Голямата актриса Анастасия Вертинска идва на бял свят в артистично семейство с дворянско потекло. Нейният баща Александър Вертински бил княз. След Октомврийската революция емигрирал и дълги години се скитал по чужди земи. Бил бард - певец, който сам пише текстовете и композира музиката на изпълняваните от него песни.

Пеел обикновено на руски и бил изключително популярен сред своите сънародници, пръснати по всички краища на планетата, но най-вече във Франция. Бил и много добър танцьор и мим, а изпълненията му били истински малки спектакли. Той все по-силно тъгувал за Русия, а носталгията правела песните му по-изразителни и силно докосвали емигрантската душа. В крайна сметка се прибрал в родината. 

Завърнал се най-после в СССР, Вертински с голяма изненада разбира, че песните му отпреди 1917 г. не са забравени. За кратко време станал отново популярен. Мнозина не знаят, че именно 

той е певецът, по чийто път след години тръгва популярният бард Булат Окуджава, а след него и легендарният вече Владимир Висоцки 

Вертински се жени твърде късно за млада и много красива грузинка. Майката на Анастасия - Лидия Циагава Вертинска, била актриса и художник. Настя има и по-голяма сестра - Марианна, която също е актриса. 

Родителите на двете момичета искали да им дадат възможно най-доброто образование. Специално внимание отделяли на музиката и чуждите езици. Анастасия разказва, че баща й я е учил да обича изкуството, музиката и литературата, защото вярвал, че независимо от бъдещата професия, дъщерите му трябва да бъдат всестранно развити. В някакъв момент родителите им осъзнали, че отглеждат децата си “не по съветски начин” и веднага изпратили Настя и Марианна на летен лагер 

Девойките потеглили с два кожени куфара, пълни с дрехи и храна. И до днес Анастасия разказва, че това било наистина удивително преживяване, а от летния лагер си спомня единствено чувството за див глад. 

Когато се прибрали у дома, те се нахвърлили на трапезата и започнали да ядат пържоли с ръце. Не стига това, ами в куфарите им дрехите били пълни с дървеници, а главите с въшки. Наложило се да ги подстрижат нула номер.

Анастасия Вертинска, която мечтаела да стане балерина, получила първата си значима роля на 15-годишна възраст. 

Тя дебютира през 1961 г. в ролята на Асол във филма “Алени платна” на Александър Птушко въз основа на историята на Александър Грийн. Бъдещи звезди като Василий Лановой, Сергей Мартинсън, Иван Переверзев и Олег Ануфриев също били ангажирани във филма. Искреността и изключителната външност на младата актриса привлекли вниманието на зрителите. Анастасия обаче не харесвала дебюта си и твърди, че не знаела как да се държи пред камера. 

Още по-голяма известност й донася ролята в “Човекът амфибия”

Току-що изпълнила пълнолетие, тя става актриса в театър “Пушкин” в Москва и започва да пътува с трупата из цялата страна.

Вече на гребена на успеха, Анастасия Вертинска е поканена на среща с “принца на Дания” - Инокентий Смоктуновски. Младото момиче е поканено да изиграе ролята на Офелия в екранната версия на Хамлет след Шекспир. След тази роля Анастасия най-сетне осъзнава, че иска да бъде актриса. И става една от най-търсените в занаята.

Не след дълго среща чаровния Никита Михалков, който по това време все още не е популярен. Любовта пламва между тях и те се женят. 

През 1966 г. се ражда синът им Степан. Никита тъкмо започвал своята кариера и решил, че известната му съпруга трябва да зареже кариерата си. Той бил убеден, че мястото на жената е в кухнята - да готви супи, да ражда и гледа деца и да чака съпруга си.

Анастасия не споделяла неговите възгледи и скоро започнали семейните кавги. Четири години по-късно двойката се развежда, но вече разделени, запазват добри взаимоотношения. Актрисата обаче споделя, че истинската причина било увлечението на Михалков по дивата красота на една казахска балерина, която срещнал на снимки.

