Разговаряме с Александър Йорданов, психолог и младежки работник. Интервюто е в рамките на проект "Знам за наркотиците, но не употребявам", изпълняван с финансовата подкрепа на Национална програма за младежки дейности по чл. 10 а от Закона за хазарта към Министерството на младежта и спорта. Проектът се изпълнява от сдружение “Социални иновации”.
Александър е завършил е “Психология” в Нов български университет. Той е част от екипа на обучителите на Национален младежки форум и експерт по проект “Знам за наркотиците, но не употребявам” на сдружение “Социални иновации”.
- Ти работиш в младежки център. Всеки ден общуваш с 60-80 човека. Какво според теб е основното, което ги тласка към употребата на наркотици? Дали е това, че всички го правят? Или е предизвикателство за да станат част от някаква общност? Или е социален натиск?
- Аз мисля, че отговорът е малко по-комплексен, тъй като от една страна битува това схващане, че другите го правят, което между другото в повечето случаи всъщност е грешно. Но поп-културата ни е така организирана, че ние гледаме по телевизията, по медиите, в Инстаграм хора, които промотират по някакъв начин употребата.
Има много млади хора, които вярват, че тя е нещо, което всички правят. И в този контекст проявяват готовност да експериментират и да пробват различни вещества. Пак казвам, че това за жалост е повече в сферата на митовете, отколкото в реалността. Но за младия човек трудно се прави тази разлика. Любопитството в много случаи е водещо. И в много случаи е причина за първите употреби на психоактивни вещества.
Разбира се, семейната среда, изолацията или по някакъв начин проблемите в социалния кръг предразполагат по-бързо да бъде взето такова решение или въобще да се стигне до решение за употреба.
- А до каква степен е мотивът да бъдеш готин, да бъдеш приет в някакъв кръг?
Разбира се, има и такъв аспект. Не знам доколко е процентно. Не мисля, че това е най-сериозната част. По-скоро, факт е, че психоактивните вещества имат много социални аспекти. Знаете, има различни вещества, които се свързват с различни субкултури.
В момента имаме рап музика, трап музика и какво ли не друго, което доста често промотира точно употребата на вещества. За жалост, марихуаната вече не е от модерните вещества, което е още по-притеснително. И така стимулантите са част от новата поп-култура. Това доста често води до сериозни злоупотреби.
- Може би не е добре да питам, но какво е на мода в момента?
Модите бързо се сменят. В 21 век сме. От една страна имаме много дизайнерски други, които са еквивалент на вече познати такива. От друга страна - метамфетамините и в частност пикото, както е по-известно на улицата в България. В бедните квартали с преобладаващо малцинство много често може да се намери билка, която също е синтетичен еквивалент на марихуаната, въпреки че в нея няма нищо свързано с марихуана, е доста силен и доста евтин заместител.
Не мисля, че можем да кажем една конкретна мода, но има различни вещества, които циркулират на улицата. Разбира се, дизайнерските дроги, които са легални, поне за известно време, също са доста често употребявани. И не на последно място, партии дрогите, но те са в малко по-високия възрастов диапазон, при студентите.
- Имаш предвид вейпове и райски газ?
- Когато говорим за партии дрога, по-скоро става дума за екстази, MDMA и така нататък. Вещества, които се използват в контекста на различни партита, може би свързани с техномузика или с рейв музика или други такива подобни дейности.
Райския газ е доста често срещан при най-малките. Защото той е най-достъпен финансово. Последната година има напредък в това отношение, но много родители не считаха райския газ за нещо опасно до скоро. Така че тепърва се случват промени в това отношение. Но да, той е по-модерен при 8-10 клас.
- По същата програма правихме интервю с доцент д-р Людмила Нейкова, която също ни отвори очите за пагубния ефект от райския газ. Но пък ти най-пряко можеш да ни кажеш кога се започва. Кога според теб е най-ранния момент да се опита наркотик и как най-често става?
