Антон Мариов Порязов е български актьор, водещ, спортист и писател. Известен е с участията си в наши и чуждестранни продукции. Той е част не само от сериали като “Откраднат живот” и “Столичани в повече”, но играе рамо до рамо със световни звезди във филми като “300: Възходът на една империя” и “Непобедимите 3”.
- Господин Порязов, да бъдете актьор ли беше детската ви мечта?
- Като бях по-малък, мечтаех за три неща. Първото бе да стана професионален спортист. Тренирах от петгодишен футбол в ЦСКА при Иво Котев. На 14 вече бях една от надеждите. Второто ми желание бе да съм актьор, третото диджей. Въобще исках да радвам хората на световно ниво, да им доставям удоволствие, държавата да се гордее с мен. А тези три професии позволяват това.
- Но в крайна сметка ставате артист...
- Да. Завърших актьорското студио на Антони Майндъл - най-доброто холивудско студио за последните пет години в Америка. Самият Майндъл дойде тук, в киноцентъра “Бояна” имаше и други учители.
- И след Майндъл попадате при професор Стефан Данаилов. Той от първия път ли ви прие?
- При него нещата са неописуеми.
Той е легенда, загадка, вселена. Човек с мисия
Прие ме от първия път, но аз се познавах с него преди НАТФИЗ.
- От къде?
- Аз съм първият му и единствен дубльор в киното. Той дори го е казвал в интервю. Тогава снимаше един от най-емоционалните за него филми, защото ставаше въпрос за жена му Мария. Сълзи се лееха в почти всеки кадър. Аз, като дубльор, участвах в подготовката на сцените, докато той си почива. Репетирах вместо него и след това му показвах откъде да мине, къде да седне, как е нагласена камерата. Професорът явно ме е наблюдавал как си върша работата и ме е запомнил. Накрая му казах: Професор Данаилов, за мене беше чест да бъда ваш дубльор. Той ме погледна и каза: Аз ти благодаря, моето момче.
- Но това е далеч преди изпитите. Какво се случи там?
- При кандидатстването той ме разпозна. Даде ми задача да го имитирам пред комисията. Аз се притесних жестоко, но се събрах и направих каквото мога. Той само каза: “Изчезвай от тук бе, тъпак! Аз не ходя толкова бавно”. Помислих си: Скъсан съм. Но той е искал да ми тества психиката. Първи кръг преминах с най-добър успех. Професорът беше казал, че това ще е последният му клас. Така и стана.
- Какво сте запомнили от уроците на професор Данаилов?
- Той ни учеше да бъдем човеци, които обичат и другите. Казваше на всеки, че трябва да е истински пич, истински да знае колко струва, да има самочувствие, но не и прекалено вирнат нос. Казваше, че трябва да си с голямо сърце, да уважаваш абсолютно всеки човек: от чистачката до директора на театъра. Защото никога не знаеш, като се изкачваш по стълбицата на успеха, слизайки надолу, дали няма да срещнеш същите хора. Винаги да имаш уважение към всяко едно човешко същество.
Казваше, че е много важно да бъдем добри любовници и да “ядем” младостта си
“Деца, яжте я тази младост”, казваше.
- Успяхте ли да следвате този негов съвет, станахте ли добър любовник?
- Да кажа честно, не съм успял, защото в живота си не съм имал много връзки. Само с едно момиче съм бил по-дълго време. Животът така ме завъртя, че имах ангажимент към много други неща. Но пък, от друга страна, мога да кажа, че съм добър любовник, защото обичам много изкуството.
- Вече сте на 38 години. Играли сте в доста филми. Разпознават ли ви по улиците?
- Случва се тук и там да ме питат как се казвам. Познават ме. Последните години малко по-често.
- Това е приятно и опасно. Да не ви хване звездна болест?
- Да си кажа честно - не.
Усещам Бог какво ми казва, къде ме насочва и как ме заземява
- Срещали сте много холивудски знаменитости. Кой ви е впечатлил и възхитил най-много? Може би Силвестър Сталоун?
- Той беше по-надут, с високо самочувствие, ходеше с охрана. Исках да се снимам с него, но отказа. Това се случи по време на “Непобедимите - 3”. Аз помагах в репетициите. Понякога се налагаше със Сталоун и Мел Гибсън да седим в един камион. На два метра от мен те двамата играят, а срещу тях аз дублирам третия артист, който в момента си почива. Келън Лъц ми подари стоманена гривна, много красива, и картичка с послание. Каза, че ми ги дава заради труда, който съм положил, и защото ме е харесал като човек. И на него бях дубльор, правих репетициите, седях пред камерата вместо него, докато редяха осветлението, звука.
