Казусът „Нойзи“ и съдийското самозабравяне
От майките на загиналите деца или от обществения гняв срещу подобни съдебни решения, които буквално преобръщат човешки животи?
Един съдия от Софийски районен съд разбуни духовете в обществото през последните дни и показа на практика защо проблемите в българската съдебна система се коренят много по-дълбоко от рутинното политическо говорене.
В средата на седмицата съдия Мирослав Петров се ожали пред Висшия съдебен съвет, че бил проверяван от прокуратурата по сигнал на родители и близки на деца, убити и пострадали от пияни и дрогирани шофьори.
С това си действие Петров вероятно е искал да влезе в ролята на жертва, но всъщност повдигна няколко съществени въпроса – защо у нас на обществото усеща дефицит справедливост и има ли съдии, които бранейки ревностно гарантираната им независимост, всъщност не са достигнали до състояние да се самозабравят?
Ето как се стигна до този казус: През юни 2024 г. съдия Мирослав Петров от СРС отказа да приложи закона и да отнеме автомобила на доказано шофиралия в нетрезво състояние Ивайло Цветков – Нойзи – публицист, коментатор, публична личност. Нойзи беше хванат да кара пиян на 17 ноември 2023 г., след като беше спрян за проверка на Околовръстния път, докато се движил с автомобила си БМВ.
Дрегерът отчел 2.2 промила алкохол, а кръвният тест показал още по-висока концентрация на алкохол в кръвта му – 2.52 промила. Резултатите недвусмислено показват, че става въпрос за сериозно количество алкохол. Цветков призна вина, изрази съжаление и бе осъден условно на 10 месеца, с тригодишен изпитателен срок.
Спаси го това, че е с чисто съдебно минало. За всеобща изненада, малко след това, именно съдия Петров от СРС, обяви, че разпоредбата в Наказателния кодекс, която влезе в сила година по-рано и позволява отнемане автомобилите на употребили алкохол или наркотици шофьори, за него била противоконституционна и той няма да се съобрази с нея.
Правото на Европейския съюз и Конституцията били над НК, мотивира се съдията, още повече, че пред Конституционния съд по това време вече бе образувано дело по искане на Върховния касационен съд. Добър или лош закон, ще реши КС, не съдия от СРС или партийните активисти от Съюза на съдиите в България. Законът е действащ, т.е. следва да се приложи, не да се търсят „вратички“ за неговото заобикаляне и създаване на противоречива съдебна практика, защото някои е решил, че може да експериментира.
При това не с обвинение за притежание на марихуана, оскверняване на паметник или обида към полицаи, а за шофиране в нетрезво състояние. Силно укоримо откъм морално естество съдийско решение, наред с аргументите, че се нарушава действаща разпоредба и към днешна дата на Наказателния кодекс.
Всичко това се случва на фона на активността на група майки и бащи, братя и сестри на млади български деца, които са останали инвалиди или са загубили живота си, които от около две години се опитват да ангажират всички институции в държавата – животът и здравето на техните близки да не са отишли напразно, да има строги и гарантирани от закона наказания за виновните.
От година тези родители, преживяващи ужаса на загубените си деца, се обединиха в сдружение „Ангели на пътя“. Това са хора, които не се субсидират от чужди фондации, не ползват грантове, фондове, нито бюджетни пари.
Те се борят почернените семейства като тях да са по-малко. Напълно естествено и логично, в своя гняв, от „Ангели на пътя“ сезират прокуратурата, защото намират действията на съдия Мирослав Петров за неправилни и настояват за проверка, нещо, за което „Епицентър“ съобщи преди половин година.
В случая прокуратурата е длъжна да извърши детайлна проверка при наличен сигнал и точно това е направил и наблюдаващият прокурор – изисквал е актове на съдия Петров по сходни казуси, за да се види дали случат „Нойзи“ и отказът автомобилът му да бъде отнет е практика при неговите произнасяния или е прецедент. Защото, ако се беше оказал единичен случай, то тогава може би сигналът на „Ангели на пътя“ нямаше да е съвсем без основание.
Вместо да съдейства на прокуратурата да изясни случая и да изчисти името си от съмненията, които дълго време витаят в публичното пространство около казуса „Нойзи“, съдия Петров прибягва до инструментите на пропагандата и пуска сигнал до ВСС, като буквално се изкарва мъченик. Настоява дори кадровиците да нарушат закона и да изискват от прокуратурата материалите по преписката срещу него – нещо, което е абсолютно немислимо в правната сфера и юридическата практика. Не пропуска да информира и медиите, за да внуши, че е обект на неправомерен прокурорски натиск.
Дали обаче съдията Мирослав Петров е мъченикът в случая или майките и близките на убитите на пътя са жертви на системата е дори цинично да се пита. Още повече, след като българските граждани виждат как вече втора година опечалените близки на убити и пострадали младежи правят всичко по силите си, за да постигнат някакъв обществен резултат, някаква превенция и в крайна сметка може би да спасят нечий млад живот от поредния пиян и дрогиран джигит.
От „Ангели на пътя“ не спират да се борят за тази справедлива кауза – непрекъснато провеждат срещи и настояват за резултат – от депутати, министри, прокурори, полицаи. Не сме чули обаче съдии да са се срещнали с тях! Защо от ССБ не защитят справедливата кауза на тези почернени семейства? Вероятно, защото това не е изгодно, няма и добре финансирани проекти и грантове от фондациите на Сорос за повече права на затворниците или на хомосексуалистите.