Това е интересен въпрос с няколко подвеждащи момента от него. Защото когато мислим за младия човек, е хубаво да мислим в конкретиката на конкретния млад човек. Съответно, трудно е да кажем за някаква обща рамка. Разбира се, можем да обобщим като чест повод взаимодействието с връстници, склонността към експерименти. Защото младите хора чисто биологично имат затруднение да мислят в дългосрочен план. И за тях неща от типа „Хайде да пробваме“ са доста еквивалентен и верен отговор. За тях това не представлява проблем да си помислиш „А, това може би е интересно“ и да решиш да го опиташ. Осмислянето, притесненията, те идват на втори план.
И често идват в един доста по-късен етап. Така че, да - от една страна ние имаме много вещества, които са много близко до нас и до ежедневието на младия човек. Те не са трудни за откриване. От друга страна пък обаче имаме и доста социална култура, която да подкрепя такъв тип неща. Включително и поп-фолк музиката. В последните години, не знам дали сте се заслушвали в текстовете, но там също започва да се пее по-вече за употреба на марихуана и други такива вещества. Отделно от това, нашето общество има висок толеранс към алкохола. Към тютюнопушенето - също. Тоест има доста предпоставки един млад човек да не си дава кой знае каква голяма сметка, когато реши да опита нещо. Отделно от това не трябва да подценяваме факта, че много млади хора живеят в семейства с трудности. По принцип тийнейджърството си е един труден период. Няма човек, който да е минал перфектно през него. То е период, който винаги води до сблъсъци с родителските авторитети.
Разбира се, има много чести опити за саботаж на авторитетните фигури, опит за революционни действия, включително и употребата на вещества. Понякога това се счита за тип свобода за младия човек. Така че има различни варианти, но е факт, че тийнейджърството е най-честият момент, когато се започва употреба. Хубавата новина е, че много голяма част от тийнейджърите най-вероятно няма да станат зависими и употребата им с течение на времето ще отшуми.
Нашата задача, като хора работещи в сферата на помагане на младите хора, или психологическа подкрепа, би следвало да подкрепим този процес да става по-бързо. И отделно от това да намалим щетите. В България, за жалост, много рядко се говори за намаляване на щетите. Това е нещо, което би могло да спаси много животи и съдби в последствие. Да, наркотичната употреба не е нещо хубаво, но статистиките показват, че над 50% от младите хора в България имат опит. Това обаче не значи, че 50% от населението на страната е зависимо. Но означава, че ако имаме добри програми за намаляване на щетите и за подкрепа на младите хора, бихме могли още повече да смъкнем този процент.
- От твоята психологична гледна точка, как би коментирал факта, който научих в Холандия. Майка дава първата цигара с марихуана на дъщеря си, за да опита дрогата в контролирана среда. Т.е. родителят може ли да постъпи така авангардно, да речем?
- Родителите могат да постъпват по всевъзможни начини. Дали те са правдиви пред закона, е друга тема. А в България такъв тип действие би трябвало да води до съответни санкции. Различни култури, различни закони. Примерно, в Германия може да пиеше бира от 16 годишен. Нещо, което в България законово не е прието. Аз със сигурност бих подкрепил известна либерализация на законодателството. Това с родителя, който е приятел на детето си, е грешно по природата си. Родителят е родител, той не е приятел. И в този контекст неговата дейност като родител би следвало да поставя граници. Аз лично не бих подкрепил такова действие на родител, защото то скъсява много поколенческата дистанция и създава едно доста голямо объркване кой е възрастният, кое е позволено и кое е забранено.
