"От публикации в медиите на 29.01.2025 година става ясно, че съдия Мирослав Петров от Софийски районен съд е поискал Съдийската колегия на Висшия съдебен съвет да предприеме мерки за защита на интегритета му във връзка с прокурорска проверка по повод произнасянето му по делото за конфискация на автомобила на пияния Ивайло Нойзи Цветков", пишат от Сдружение "Ангели на пътя" и допълват:

От години обществото ни е свидетел на неразбирателствата между различните структури на българската съдебна система и особено между представителите на съдиите и прокурорите. Тези разногласия са пагубни както за качеството на тяхната работа, така и за доверието на българските граждани в смисъла на тяхната работа и резултатите от нея. Това не са наши голословни твърдения, а констатации на български и чуждестранни специалисти и институции:

Март 2024 – Доц. Наталия Киселова, председател на Народното Събрание:

„В българската правосъдна система липсва усещането за справедливост“.

Юни 2024 - Биляна Гяурова от Българския институт за правни инициативи:

„България за пoреден път е на дъното на класация за доверие в съдебната система. Защото усещането за една базова справедливост, както по отношение на работата на съда, така и по отношение на прокуратурата, липсва“

Юли 2024 – Годишен доклад на ЕК за върховенството на закона в България:

„Нивото на доверие в независимостта на съдебната власт в България понастоящем е много ниско както сред широката общественост, така и сред бизнеса.“

Жалкият вопъл на съдия Мирослав Петров е идеалната илюстрация на това, а самоотвержената му защита на БМВ-то на един алкохолизиран интелектуалец е абсолютно необяснима! Не само за членовете на нашето сдружение, но и за цялото общество, както се вижда от коментарите на хората под всички статии по този въпрос.

Сдружение „Ангели на пътя“ обединява родители и близки на брутално екзекутирани деца и млади хора по пътищата на България от пияни и дрогирани водачи, както и такива, шофиращи с превишена скорост и/ли без книжки. Единствените интереси, които ние защитаваме, са тези на убитите. И на тези, които ще бъдат убити в бъдеще. Включително и заради магистрати като Мирослав Петров.

Защо твърдим това?

На 10.10.2024 година на бул. Владимир Вазов в София Борислав Георгиев, пътен рецидивист с 36 различни престъпления блъска с висока скорост автомобила пред него, който се преобръща и убива жена на 40 години, чакаща на зелен светофар. Извършителят е залавян многократно, осъждан е за тежко умишлено престъпление, свързано с разпространение на наркотици, и през 2024 година получава условна присъда. Малко след това убива. Убива поредната дъщеря, майка, сестра. Която щеше да бъде жива и здрава, ако убиецът ѝ беше в затвора, където му е мястото!

Ще носи ли съдия Мирослав Петров някаква отговорност, ако утре с автомобила на Ивайло Нойзи Цветков или с друг неотнет автомобил на друг пътен престъпник бъде убита или инвалидизирана поредната жертва? Наказателна със сигурност не, но морална?

В петък, на 31.01.2025 година, е поредното, седмо поред дело за убийството на 14-годишния Филип Арсов от София. Премазан в центъра на София от пътен рецидивист с 2,2 промила алкохол, с почти тройно превишена скорост. Филип също щеше да бъде жив и здрав, ако колата на пътния рецидивист Петър Тодоров му е била отнета своевременно за предишни нарушения. На утрешното заседание ще бъде излъчено и видео от убийството. Призоваваме съдия Мирослав Петров да го гледа заедно с родителите!

Според съдия Мирослав Петров: „…ако автомобилът на Ивайло Нойзи Цветков бъде отнет, той ще се превърне в изкупителна жертва за назидание на останалите членове на обществото без реален принос за повишаване на нивото на трайно занижената транспортна безопасност в страната“.

Ние ли трябва да припомняме на съдия Мирослав Петров, че, според Наказателния кодекс една от целите на наказанието е точно това:
„Да се въздейства възпитателно и предупредително върху другите членове на обществото“. Другите са:

„Да се поправи и превъзпита осъденият към спазване законите и добрите нрави.