Цялата история около ожалването на съдия Мирослав Петров пред ВСС и по няколко добре известни със своето пристрастие медии обаче показа един фундаментален проблем, който е не просто правен, но и дълбоко морален. Съдия Петров, който не е нито първия, а едва ли и ще е последния такъв, очевидно се смята за недосегаем.
Очевидно смята, че не дължи обяснение за актовете си и очевидно смята себе си за нещо по-голямо от закона, от конституционните съдии, та дори и от болката и търсенето на справедливост от майките на загиналите деца по пешеходните пътеки. И дори още преди да е видял крайния резултат от проверката срещу него има арогантността да поиска „защита“ заради недоволството срещу негов конкретен съдебен акт. От кого?
От майките на загиналите деца или от обществения гняв срещу подобни съдебни решения, които буквално преобръщат човешки животи? При положение, че е налице признаване на вина от Ивайло Цветков, както и действащ закон, който добър или лош следва да се спазва. Не е предвидена все още и процедура редови съдии да могат да отменят действащи норми в правото.
Нещо повече, както става ясно от публикации на „Сега“ и на „Лекс“, още на 17 януари 2025 г., наблюдаващият прокурор, когото съдията също упреква в сигнала си до ВСС, е постановил отказ от образуване на досъдебно производство и го е мотивирал. Така излиза, че районният съдия праща писмо до ВСС цели 12 дни след като е оневинен от прокурора.
Наивно е да се смята, че не е знаел за това произнасяне на магистрата от Софийска градска прокуратура. А това води до следващия логичен извод – дали целия този шум няма отново пропагандна цел, за да може политизирания Съюз на съдиите в България, отново да има повод за атаки срещу държавното обвинение и внушения, че прокуратурата притиска независимостта на съда.
Равносметката обаче е много по-страшна от конкретната случка със съдия Петров и тя явно е, че около всевъзможните опити за овладяване на прокуратурата и постоянните кални кампании срещу нея, съдиите просто са се самозабравили. Само преди дни съдия Владислава Цариградска, член на УС на Съюза на съдиите в България, наричан от години „политическото крило на Сорос в съдебната власт“, даде основание за това твърдение. Плевенската съдийка в национален ефир обяви, че след като тя и неин колега съдия били подали сигнал, то следвало прокуратурата веднага да повдигне обвинение и посоченият от тях веднага да бъде съден.
Едва ли е от непознаване на закона, разбира се. Госпожата просто до такава степен си е повярвала, че смята, че щом е съдия, то значи е над всичко и всички – не само правораздава, но може и да обвинява. Подобно мислене от наказателен съдия, още повече и изказано, с основание буди притеснение, защото показва тотално самозабравяне и готовност за репресия, ако такъв човек се сдобие с властови правомощия.
Поведението на посочените съдии за пореден път сочи, че приказката за „съдебна реформа“ само по отношение на прокуратурата, разказвана ни от някои провалени политици, е далеч от реалните нужди и проблеми на системата. Съдебната реформа, както изтъкват редица уважавани юристи и експерти в правната сфера, е не смяната на личностите и имената на върха на държавното обвинение, не атака срещу всеки следващ главен прокурор, а генерална промяна. Така, щото и съдиите да поемат своята част от отговорността за (не)случващото се в България правосъдие.
А, ако утре на съдията Мирослав Петров бъде дадена трибуна във ВСС, така както през цялата минала година периодично това се случваше с Цариградска, чието говорене все повече заприличва на политическо, да се оплаква от това, че обществото е недоволно от работата му, думата трябва да бъде дадена и на майките и близките на загиналите на пътя и те да бъдат поканени да седнат от другата страна на масата. Очи в очи със съдия Петров и останалите от ССБ. (Съдия Мирослав Петров е член на съдийската организация-бел.ред.) Тогава ще стане ясно кой е жертвата и кой палачът, както и откъде трябва да започнем, за да се справим с недосегаемите в съдебната власт.
Последвайте ни
"За прасета не може, за кучета и котки може"
Надявам се съдия петров, съдия цариградска и магистратите като тях да изживеят мъката и болката на близките и роднините от "Ангели на пътя". Ако някой счита, че не трябва да се пожелава такова нещо, ще го попитам: Какъв друг начин има самозабравили се магистрати да разберат болката на хората пострадали от ПТП, и не само от ПТП? Може би, след като изживеят болка и страдание самозабравилите се ще започнат да спазват Закона.
В древен Китай ако съдия отсъди грешно, е трябвало да понесе наказанието, което е постановил. Повечето наказания са били смърт, и съдиите много са внимавали. Въпроса е: Защо в България съдиите са над Закона? Знам случаи на съдебно решение мотивирано върху документ изключен от доказателствата по делото, има и други очевадно корупционни неща в съда. Докато съдиите не носят отговорност, с ефективна присъда, за решения постановени при нарушение на Закона, няма да станем нормална държава.
Стига ревахте бе,стига толкова.Нали скачахте по площадите за тая демокрация днешната.Има пари и се е оправил.Другите като нямат пари да го ду..т.До тук ни докарахте и продължавате да гласувате за тез изверги.Путин ли ви е виновен и сега?Малко ви е,да ви газят още алкохолиците и пияниците.При Тошо до сега тоз да е в Белене при прасетата.Давайте така още.
Мирослав Петров над закона над пиандурките...пойелавам му да го бльсне ха пешоходна пьтека пияница като Ноизи