Родителят сам по себе си да отменя закона в държавата, също е грешно послание за един млад човек. Така че в този контекст, не съм сигурен, че е най-добрата идея. Но със сигурност би било по-смислено да се мисли за варианта, в който да говорим за декриминализация на известни вещества, не легализация, но декриминализация - намаляване на наказанията, свързани с употреба, но не и зад волана. Зад волана трябва да бъде много строга санкцията. Но да си представим следната ситуация: Млад човек, студент, отива в Студентски град, хващат го полицаите да пуши марихуана, но може да се окаже второ хващане и съответно да следва цялата тежест на закона. Следва евентуално присъда, тя може да е условна, но все пак присъда.
Един млад човек, който е сгрешил на 20 години, може да има много големи трудности в последствие в живота си, поради факта, че в някакъв момент е решил да употреби. Това със сигурност също не е от най-добрите решения, тъй като за мен трябва да има съответното разбиране на това къде е тежестта на престъплението. Когато говорим за млад човек с малко количество, може би трябва да бъдем по-толерантни. Не значи, че трябва да го подкрепим, а да имаме една идея по-либерално отношение. За сметка на това хората, които се занимават с голямата търговия, със сигурност трябва да бъдат по-сериозно санкционирани.
- Да не задълбаваме в юридическата страна на нещата. Събрали сме се да си говорим за психологическата. Кои моменти от съзряването на тийнейджъра са най-уязвимите? Най-рисковото време, в което може да посегне?
- Аз мисля, че цялото тийнейджърство между 12 и 17 години е особено рисково, защото ние възрастните хора някак си често забравяме колко драматично е юношеството. Защото едни тривиални за възрастния човек неща, могат да имат много сериозна емоционална страна за един млад човек. Гаджето не ми обръща внимание. Родителят би казал „Е, какво пък толкова“. Обаче тийнейджърът го преживява. То са емоции, напрежения, чудене, мисли. И това е свързано с етапа на развитие, в който се намира и съответно с изгражането на взаимоотношенията с връстниците. Така че в целия този период всъщност рискът да се подходи към употреба е много висок.
Мисля да отбележа още нещо, защото често когато си говорим за употреба на вещества, ние пропускаме и много други аспекти покрай нея. Употребата на вещества е само част от по-сериозната проблематика, тъй като един тийнейджър все има поводи.
Но покрай тези поводи за употреба много често се появяват и други рискови поведения, като рисково сексуално поведение, взаимодействие с връстници, рискови ситуации, включително сбиване, включване в хазартни игри….Тоест има много по-широк спектър от проблеми, не само веществата. И някак си ние би трябвало да мислим по един малко по-цялостен начин. И когато говорим за зависимостите, да си дадем сметка, че те също са части от здравното образование, което липсва за жалост в нашата система.
- И понеже това образование липсва, какви са първите психологически промени в поведението на младежа, за които трябва да следи не само родителят, а приятелите му, ако са загрижени. И как се отразява на тяхната емоционалност?
- Това пак е малко подвеждащ въпрос. Защото първо зависи от веществата, които се употребяват. Тъй като при някои вещества ефектите са в едната посока - успокояват, в другата обаче действат точно обратното. При всички положения родителите е хубаво да съблюдават поведенчески промени. Тук има обаче малко усложнени моменти, тъй като тийнейджърите имат склонност към резки промени в поведението си. Което прави още по-сложна ситуацията, защото за много родители е много трудно да разпознат кога синът им или дъщеря им имат трудности, свързани с употреба на вещества.
Важно е да си даваме сметка, че много резки промени в поведението са индикатор за наличие на нещо. Зависимост, депресивност, или друга форма на тревожност, или сериозен дистрес. Отделно от това, разбира се, някои физически промени, като зачервяване на очите, липса на сън или прекалена сънливост. Което пак е малко на границата, тъй като много тийнейджъри спят много. И това е част от съзряването. Други пък играят компютърни игри по цели нощ и е нормално да са им зачервени очите.
Всеки един от симптомите може да бъде обяснен по друг начин и тийнейджърите са много добри в това да измислят оправдание. Ако дадете на един да измисли оправдание защо са му зачервени очите, ще измисли седем в рамките на една минута и всичките ще звучат правдоподобно. Но тук мен мисля, ще да отбележа и друго нещо.