За втори път красивата актриса се омъжва за Александър Градски - поет, композитор и певец, считан за един от основоположниците на рок музиката в СССР. За кратко певецът участвал във вокално-инструменталните ансамбли “Електрон” и “Веселые ребята”. В началото на 70-те години композирал музиката на филма на Андрей Кончаловски “Романс за влюбени”. Градски е автор на музиката към 40 игрални филма, както и към няколко десетки документални и анимационни филми. 

Този брак обаче също не устоява на времето и двойката се разделя. Анастасия Вертинска продължава соло в живота.

Тя е призната за водеща актриса на театър “Пушкин” и театър “Вахтангов”, театър “Современник”, а по-късно е играла в театър “Таганка”, в Драматичния театър и театър “Москва”. 

На сцената и на екрана Вертинска се превъплъщава в най-разнообразни литературни героини от произведения в различни форми и жанрове, от писатели от различни епохи и тенденции.

Незабравими за публиката са ролите й като - Нина в “Чайка”, Елена Андреевна в “Чичо Ваня”, Лиза в “Живият труп”, Елмира в “Тартюф”, Доти в “Красива неделя за пикник”, както и водещи роли в продукциите “Валентин и Валентина”, “Ние само мечтаем за мир” и “12-а нощ”. В пиесата “Бурята” на Шекспир - експериментът на Анатолий Ефрос - Вертинска изпълнява две роли едновременно - Ариел и Просперо.

Работейки в театъра, Вертинска не забравя киното. Тя прави емблематични роли в “Анна Каренина”, “Любовници”, “Не плачи!”, “Случаят на Полинин”, “Преждевременен мъж”, “Човек на място”. Следва роля във филма “Сянката”, базиран на приказката на Шварц, а през 1978 г. в телевизионния филм “Безименна звезда”, където актрисата блести в главната роля. Между другото, Елена Майорова, Вера Сотникова, Ирина Алферова и Анна Самохина претендират за ролята на Маргарита във филма по романа на Булгаков. Но Юрий Кара избира Вертинска заради нейната вечна младост, благородство и порода.

През 1991 г. актрисата работи в дебюта на Андрей Харитонов като режисьор - във филма “Жажда за страст”, базиран на творбите на Валерий Брюсов. Там Вертинска се появява в ролята на аристократка с болна фантазия.

В продължение на много години Анастасия Вертинска преподава актьорско умение заедно с Александър Калягин в Париж и Оксфорд

На сцената на Парижкия театър “Nanterre des Amandiers” със студентите поставя “Чехов. Акт III ”, с актове на” Чичо Ваня”, ” “Вишневата градина” и “Три сестри”.

На сцената Анастасия била безупречна, но в живота била изключително високомерна и нетолерантна към колегите си. 

Тя се смятала за аристократка, а останалите за нея били плебеи…

Освен прекалено високото самочувствие, Настя имала и други недостатъци. Най-несъвместимото в нейната артистична кариера било, че тя имала говорен дефект, подобен на този, който има Любен Дилов-син. На сцената обаче ставало чудо. Вертинска била с безупречна артикулация. Секретът? - този неприятен говорен дефект се забелязвал, когато тя говорела тихо...

Това обаче изобщо не й пречело да не търпи на сцената партньори с дори леки говорни отклонения. Неин колега разказва, че тя до такава степен се вбесила по време на техния диалог, че без да го чака, “изстреляла” своите две-три реплики и се наложило той да напусне сцената. 

През 1991 г. Анастасия Вертинска създава и ръководи благотворителната Фондация на руските актьори. Идеята се ражда след осъзнаването на цялата трагедия на ситуацията, в която се намира руският театър. 

Фондацията помага на нуждаещите се ветерани от театъра и киното, както и подкрепя инициативите на млади актьори, режисьори, учители и драматурзи.

Като творческа личност тя напусна сцената и се отдава на новата си страст - готвенето. Анастасия редовно се подвизава в ресторантите на сина си Степан Михалков и зорко следи как персоналът изпълнява нейните авторски аристократични кулинарни рецепти. 

Днес тя прекарва по-голямата част от времето си с внуците си и се радва на ролята на баба. Въпреки че предпочита момчетата послушно да я наричат Нана. 

Подготви Поли БОЯНОВА