„ Да се въздейства предупредително върху него и да му се отнеме възможността да върши други престъпления.“

Имаме следните въпроси:

  • Коя от тези цели на наказанието постига съдия Мирослав Петров с действията си по този случай?
  • Запознат ли е съдия Мирослав Петров с факта, че през 2024 година убитите по-пътищата са с 46 по-малко от убитите през 2023 година, като единствената съществена разлика е въвеждането на тази мярка?
  • При положение, че в България има „трайно занижено ниво на транспортна безопасност“, не е ли логично съдия Мирослав Петров да бъде възможно най-строг с тези, които са причина за това, вместо да оставя в ръцете им оръжие, с което да продължават да инвалидизират и убиват?
  • Не смята ли съдия Мирослав Петров, че е крайно време да постави на пиедестал правата на жертвите, особено когато те са деца и млади хора, а не правата на пътните престъпници, пътните рецидивисти и пътните убийци?
  • Кога съдия Мирослав Петров ще благоволи да се информира в кои държави се прилага мярката за отнемане на автомобили на пияни и дрогирани престъпници и в кои тя вече се надгражда и се конфискуват и за превишена скорост?
  • Най-близкият пример е Гърция, където това е в сила от 01.03.2024 година. И там, и в останалите страни, където тя функционира, ранените и убитите на милион население са по-малко. В някои наполовина, в други до четири пъти по-малко!
  • Знае ли съдия Мирослав Петров, че в тези държави също има неприкосновеност на частната собственост? Но, че тя приключва там, където тази собственост застрашава нечий живот?
  • През 2023 година австрийският министър на транспорта казва следното: „Има скорост, над която колата се превръща в оръжие. Сега слагаме край на това и гарантираме, че извършителите ще останат без оръжието си незабавно и за постоянно“.
  • Знае ли съдия Мирослав Петров, че според Държавната агенция „Безопасност на движението по пътищата“ всеки убит на пътя струва средно 2,2 милиона евро? А годишните загуби от ПТП са между 8 и 10 милиарда?
  • При тежкото икономическо състояние на държавата кое трябва да е приоритет – намаляването на тези загуби или грижата за автомобилите на пътните престъпници?
  • Ако мярката има недостатъци от гледна точка на правен изказ или процедура, защо съдия Мирослав Петров не пледира за нейното прецизиране, а директно за нейното премахване?
  • Не чувства ли срам съдия Мирослав Петров от близките си, от колегите си и от обществото, които знаят как се отнасят съдиите в цивилизованите държави с пътните престъпници и как се отнася той с тях в България? Всички виждат как шофират българите в България и как шофират в чужбина и знаят защо има такава голяма разлика в поведението им. Разлика, която убива. Убива, защото хора като него го позволяват!
  • Как ще погледне в очите близките си и колегите си, ако утре те самите станат жертва на следващия Ивайло Нойзи Цветков? Огромната му заплата купува ли му чиста съвест за щетите, които причинява на обществото? И от които не е застрахован и той?
  • Толкова ли държи съдия Мирослав Петров да увенчае кариерата си с това скандално поведение по един толкова банален случай? С това ли иска да бъде запомнен?

Ако съдия Мирослав Петров с такова пламенност защитаваше и правото на живот на невинните българи и техните деца и внуци, жертвите на пияни, дрогирани, нагли и шофьори без книжки щяха да са в пъти по-малко. Защото именно чувството за безнаказаност на българските пътни престъпници и пътни рецидивисти е това, което накрая ги превръща в пътни убийци!

В заключение бихме желали да се възползваме от правото си да бъдем изслушани пред Съдийската и Прокурорската колегия на ВСС заедно със съдия Мирослав Петров, за да зададем публично въпросите, които поставяме тук. И от чиито отговори зависят човешки животи.

Надяваме се молбата ни да бъде удовлетворена!