Има много законни и легални еквиваленти на вещества, които ние всъщност доста толерираме. Включително енергийните напитки, кофеина. Аз, примерно, съм имал следната ситуация с деца, не с младежи, в едно село, където всички малчугани пиеха “Хихо” чай. Родителите не си дават сметка, че това е черен чай. Т.е. тези деца на по седем-осем години поглъщаха огромни количества кофеин. Това няма как да не се отрази на емоционалното им и социално поведение, да не ги направи по-агресивни и по-тревожни.
Това е част от аспектите на проблема, защото ако организмат на седем-осем годишно дете свикне на високи дози кофеин, е много по-лесно на 14-15 години да потърси друг по-силен еквивалент. Това е натрупване и създаване на известна готовност на организма да работи на по-различни обороти. Така че трябва да по-холистичен подход. Трудно е с поведенческите промени. Емоционалните, също много често могат да бъдат обяснени по-други начини. Хубаво е обаче да има възрастни, които да създават доверие в младите хора и на които родителите имато доверие.
То е, примерно младежки работници или учители, или треньори, хора които да бъдат свързващо звено и ако младият човек често не смее да сподели проблем с родителите си, може би ще сподели с друг човек, на който има доверие. И другият човек може да предаде тази информация към родителите.
- Така няма ли да предаде доверието им?
- Ами зависи как се направи. Представете си ситуация, в която един младеж отива при треньора и си казва, чудя се да взема ли или пък вече взех - дали са стимуланти, дали са някакъв вид стероиди, тъй като стероидите също са психоактивно вещество, за което някак не се говори в обществото, а то също засяга много тийнейджъри, и доста от тях употребяват различни варианти на стероиди. И ако, примерно, отиде и го сподели с тренера си, той би могъл с най-добрите си чувства да му обясни колко е вредно, а след това заедно с родителите да говори по темата.
Това няма да бъде предателство, напротив, това ще бъде грижа за младия човек. Давам го само в контекста като пример. Разбира се, всеки случай трябва да бъде внимателно обмислен и стратегиите, които се предприемат да бъдат внимателно планирани, за да не се стигне до ситуация, в която да се загуби генерално доверието във всички.
Ние, за жалост, живеем в общество, в което често нямаме доверие на случващото се около нас. Младите хора нямат доверие в образованието, нито в полицията, нито в църквата, за държавата да не говорим. И това създава един много голям вакуум.
А без доверие, няма как да изграждаме и социални взаимоотношения, върху които да градим здрава връзка едни с другите. Много често родителите реагират агресивно, уплашено, когато става въпрос за наркотични вещества и с известно право. Но ако предположим, че става въпрос за притесненията на един млад човек, който има трудност в това да се социализира, такава крайно емоционална реакция от страна на родител може да доведе до още по-голям проблем.
Т.е. би следвало родителите да търсят подкрепа и за себе си в такава ситуация. Това е много важно и понякога може да е много полезно един родител да покаже на младия човек, че също търси помощ за себе си и заедно могат да го направят.
- Т.е. ако социалните умения започват да му куцат на тийнейджъра, родител би могъл да му помогне.
- Би могъл да се опита да поговори, но не приятелски, пак казвам - родителски. Това трудно се разбира от много съвременни родители.
Родителят трябва да говори с любов, с уважение към младия човек, но същевременно трябва да е ясно и къде са границите. Т.е. примерно ако тийнейджъра му каже “Дай ми пари за цигари”, аз лично, ако съм родител, няма да му дам. По простата причина, че това е допълнително удар по моят авторитет като родител. Откъде накъде ще дам пари за цигари?! От друга страна ударя по авторитета на другите институции, на държавата, на обществото като цяло. Така че аз не бих подкрепил такова поведение. По-скоро бих стимулирал родителя да каже ”Искаш цигари? Тогава отиди и си намери работа. Аз ще ти помогна да си извадиш документи за започване на работа на 16, работи и си купувай цигари”. Това би било много по-подкрепящо в някакъв смисъл.