- Кой момент считате за връх в своята кариера?
- Не мога да кажа. Приемам всичко като постепенни плавни стъпки в развитието на душата ми в творчески и човешки план. Върхов момент е първото ми участие във филма “300: Възходът на една империя”. Голяма продукция с нея започнах. Играех гребец на лодката на главния герой. Снимахме три месеца. Приятно ми беше и като бях водещ в ТОТО-то. В “Под прикритие” също имах голяма роля.
- А като какъв искате да се видите на сцената и екрана?
- В театъра много искам да играя Шекспирови роли. В НАТФИЗ правехме много откъси от негови пиеси. В момента имам честта да играя в комедията “Напразни усилия на любовта” в НДК към Арт театър. И “Избрана поезия”, представление, в което представяме няколко големи наши творци: Дамян Дамянов, Евтим Евтимов, Недялко Йорданов, Павел Матев, Пейо Яворов. В киното искам да съм екшън герой: Светкавицата, Батман. Последната ми работа бе в два американски филма. В единия, “На четири крака”, играя ловец. Действието се развива в България и се разказва за нашия фолклор, за митични чудовища. Филмът ще излезе наесен.
- Имате и висше образование по икономика и бизнес администрация в НБУ?
- Бях започнал да уча, преди да вляза в НАТФИЗ. Прекъснах и после по настояване на майка ми се дипломирах. Човек не знае какво може да му се случи. Сега имам моя марка протеини и икономическото образование много ми помага.
- Издадохте стихосбирката “Из душата на едно момче”. Откога пишете стихове?
- Още като бях тийнейджър. Вдъхновението ме споходи в резултат на много силни чувства и емоции, които бях преживял. Ставаше въпрос за първата ми детска любов, която, за съжаление, се оказа несподелена. С годините не спрях да пиша. Стигна се до идеята да издам написаното. В киноцентъра се запознах с актьора Джозеф ал-Ахмед. Той ми каза, че баба му е голямата поетеса Ваня Петкова и че майка му Оля Ал-Ахмед може да ми помогне. Когато се срещнах с нея, се оказа, че и двамата сме загубили майките си. Бог ни събра. Тя прие да стане редактор и написа предговора към книгата ми, а с помощта на Силвия Кацарова намери издателството. Много съм й благодарен.
- Книгата ви е посветена на покойната ви майка? Каква беше тя?
- Антоанела Порязова заедно с баба ми бяха от най-силните хора, които познавам.
Израснал съм без баща и тя за мене беше всичко
Близо 10 години бе на хемодиализа, после получи инсулт, но никога не падна духом. Беше една от най-добрите козметички в България, специализирала в Париж. При нея идваха Слави Трифонов, Стефан Данаилов, Стефка Костадинова, Любо Ганев. Накрая непрекъснато търчахме между три болници, но такъв е бил пътят ми. На 23 април 2020 г., рождената дата на Шекспир, тя почина. Няма нищо случайно. Беше на 54 години.
- Всичките пари от книгата си ще дарите. На кого?
- Не искам да печеля от това. Смятам, че и майка ми не го иска. Приходите ще отидат в Дома за сираци в Карлово, искам да дам пари и на блока по хемодиализа в болница “Иван Рилски”, където майка ми лежа, а също и за бездомните животни и природата.
- Имате различни по цвят очи: кафяво и зелено. Помага ли това или пречи?
- По-скоро ми е помагало, но за една реклама отказаха да ме вземат точно заради това. В един германски сериал толкова ме харесаха, че ми сложиха кафява леща. Иначе този феномен, нарича се хетерохромия, се среща само при един процент от населението по света. Обяснява се с това, че е трябвало да се родят близнаци, но те са се събрали в едно.
Редове от биографията
Антон Порязов е роден на 5 април 1987 г. в София. Участвал е в “Столичани в повече”, “Шменти капели - Легендата”, “Връзки”, “Под прикритие”, “Откраднат живот”, “Ние, нашите и вашите”, “Нокаут или всичко, което тя написа”, “COVID-20”, “Завръщане 2” “Лъжите в нас”, “С река на сърцето”, детския сериал “Деца на времето”, уеб сериала “Драма” и др. Сред холивудските продукции, в които играе, са: “300: Възходът на една империя”, “Психиатрията Стоунхърст”, “Код: Лондон”, “Шивай” и др. Партнирал си е с Мила Йовович, Джерард Бътлър, Силвестър Сталоун, Мел Гибсън, Нийл Джаксън, Гранд Бауър, Джак О‘Конъл, Съливан Стейпълтън, Дилън Брус, Бен Кингсли и други.
Исак ГОЗЕС
