Банкнотите от 100 лева не достигат и това възпрепятства постигането на парично обращение, което да съдейства за оптимално развитие на икономиката.

Позовавайки се на свои източници, „Гласове“ съобщават, че БНБ закъснява с организирането на търг за избор на печатница и не е сключила договор за доставки на банкнотна хартия. По този начин се бави отпечатването на 21 милиона нови банкноти с номиналот 100 лева, което прави 2.1 милиарда лева нови пари с най-големия номинал у нас.

Работа на централната банка и по специално на Управление „Емисионно“, ръководено досега от Андрей Гюров, е да следи икономическото развитие и потребностите на бизнеса и домакинствата. На тази база то определя отношението между циркулиращите банкноти с отделен номинал, изтегляйки старите и амортизирани банкноти, заменяйки ги с нови.

Аксиоматично правило е, че с ускоряването на инфлацията и растежа на икономиката, расте търсенето на купюрите с по-голям номинал – от 50 лева и 100 лева. Те са най-предпочитаните купюри, зареждани в банкоматите, защото ако се заложат повече банкноти в по-малък номинал, големите тегления на хората, ще изпразват банкоматите бързо и ще принудят банките да зареждат по-често, повишавайки оперативните си разходи.

Точно този анализ кара централната банка още миналата година да заложи отпечатването на въпросните 21 милиона нови банкноти, за което е планирала 3.98 милиона лева при общ разход за нови банкноти от 9.4 милиона през тази година.

Проблем се оказва, че Печатницата на Българска народна банка, която е дъщерно дружество на централната банка и традиционно осигурява новите банкноти, е претоварена с поръчки за отпечатване на парите на други държави. Налице е дилема да се рискува ли неизпълнение на чуждестранните поръчки и изплащането на неустойки, или да се рискува оптималното парично обращение.

За да се преодолее проблемът вече се прокрадват идеи да се освободят банкноти от стратегическия резерв на БНБ. Това обаче би било огромен проблем, защото стратегическият резерв си има предназначение, правила и хипотези, при които наличности от него се освобождават. Той обаче не е създаден като буфер за забавената работа на отделни звена в централната банка.

Оптималното функциониране на Управление „Емисионно“ се възпрепятства от несигурността, съпровождаща неговия ръководител и подуправител на БНБ Андрей Гюров.

Още миналата година стана ясно, че той не е прекратил участието си в неправителствени организации в срока, изискван от законодателството. Впоследствие Комисията за противодействие на корупцията откри свое производство и реши, че Андрей Гюров е в несъвместимост с изискванията за подуправители и членове на Управителния съвет на Централната банка.

Решението й стана повод Управителният съвет на БНБ да придвижи въпроса към Народното събрание, предлагайки неговото освобождаване.

Андрей Гюров се прочу и с гафовете в публичните си изяви. В едно телевизионно интервю той обяви за факт повишаване на минималните задължителни резерви, които БНБ изисква от търговските банки да заделят. Такова не е имало, няма и до днес.

Медийната кампания, която поде в своя защита, след като месеци отказваше да говори по потенциалната си несъвместимост, както и яростната защита, която му оказват бившите колеги от Продължавам промяната (преди да стане подуправител Гюров беше депутат и в ръководството на партията) премахват всякакво съмнение в политическите мотиви той да бъде назначен в БНБ. Включително за да имат ПП свой човек сред потенциалните служебни премиери, според промените в Конституцията, които сами инициираха.

Самият Гюров не стори много за да убеди обществото, че е скъсал с амплоато си на политик и миналия септември преди началото на кампанията за местните избори се появи заедно със секретарката си в БНБ на партийно събитие на ПП в Благоевград, който е бившият му избирателен район.