- Да, но ако тийнейджърите започват нормално да изпитват тревожност, да изпадат в депресии, до каква степен родителите трябва също да се разтревожат, защото депресията е белег на младостта и на преходния период, но може да е и знак, че употребява нещо.
- Според мен тук е много важно да отбележим, че същност депресията не е от сега. Депресията, за жалост, придоби голяма публичност във обществения дебат и мнението на много хора за депресията е по-скоро свързано с публична фантазия. А тя всъщност е сериозно клинично състояние. И тук е много важно да отбележим още едно нещо. Депресията не е рядко срещана. 25% от населението в някакъв момент от живота страда от нея. Което значи, че в един клас от около 30 души поне 5 в някакъв житейски момент ще имат депресия.
От друга страна е хубаво да знаем, че тревожностите и изобщо Тоест психичното здраве не са за подценяване. Това много често води до нарушения и подкрепя употребата. Много често родители ми казват, ама ето той пуши трева и сега е в депресия. Да де, ама много е вероятно депресията да е била поводът за пушенето на трева. Тоест двете неща трябва да се разглеждат хем заедно, хем и по отделно. Защото е вероятно психичното страдание да води до злоупотреба с вещества.
- Ти работиш всеки ден с млади хора. Мислиш ли, че е възможно те да си помогнат един на друг? Че някои, които или са изплували от зависимост, или никога не са употребявали по лично убеждение, могат да бъдат посланници на каузата “Не на наркотиците”.
- Вярвам, но тук е пак тънък моментът. За да могат да си бъдат полезни, младите хора трябва да изградят умения да са критични към това, което се случва около тях. Т.е. ние не можем да очакваме едни младежи, които просто не взимат нищо, да бъдат пример за други младежи, които взимат нещо. Т.е. би трябвало да градим уменията у младите хора да бъдат добър пример и да бъдат лидери в общността си. Тъй като без такъв тип умения, те няма да могат да повлият реално на другите. Отделно от това, тук е много хубаво да се борим и с фантазията в главите на младите хора, че всъщност готините взимат, което изобщо не е така. Може да си много готин и да си отличник в училище. Едното не е свързано с другото. Хубаво е да учим младия човек да мисли в малко по-широк мащаб, не само до градинката пред бок или до ностопа в квартала. Защото много млади хора стигат до такива нива на полезрение.
- А може ли отличникът, който не взима, който ходи да спортува смислено, без анаболни стероиди, ) може ли да стане приятел с някой, който има проблеми и по този начин да го изтегли?
- Теоретично, да. Мисля, че има доста рискове в такава ситуация, тъй като интересът към веществата със сигурност съществува в този, който не е пробвал. Това не значи, че ще пробва, значи обаче, че има интерес. Аз леко бих се притеснил дали пък няма нашият добър пример да се подведе в някакъв житейски момент. По-хубавото е да помислим, ако имаме един лош пример, ако мога да използвам същата терминология, как да го насочим да смени средата си, тъй като тя често е много по-определяща.
И вместо да е обграден с лоши примери, да го обградим с малко по-добри примери и по този начин да го подкрепим да излезе от порочиян цикъл на употребата. Много младежи спират да употребяват в момента в който видят, че има други млади хора, с които те могат да се сприятеляват и да създадат други отношения, а не на база употреба. И това е много ценно. Затова младежките организации, доброволческите организации, младежките центрове, биха могли да бъдат много полезни в такова начинание, тъй като ако там има среда от млади хора, които се забавляват, които прават хубави, смислени неща, които се чувстват като общност и се подкрепят едни и други, тогава един млад човек, който употребява, би могъл в желанието си да се приспособи към тази нова среда да развие умения за това да живее безвеществено. Но в това би могъл да му помогне някой, който му е... Ето пак стигахме до добрия пример. Той му е приятел.
