Анатемосано село се моли на 3D икона

<strong>3 в 1</strong><br /> <br /> Църквата &quot;Свети Георги&quot; се намира в отбивката по пътя за Паничище и Рилските езера. В сумрака на селския храм една икона смайва със своето изпълнение. Погледната фронтално, на нея се вижда Светата троица и Светият Дух във формата на гълъб, слизащ от небесата. Щом човек мине отдясно, пред него се явява божият син Исус Христос с разпятието на заден план. Стоейки отдясно пък, иконата показва Бог Саавот с триъгълен ореол, който символизира триединството на нашата Вселена, сътворена от Бог, Син и Свети Дух. <br /> <br /> Никой не знае кой е авторът на иновативната за времето си творба. На нейния гръб е записана само датата 8 декември 1881 година. Техниката, с която е изпълнена, вероятно е източна, напомняйки на рисуваните ветрила и китайски пана тип щори, коментираха пред нас удивени иконописци. <br /> <br /> Според преданието навремето са били направени четири подобни икони, приписвани на местната школа. Те се славели със своята благодат и сила да помагат на миряните. Следите на три от &quot;3D иконите&quot; обаче се губят във времето. Не се знае и какво точно е било изобразено върху тях. Засега е оцеляла само саморановската, и то защото никой не подозирал за нейната уникалност. Отскоро тя се пази и под ключ. Триизмерният ефект се постига от много фини лентички, върху които са изрисувани свещените образи. Ефектът е поразителен, щом те започнат да се редуват в зависимост от ъгъла на виждане. Техниката е мистерия дори за специалистите, които не са виждали нищо подобно. Сякаш ръката на гении от ранга на Леонардо да Винчи е измислил нещо толкова идейно за времето си.<br /> <br /> Най-старите жители на селото говорят още, че са удивени от силата на реликвата да помага. &quot;Дали защото в себе си пази три икони в една, или че е била рисувана от много свят човек, но иконата много ми е помагала&quot;, похвали се възрастен жител на селото. Той обаче добави, че земляците му имат голяма нужда от чудо, защото над селото им тегне тежко проклятие. &quot;За стар грях сега плащаме всички, и млади, и стари. Уморихме се вече&quot;, нареждаше една баба, докато се кръстеше. <br /> <br /> През далечната 1929 г. жителите извършват едно от най-потресаващите убийства, което още се помни. В самия храм е линчуван свещеникът Михал Саморански по време на служба. Освен всичко друго, кървавата трагедия се разиграла по време на великденските празници, а жертвата е била посечена мъченически в расото.&nbsp;Точно на Умни петък в селото дошъл Софийският митрополит и бъдещ екзарх Стефан да помирява селото, в което преди това е имало и убийства. Той призовал всички присъстващи към мир и опрощение. Но вместо това отец Михал бил нападнат от разбесняла се тълпа.<br /> <br /> <strong>Око за око</strong><br /> <br /> В сумрака на храма отецът бил прободен с нож в гърдите. Свещеникът едва излязъл в двора на черквата. Последните думи на отеца били: &quot;Боже, убодоха ме! В Твоите ръце, Господи, предавам душата си!&quot;.&nbsp;На цялата сцена станал свидетел митрополитът, който гледал безпомощен. Ужасен и уплашен, той хвърлил анатемата върху осквернителите на саморановската черква и техните семейства. После се качил в автомобила си и си тръгнал.<br /> <br /> Случайно или не, но оттогава насам не само над родовете на убийците, но и в цялото село като че ли действа тежко проклятие. Саморановци споделят, че някакво невидимо зло като облак е надвиснало над тях и сякаш обсебва душите им, изкарвайки най-ниските страсти на показ. В резултат, убийствата се редували с обесвания и нещастни случаи. <br /> <br /> Сводката в полицията обаче е още по-красноречива. Само в първите години на новото хилядолетие две сестри, на 16 и 17 години, подали жалба в РПУ-то, че собственият им баща ги изнасилвал в период от пет години. През 2010-а последвал друг злокобен случай. Дядо Михаил, адаш на някогашния поп, е заклан по идентичен начин без видима причина от съседите си. Само няколко дни по-късно обаче се разбрало, че един от нападателите е убил преди години и своя баща.<br /> <br /> <strong>Кой ще вдигне проклятието<br /> </strong><br /> &quot;Вярвам, че случката с убития свещеник е допринесла за всички злини, които ни сполитат. Навсякъде ги има, но тука като че ли са в повече, все пак ние сме една шепа народ. Много млади се обесиха. Мой братовчед, пожарникар, също си сложи въжето. Едно момче ергенче също така реши да се свърши, след него и младо момиче - всичките от наше село&quot;, разказва Райна В., която само брои жертвите и некролозите на мегдана. Един от последните случаи е от 2014 година. При него 60-годишен дядо вика комшиите да хапнат и пийнат по съседски, а те като обсебени от демон го пребиват почти до смърт.<br /> <br /> Че Дяволът върлува там е убеден и архиерейският наместник на Дупнишка духовна околия Георги Паликарски. Според него само екзарх може да отмени 85-годишната анатема на митрополит Стефан. &quot;Ето само колко много се самоубиват в селото. Получава се умопомрачение, много хора се бесят. Защо го няма това по другите села в околията?&quot;, пита свещеникът. Саморановци се надяват, че покрай триликата икона ще дойдат туристи, които с молитвите си ще умилостивят Небесата. /БЛИЦ