- Ана-Мария, да започнем разговора ни с една сравнително нова роля за теб - тази на баба. Имаш прекрасен внук. Сподели ни повече за него, как се чувстваш в това амплоа, какъв искаш да стане малкият...?

- Димитрий дойде в живота ни след продължителната и силна връзка на моя син Тома и неговата годеница Жустин - французойка. Някак си животът ни минава между двете страни и културните различия съвсем се размиха. Днес, като се замисля, моят бивш съпруг е французин, снаха ми, съпругът на малката ми сестра и жената на моя племенник също. Жустин дори посещава клуб по български народни танци и ходи редовно да се учи да ги играе. Дименцето живее във Франция, но ми гостува често. С напредналите технологии сме в постоянен видео контакт. Аз съм от онези досадници, които не заспиват спокойно, преди всички от семейството да са се прибрали, и им звъня по няколко пъти на ден, а и те на мен. 

Всички детски песни внукът ми слуша на български

Томи му говори единствено на български, а Жустин само на френски. Много е усмихнат Димето. Искам и си пожелавам да расте здрав и да познава истинското детство!

- На практика ти самата не си имала класическо детство, защото от 5-годишна си на музикалната сцена и в продължение на 15 години си участвала във всички правителствени държавни протоколи. Разкажи ни как се случи всичко? Какво ти даде и какво ти взе това, че си била “Малката певица на президента Живков”?

- Това е стара история, която остави съществен отпечатък в живота ми. Живков ме бе забелязал на откриването на читалището в Панчарево и аз едва 5-6-годишна започнах да пътувам с правителствения самолет и да пея на всички чужди делегации и гости. Никой не ме е питал дали искам, а и моите родители в своята скромност не са възразили в това, че всъщност ограбиха детството ми. 

От малка съм абсолютно самостоятелна и се научих на толерантност, учтивост и точност, която притежаваха политиците тогава

- Може ли да ни опишеш конкретни случки с Тато, които показват що за човек е бил той? 

- Любим ансамбъл на Тодор Живков бе “Тракия” - Пловдив. Аз бях тяхна солистка в този период. На откриването на хотел “Варна” бе поканен и Брежнев. В програмата беше включена една песен, която Живков винаги ме караше да пея. Да, но излизайки на сцената, изпях 3 куплета и на 4-тия спрях... Забравих го!

Тогава той дойде при мен, прегърна ме и непринудено, с усмивка ме погали и успокои, като нещо съвсем естествено. Сигурно съм споменавала пред някого, защото беше питал дали имам нужда от нещо. Тогава му отговорили, че живеем 4 семейства в една къща и е много тясно. И той казал да извикат родителите ми и да им се предостави място за строеж. Моето семейство е много скромно. Татко беше майстор на ковано желязо, а майка библиотекар.

- Пяла си пред Горбачов, Митеран, Фидел Кастро и други държавни глави по онова време. Имаш ли впечатления от тях?

- Непринудени, усмихнати хора. Много финес излъчваха в отношенията си. Винаги се грижеха за всички да са нахранени и да им е осигурен комфорт, визирам персонал, артисти, изпълнители по време на концертите.

- Буквално си обиколила света, радвайки хората с твоя глас и песен. Дори срещаш съпруга си във Франция след успешна изява в Корея. Но се връщаш в родината, в България - да живееш и да твориш. Защо се реши на тази крачка? 

- Аз съм и с придобито френско гражданство, вярно е, че живях и там и пътувам много, но моята родина е тук. 

Знаете ли колко си обичам и Панчарево, и България, и хората тук! 

И където и да отида, преоткривам красотата на моята страна и богатството да живея тук и да общувам с моите сънародници. Обичам моя изстрадал народ, нашите традиции! Аз чуждите празници не можах да ги приема с душата си като свои.

- През последните 5 години с шеф Иван Звездев радвате хората по площади и събори с проекта си “С гозба и песен”. Какво усещаш при безбройните ти срещи с твоята публика? Станаха ли българите по-нещастни или по-щастливи? Какво ги мъчи, какво ги радва? 

- България е целуната от Бог! Аз виждам само това, което се прави, гради, сътворява. Позитивна съм и вярвам в доброто. Българските родители са скромни, трябва им много малко. Ще ми се всички, напуснали България, да се върнат, защото майките на България са тъжни за своите деца.

- Твоето пожелание за читателите на в. “Над 55”?

- Да стават с усмивка и благодарност всяка сутрин! Да не забравят, че те са мъдростта и силата на семействата си. На всички пожелавам здраве и спокоен живот!

Щрихи към биографията

Ана-Мария е атрактивна българска певица, която е пример за възраждането на българския фолклор и прославянето му извън пределите на България. Изнасяла е концерти в десетки чужди страни, като сред най-популярните песни в нейно изпълнение са “Богородица”, “Стара майка”, “Грешна и силна”, “Майка щерка изпраща”, “Сойка птица”, “Обич майчина” и др. През годините е била солист на “Мистерии на българските гласове”, Ансамбъл ,,Филип Кутев”, Държавен ансамбъл “Тракия”, Фолклорна фoрмация “Фолк династия”, Детски ансамбъл “Изворче”, солист към БНР и Берковската духова музика, солист на формация “Иесис” - Гърция. От ранно детство е забелязана от държавния глава Тодор Живков и в продължение на 15 години присъства на всички правителствени протоколи, ставайки с таланта и гласа си част от визитката на България.

Валентина НЕНОВА