82-ри рожден ден празнува на 25 април динозавърът на киното Ал Пачино. За него кинокритиците твърдят, че е по-добър актьор, отколкото си мислят повечето хора, а повечето хора си мислят, че е най-добрият актьор на нашето време. А за киноманите по света “Кръстникът” си остава най-великият филм на всички времена. У Ал няма завист и злоба, той е непокварен и честен - Дон Кихот в света на Холивуд. 

През цялата си кариера Пачино се раздвоява между любовта си към сцената и екрана. Макар че се възприема предимно като театрален актьор, филмите са тези, които го прославят по целия свят. Кариерата му обхваща пет десетилетия.

Алфредо Джеймс Пачино има сицилиански произход

Неговите дядо и баба по майчина линия имигрират в САЩ от Корлеоне. Роден е в Ню Йорк в семейството на Салваторе и Роуз Пачино. Баща му напуска семейството, когато той е още бебе, и грижите за него поема майка му. 

“Малко познавам баща си - коментира Ал. - След майка ми се е женил още четири пъти. Дали не го е правил по навик и дали и аз самият не съм плод просто на някакъв навик?”, пита се Ал. След развода майка му се мести в Южен Бронкс при родителите си и те поемат грижата за единствения си внук, докато Роуз работи, за да изхранва семейството.

“Понякога след работа мама ме водеше на кино - разказва актьорът. - Беше като да отиваме на среща. На следващия ден самотните ми игри изглеждаха още по-безкрайни. И в един момент започнах да разказвам на баба ми филмите от предишната вечер, да играя всичките роли в тях. После включих към публиката и две глухи лели, с които прекарах цяла година.” Бронкс не е от най-спокойните квартали. Така че бабата и дядото на малкия го държат затворен вкъщи и не му позволяват да излиза, докато не тръгва на училище, когато е на 6 г. И животът му потича като пълноводна река. 

Научава се да се бие, пропушва на 9 години, на 10 дъвче тютюн, на 13 пуши марихуана и започва да пие, но никога не взема твърди наркотици. Двамата му най-близки приятели умират от злоупотреба с дрога. Той е 12-годишен, когато учителката му Бланш Ротщайн идва в къщата им. Качва се на петия етаж, сяда до баба му и й казва да го окуражава да играе. По онова време професията “актьор” звучи, меко казано, екзотично.

Ал е запален по бейзбола, но е много артистичен, разказва небивалици на приятелите си, които го наричат “актьора”, и им раздава автографи, подписани с прякора Сони Скот. Сони ще е името на една от забележителните му роли на гей, обиращ банка.

По актьорството се запалва на 14, когато гледа “Чайка” на Чехов, играна от пътуваща трупа в клуб в Бронкс. Приет е в авторитетното High School of the Performing Arts (Висше училище за изпълнителски изкуства), но не му върви. Зарязва училището на 17 въпреки несъгласието на майка си. Скарват се и той бяга от дома си. 

Ал живее на улицата - в изби, пансиони, долнопробни хотели. “Бях като в комуна. Отида някъде в квартала на гости. Вляза в апартамента на някой приятел и започвам от хладилника. Ако видя вътре кюфтенце, веднага го плячкосвам”, разказва Ал Пачино в биографичната си книга. 

Бачкал съм в зарзаватчийница, дрогерия, супермаркет, бил съм пощальон, чистач, продавач на обувки, хамалин, разпоредител.

Започва да играе в ъндърграунд пиеси, но има други мечти и съвсем скоро се записва в студиото на Хърбърт Бъргоф, където изучава комедия, дори пее, но неговата страст е драмата. Първият му голям хонорар е 25 долара от роля в театър. “Помня как отидох в бара, взех си едно мартини и един сандвич и все още имах пари. Почувствах се богат.”

Отново кандидатства, този път в Actor’s Studio, но първия път го отхвърлят. 

Приемат го четири години по-късно заедно с Дъстин Хофман, даже му отпускат 50 долара за наем от фонда “Джеймс Дийн”. Там му преподава Лий Страсбърг.
 
През 1962 г. умира майка му, година по-късно - дядо му. Първият му пробив на театрална сцена е горе-долу по това време. Играе в пиеса на Стриндберг, режисирана от негов приятел, в мрачен театър в Сохо. “Беше като влюбване. Беше ми толкова хубаво да играя и да съм на сцена, че нямах нужда да правя нищо друго. И въобще не ми пукаше дали ще ми плащат, дали ще печеля. Плащаха ми малко, спях в театъра, защото пак нямаше къде”, твърди Пачино. В края на 60-те години работи в театъра на “Чарлс” в Бостън, където се появява в редица постановки. За ролята си в пиесата “The Indian Wants the Bronx” печели наградата на театралната гилдия за най-добър актьор.