И понеже го харесва, той следвайки го да отиде в по-добрата среда. Но не толкова единичният пример, по-скоро средата е важна. Тоест ако имаме една общност на трениращи, спортуващи, доброволстващи, правещи добро млади хора, те са притегателни за други млади хора, които са в риск. И те са също толкова притегателни, колкото и онези с черните анцузи и с, качулки... Защото и там има общност. Общността привлича младият човек. И необходимостта от общност. И ако ние подкрепяме позитивните общности, които са заинтересовани да правят добро, съответно младите хора в един момент може да предпочитат тях пред лошите гангстери. За жалост, българските градове са пълни с такъв тип младежи в момента. 14-15 годишни, отгоре до долу в черно. И гангстери. Но това е абсурдно. Това не е здравословно.
Ако всички сме гангстери в тази държава, то какво правим? Някой ще трябва да работи, за да може все пак да се живее. Обществото да функционира. И всъщност добрият пример може да бъде подкрепата на позитивни общности. Или на общности от млади хора, самосформирали се. Нека да ги подкрепим да се развиват. Нека да имат пространство. И да им дадем шанс да привличат повече хора към себе си. Защото една общност, колкото е по-голяма, тя трупа още маса около себе си. Тя става притегателна. Доброто, както и злото е заразно. Това, което ние бихме могли да правим е да подкрепим доброто.
- Ние май не изяснихме тънката разлика между това да си опитал, да си употребявал и вече да си зависим. И кога младежът прави онази фатална крачка към зависимостта.
- Това също е един от проблемите в обществен план. Специалистите ясно знаят границата. В МКБ - Международната класификация на болестите, има критерии, по които се определя употреба и зависимост.Това, разбира се, средностатистическият човек не го знае и за него всичко е зависимост. Обаче еднократната употреба по-скоро се класифицира в графа Употреба. Многократната, дори малко по-редовна, дори употребата на алкохол в петък и събота пак може да мине в графа Употребо. Но кога започваме да говорим за зависимост е въпрос на това, първо какво е веществото или навика за които говорим. Тъй като сами разбирате, че между кокаин, хероин и алкохол има известни разлики.
От друга страна да осмислим и поведенческите правила. Можем да говорим за зависимост тогава, когато има ясно нарушение на човека, но той въпреки това продължава да употребява. Когато ежедневието му е фокусирано около употребата. Когато желанието за употреба е твърде голямо и възможността за откъсване липсва. Когато честотата и толерансът са много повишени. И това е само част от аспектите. А в случая с тийнейджърите и младите хора, по-трудно бихме могли да говорим за зависимости.
Дори българската психиатрия много рядко си позволява да поставя такъв тип диагнози. Всъщност, ако трябва да бъдем по-конкретни, в психиатрията на тийнейджърско равнище е доста трудно диагностицирането, защото тийнейджърите сами по себе си биха могли да (9:48) отговарят на много различни профили на психично страдание едновременно. И психиатрите често избягват да поставят диагнози, което от една страна има своята причина, тъй като моментът на развитие, в който се намират тийнейджърите би могъл да обърка клиничната картина.
- Ако един тийнейджър е стигнал до извода, че трябва да търси помощ, или родителите му смятат, че те трябва да потърсят, към кого могат да се обърнат? Защото ще е много драстично, ако го завлекат директно при психиатър.
- Това, всъщност, може да не е лоша идея. Проблемът е, че детските психиатри са малко в България, психиатрите за възрастни не винаги биха могли да бъдат от полза. Родителите да проверят дали това е техният доктор. Тъй като, пак казвам, това е малко по-специфична област на психичното здраве. Истината е, че в България липсват специализирани услуги за млади хора, тийнейджъри, злоупотребяващи и зависими към вещества. През последните години се говори, че има едно-две лечебни пространства. Аз не съм абсолютно убеден как и доколко са релевантно функциониращи. Това не са комуни.
