Натиск. Това е думата, която най-точно описва процесите, отпушени от скандала с разстреляния „консултант“ с крими досие Мартин Божанов-Нотариуса и разкритията, че приживе е търгувал с влияние в съдебната власт, пише „Стандарт“.

Но не натиск за безспорно наложителното прочистване на Темида от подобни и други порочни зависимости, извиращи впрочем през няколко години в публичното пространство, а за освобождаване на терена за настаняване на „правилни хора“ на ключови постове в съдебната система и в други институции извън нея с разследващи функции.

Правилни не в контекста на обществения интерес, а в интерес на конкретна организирана група от лица, дърпаща конците иззад кулисите и изградила цяла машина за натиск през свои играчи в политиката, НПО сектора и медиите.

Повече от седмица този кръг пробутва нов „правилен човек“, чрез който планира да сложи ръка на поредната институция в държавата. В случая прокуратурата, а ако не стане номерът там – в антикорупционната комисия (КОНПИ).

Името му първо беше пуснато в обращение от водещите на сутрешния блок в NOVA, познати с публичното си пристрастие към въпросния кръг, а след това подет от едни от знаковите му лица в политиката и НПО сектора – съпредседателя на „Демократична България“ (ДБ) Христо Иванов и Николай Стайков от тясно обвързания със същия този Иванов „Антикорупционен фонд“ (АКФ).  А кой е човекът? Друг кадър на въпросния „Антикорупционен фонд“ – Андрей Янкулов.

В четвъртък, покрай скандала с предложения от ПП-ДБ меморандум, предвиждащ разделяне на регулаторите и предстоящите ключови назначения в съдебната власт на порции на принципа 50 на 50 между тях и ГЕРБ, председателят на ПГ на ДПС Делян Пеевски разкри, че Христо Иванов е правил совалки и при Движението в опит да прокара това парцелиране, но е получил ясен отговор „не“ за подобно „делкане“ на държавата.

То впрочем е напълно противоконституционно и антидемократично, което не попречило на Иванов не само да се пробва да го договори, но и да лансира конкретни имена, предлагайки Андрей Янкулов или за главен прокурор, или за шеф на КОНПИ.

Самият Иванов яростно се опита да отрече да е водил подобни разговори, но реално си призна, че Янкулов е в списъка му с номинации, като заяви:  „Ако бъдещият Висш прокурорски съвет избере някого с профила на г-н Янкулов, мисля, че ще бъде много добре за България“.

В петък, своя дан за провеждане на акцията по пробутване на кандидатурата даде и Николай Стайков, който в интервю за NOVA NEWS заяви, че настоящият и.д. главен прокурор Борислав Сарафов бил компрометиран и няма как да заеме поста като титуляр и побърза да допълни: „С Андрей Янкулов сме бюро до бюро, не съм чувал да има такива предложения или желания, но той има идеален стаж за позицията на главен прокурор бих се радвал, ако го видя начело на някоя от антикорупционните институции, където неговият опит и компетентност биха да могат да влязат в употреба“.

Ако си мислите, че в случая става въпрос само за публично говорене и размяна на реплики, то помислете пак. Хронологията на събитията от убийството на Божанов на 31 януари тази година досега ясно показва, че тези изявления на Христо Иванов и Николай Стайков са само част от целенасочен натиск за овладяване на прокуратурата, провеждан по ясен сценарий, в изпълнението на който са впрегнати всички брънки на вече споменатата машина за задкулисно кадруване.

Акция, чийто спусък беше дръпнат след разстрела на Нотариуса, яхвайки убийството му. Която се провежда по няколко направления -  медийно и политическо. И в центъра на която – далеч не случайно – е именно „Антикорупционният фонд“ и членът на Управителния съвет на ССБ - партньорската му организация в съдийските среди – съдия Владислава Цариградска.

И докато Цариградска, която вече три седмици шества из телевизионни студиа, заседания на ВСС и парламентарни комисии като цветарка, играе ролята на острие на атаката, то именно АКФ още в първите минути след разстрела детонираха скандала, насочвайки фокуса към зависимостите на прокурори и съдии от Нотариуса. И оттогава насетне упражняват публичен натиск върху парламента и ВСС за „бързо прочистване на съдебната система“ и създаване на „извънредни комисии“ и приемане на „извънредно законодателство“ (по Николай Стайков) във връзка със случая.

Какво налага подобна извънредност при положение, че в държавата ни има действаща демокрация Стайков не уточни.

Не каза и дали не е свързана с очевидното желание на ДБ и Христо Иванов да овладеят възможно най-бързо всички ключови държавни постове, до които биха могли да се докопат, докато още са във властта. А по всичко изглежда, че именно това е целта на добре организираното мероприятие, разигравано в публичен план с АКФ и Цариградска в главната роля и Иванов в поддържащата.

Не се бъркайте обаче, извън скандала съпредседателят на ДБ далеч не е в поддържаща роля. Напротив – неговата е на основен двигател на интересите на вече споменатия задкулисен кръг, спускащ задачите на останалите брънки от машината.

В петък сутринта Делян Пеевски нарече АКФ „дете и рожба на Христо Иванов, с който се рекетират хора“. И е прав.

Защото именно това е задачата на всички НПО-та, обвързани с Иванов – да „удрят“ по неудобните и да лансират за техните места „правилни“ за задкулисието хора, с които то да овладява една по една институциите в държавата, окопавайки се в тях с години, за да осигурява „правилни“ решения.

Правилни не за гражданите, а за същото това задкулисие, проводник на чийто интереси е съпредседателят на ДБ. Организирана група за натиск, вкопчила се в тялото на държавата и прояждаща я отвътре. И ако ще си говорим за прочистване на съдебната система, то процесът трябва да започне именно от тази група, която вече над десетилетие държи в плен съда и 7 години имаше свой собствен човек начело на ВКС.

А сега иска да овладее и прокуратурата, а също и останалите институции в държавата с мандатен ръководител начело и имащи правото на разследват. За да си осигури властови инструментариум, за да продължава с натиска, разчистването на неудобни и инсталиране на тяхно място на "правилни хора".  

Следете актуалните новини с БЛИЦ и в Telegram. Присъединете се в канала тук