Никому неизвестен, Пачино отказва 11 филма, преди да изиграе първата си роля на 29 години в лентата “Аз, Натали”. Обявяват го за обещаващ млад талант. Следващият му филм е “Паника в Нийдъл парк”. Играе наркозависим. В тази роля го забелязва Франсис Форд Копола и го кани за Майкъл Корлеоне в “Кръстникът”. И не само го кани, но и настоява пред филмовото студио и продуцентите да изберат точно Ал Пачино. За ролята се коментират още Робърт де Ниро, Робърт Редфорд, Уорън Бийти и Джак Никълсън.

Аз наистина съм наследник на мафията 

Моят дядо Джерарди идва от градчето Корлеоне в Сицилия, затова много исках ролята на Майкъл Корлеоне в “Кръстникът”. И никой не вярваше в мен освен режисьора Франсис Форд Копола. А като излезе филмът, всички ме поздравяваха. Тогава разбрах от какво човек става безчувствен и циничен, споделя той. От това, че са го предавали, захвърляли и заменяли за други хора, а той е бил готов да даде ако не всичко, то твърде много. 

“Лесно е да се заблуди окото, но е трудно да се заблуди сърцето. Най-трудното нещо в това да бъдеш известен е, че хората винаги са мили с вас. Водиш разговор и всеки се съгласява с това, което казваш - дори и да говориш пълни глупости. Аз винаги казвам истината, освен в случаите, когато лъжа”, често се шегува актьорът.

За гениалното превъплъщение на Ал Пачино в образа на Майкъл Корлеоне критикът Лари Коен пише: “Кръстникът” е заслуга на Ал Пачино, всички останали са много добри, чак до най-второстепенната роля, но той е велик. След този филм киното се сдоби с още една легенда, а кариерата на Пачино достига шеметни висоти”.

Самият той твърди, че ролята на Майкъл Корлеоне е най-трудната, с която някога се е сблъсквал, и затова вероятно му е най-любимата, донесла му най-голямо удовлетворение.
По това време той живее с актрисата Джил Клейбърг. Седем години по-късно ще признае, че тя е една от най-големите му любови. Среща я на репетициите на постановката The Indians Wants The Bronx и се нанася в дома й. Славата се задава, но дали Пачино може да я понесе? Пиенето му се услажда все повече. 

Посветен в магията на голямата игра, той няма много време за личен живот 

Неговата професионална отдаденост не му дава време и пространство за семейство и отношенията му с жените са белязани от величието на кариерата му. Обича жените, но не се е случвало да има връзка, по-дълга от пет години, и в този смисъл рекордът му е с Джил и Марте Келер през 70-те години. По-късно, през 80-те, Ал има кратък съвместен живот с актрисата Катлийн Куинлан. Първото му дете - Джули Мари, родена през 1989 г., е от връзката му с неговата корепетиторка Джан Терънт.

Има и близнаци - Антон и Оливия, от връзката си с младата актриса Бевърли д‘Анджело. Последната връзка на Ал, с 40 години по-младата аржентинка Лусила Сола, приключи преди почти 2 години. Така че той е отново ерген, но това, което наистина изпълва сърцето му, е актьорският му професионализъм.
Той продължава да репетира с часове роли, които никога няма да изиграе. Тренира с пасажи от Шекспир, които ползва за прочистване на душата си.

Свири на пиано, бие барабани и импровизира джаз с приятели. “Нищо друго не може да ти донесе толкова наслада, каквато дава духовното сродяване посредством музика”, споделя Пачино. 
Ал Пачино е известен с алергията си към звездния блясък и затова стои далеч от светската суматоха. 
Облича се предимно в черно, кара сиво бентли и все още пази тристайния си нюйоркски апартамент на 68-а улица, между “Мадисън” и Пето авеню. Неговата светая светих.

Разхвърлян, както му харесва, с неголяма кухня с очукани греди, спалня с неоправено легло, тоалетна с течащо казанче и дневна, в която са пръснати евтини издания на Шекспирови пиеси с прегънати ъгълчета на страниците и купчини сценарии. Дълги години Ал е подвластен на алкохолна зависимост, но в последните години признава, че не се е докосвал до чашката.

Подготви Поли БОЯНОВА