Комуните са специфичен вид и те са свързани с общност. Говоря по-скоро за медицински заведения, които биха могли да предлагат подкрепа на зависими. Но пак казвам, за тийнейджърите е по-специфично и там, за жалост, няма голям брой възможности. Това, което бих препоръчил на един родител или тийнейджър, който се притеснява за това, че може да има проблем с вещества или с хазарт, е да се огледат на първо място около тях - в града, ) в квартала, какви са социалните услуги, какви са психолозите, които са на разположение. И да се свържат със социалните центрове или със специалистите психолози да видят кое би могло да бъде най-подходящо за тях. Полицията, комисиите за борба с против обществените прояви на малолетни и непълнолетни, както и училищата, биха могли да бъдат много добър сътрудник в това нещо. Не навсякъде.
На някои места има наистина прекрасни колеги, които с много любов и желание работят, дават мило и драго и успяват да спасяват човешки животи. Но на други места, за жалост, това не се получава. Потърсете също така консултации със 116-111, националната гореща линия за децата. Може да ви насочат към нещо по-добро във вашия регион. Младежките и доброволчески организации биха могли да бъдат много добро пространство за подкрепа и за затвърждаване на добри поведенчески модели. Така че младежките центрове са пространства, в които от една страна има възрастни хора с опит, от друга страна - млади хора, които горят в някаква кауза и са готови да помагат и да прават нещо заедно. (14:01) Тоест има някаква общност, която би могла да подкрепя други объркали се тийнейджъри.
- Ти всъщност частично отговори на последния ми въпрос как обществото би могло да отговори на тези предизвикателства и къде би могло да се отвори сърцето на един тийнейджър да ходи и да помага на бездомни животни, да се грижи за възрастни или да опазва природата? Кое е най-докосващото за един млад човек според тебе?
- Има голяма разлика от млад човек до млад човек. Аз съм виждал млади хора, които създават гейминг платформи и сървъри за други млади хора. Аз изобщо не разбирам, но съм виждал с какво желание го правят, за да помагат на други млади хора, да играят заедно и да създават общности виртуално. Така че, ето, един интересен вариант. От друга страна, много младежки каузи, свързани с опазване на околната среда биха могли да бъдат център и фокус на тяхната ангажираност.
Боготворителността като най-разпознаваема форма на общност и подкрепа на други млади хора в нужда. Да, боготворителността със сигурност е най-разпознаваемата, но според мен, може да бъде много по-пълноценно ако един млад човек си намери организация или общност, в която да доброволства редовно, не стихийно. Защото големият процент от млади хора в България, които участват в доброволчески или боготворителни инициативи са много стихийни. Много по-смислено за един човек в риск, би могло да бъде това да има възможност всяка седмица да участва в развитието на своята общност.
Пък каузите могат да бъдат всякакви. Особено големите градове изобилстват от организации - от борба със зависимости, през подкрепа на улични животни до защита на горите. Смислени каузи има. И по-скоро въпросът е самият млад човек да си избере коя е неговата . Църквите също биха могли да бъдат много подкрепящи в тази насока. Но е хубаво да градим умения за критично мислене и лична отговорност и най-вече отговорност към собственото тяло и разум.
Защото един млад човек, докато усеща, че е част от нещо смислено, той би могъл да продължава да прави добро. Така че съвременното общество дава много възможности. Въпросът е ние като възрастни да не си затваряме очите пред тях. Да не бързаме да критикуваме всичко, защото нашето общество е склонно към хейт и бързо отричане. А по-скоро да мислим какви биха могли да бъдат ползите в близък и дългосрочен план.
Интервю на Магдалена Гигова
Оператор Калоян Балабанов
Монтаж Антон Тончев
