В отчаянието си от предстоящата мъчителна раздяла с властта, от сряда насам, лидерите на „Продължаваме промяната“ приличат на самозабравили се тийнейджъри, които току що са обявили в социалната мрежа, че с новозакупени картечници отиват в близкия мол, за да „спасяват“ света. Само по такъв шокиращ начин може да се характеризира ирационалният законопроект за противодействие на корупцията, който всичките 67 депутата от приключващата „промяна“, под диктата на премиера Кирил Петков, депозираха в четвъртък в парламента, съобщава "Труд".

Още по-абсурдна звучи амбицията на провалилите се за по-малко от шест месеца управляващи, проектът да бъде приет скоростно, още преди промените в състава на правителството да бъдат гласувани от депутатите. Вероятността това да се случи е нулева не само, защото от напусналия управлението коалиционен партньор „Има такъв народ“ обявиха, че преминават в опозиция, а и защото философията на предложения законопроект противоречи изцяло на политическите принципи, следвани през годините от лидерите на две от оставащите (засега) формации в коалицията - Корнелия Нинова и Христо Иванов.

По същество депутатите на Кирил Петков предлагат създаването на нещо средно между полицейска служба и прокуратура, своеобразно Гестапо, което да получи правомощия да разследва почти 60 вида престъпления.

Мандатоносителят предлага да се създаде фигурата на „разследващ инспектор“, който да има правото, ако прокурорът откаже образуването на досъдебно производство, да го обжалва пред две съдебни инстанции.

Дотук законодателната екзотика се сблъсква с два съществени проблема. На първо място, създаването на репресивни държавни органи, които смесват оперативни, разследващи и правоприлагащи функции противоречи на основополагащи европейски принципи за разделение на властите и защита правата на човека. Още преди членството на България в Европейския съюз, страната ни реформира правораздавателните органи по начин, че оперативната работа на МВР и специалните служби да се отдели от тази на съдебната власт, в лицето на прокуратурата.

В този смисъл предложението на „Продължаваме промяната“ представлява тотален регрес. Обжалването на прокурорските актове от разследващ инспектор на държавна комисия пред съда пък влиза в пълно противоречие с Конституцията и със сигурност ще бъде обявено за противоконституционно веднага след като Конституционния съд бъде сезиран с искане за това.

Преди два месеца това мнозинство ликвидира специализираното правосъдие с мотива, че органите му били „политически бухалки“. И, ако приемем тази теза за вярна, то това, което депутатите от ПП предлагат е еманация на концентрирането на репресивна власт в ръцете на политиците. Предвидено е комисията да има широк кръг правомощия, включително оперативно-издирвателна дейност, извършване на разследване и участие по наказателни дела. В това число правото за прилагане на специални разузнавателни средства, дори се предвижда разследващите инспектори да бъдат и въоръжени, като ще могат да изискват и съдействие от всички държавни органи.

В същото време членовете на Комисията по противодействие на корупцията по никакъв начин не могат да бъдат политически независими, тъй като е предвидена елементарна процедура за тяхното избиране, което ще става с обикновено мнозинство от Народното събрание. А с оглед на големите правомощия, които се предоставят на тази комисия, мандат за членовете u с продължителност от 6 години е прекомерно дълъг.

Още по-странно е предложението за т. нар. „управителен борд“ от 5 души, за който управляващата коалиция предвижда да поставят по един представител от коалиционните партньор. Точно това води до недоумението - как управлението на тази реформирана комисия ще бъде безпристрастно от властта, която я назначава.

Дали инициираните разследвания, които този „борд“ ще указва на разследващите инспектори да започнат, ще бъдат справедливо проведи или по-скоро ще са способ за преследването на неудобните за властта и допълнителен механизъм за разрешаване на личности проблеми и налагане на персонални интереси.

Наивно е да се смята, че, създавайки някакъв микс между алтернативна прокуратура и квази-полицейски орган, управляващите не целят точно създаването на репресивен апарат, който да служи за разправа с политически опоненти и икономически конкуренти на спонсорите на партиите от мнозинството. Да твърдиш, че ще пребориш корупцията с разследващи инспектори, които няма да са нито прокурори, нито полицаи е приказка за наивници, а българите отдавна престанаха да вярват на подобни елементарни лъжи.

Или какво, вътрешният министър и кандидат за шеф на „реформираната“ Антикорупционна комисия Бойко Рашков ще вземе 50-тина дознатели от „Национална полиция“ и няколко районни управления, които до вчера са разследвали домови кражби и улични грабежи, а от днес ще гонят „белите якички“ и борбата с корупцията ще закипи.

Относно личността на Рашков всичко бе изказано, но е добре да се замислим доколко „разследващите инспектори“ ще работят независимо, след като пред цялото общество бе демонстрирано как вътрешен министър и министър-председател привикват в Министерския съвет полицейски дознатели, на които диктуват кого да арестуват.

Хубаво е, че този недомислен законопроект бе сложен на масата, за да се види тоталната неспособност на „Продължаваме промяната“ не само да управлява чрез изпълнителната власт, но и да полага основите на държавното управление, което се случва именно чрез законодателната работа в парламента. И тук идва проблемът за Корнелия Нинова и Христо Иванов. Вицепремиерът и лидер на БСП години наред обясняваше, как само тя и нейната свила се до еднопроцентов електорат партия са се „борили“ с режима на Борисов, генериращ репресии и лобистко законодателство.

Но днес Нинова е готова да подкрепи създаването на репресивен Франкенщайн, какъвто европейското право не познава. За съпредседателя на „Демократична България“ Христо Иванов проблемът е още по-голям, защото депозираният от ПП законопроект е всичко това, срещу което той се е борил в професионалния си път на НПО-активист, провалил се правосъден министър и политик. Куриозно е, но, ако днес Иванов не беше част от разпадащата се власт, щеше да е най-гласовитият противник на фашизоидните идеи на триото - Кирил Петков, Асен Василев и Бойко Рашков - идеолозите на натрапената напук реформа на КПКОНПИ.

Дали министърът на правосъдието и дясна ръка на Христо Иванов - Надежда Йорданова има мнение по въпроса за антикорупционното законодателство, което не е преминало обществено обсъждане, каквото неминуемо практиката на Европейския съд по правата на човека изисква при подобна мащабна реформа, засягаща основни права и свободи, а и независимата съдебна власт.

Дали Иванов се интересува какво мислят съдиите и адвокатите за репресивните законови амбиции на провалилата се власт? Та, ако това правно недоносче, под което подписи са поставили 67-те анонимни депутати от приключващата „промяна“, бъде пратено за становище на Венецианската комисия, то европейските експерти ще помислят, че им е пращат законодателна уредба от африканска Руанда, а не от европейска България.

Всъщност, притесненията, че подобни абсурдни законодателни промени са възможни, са в голяма степен напразни. Хвърлянето в публичното пространство на противоречащия на Конституцията и на европейското право проект в действителност изобщо няма за цел той да бъде гласуван от Народното събрание.

Целта е съвсем различна - да се печели преди всичко политическо време, а най-вече с предизборна цел. Кирил Петков, Асен Василев и Бойко Рашков просто ще ползват отказа на парламента дори да обсъжда по същество този юридически тероризъм в предстоящата предизборна кампания на предсрочните парламентарни избори. Безславно провалилото се трио очевидно отново ще пробва да представя себе си като единствените борци срещу корупцията. За тяхно съжаление обаче гласоподавателите, които два пъти да се хванат на една лъжа, трудно ще се намерят.