Роден е на 10 ноември 1939 г. Някогашният чаровник Антон Горчев си отиде от този свят едва на 60 години, през 2000 г., сякаш отхвърлен. Актьо-рът с 50 роли в киното и 80 в театъра последните десет години от живота си е бил изоставен от съсловието, но и лишен от препитание. 1989 г. не е ново начало за него, а началото на края му. 

Отявлен левскар, страхотно сръчен, голям чешит, мъжко момче, предан приятел. И даровит актьор. И освен като Караиван в “Козият рог”, винаги е наслада да го гледаме като съвършен шоп или като художника Тасо - героят на Емилиян Станев от “Язовеца”. Може да е коварен и злопаметен дон Алфонсо д`Есте от “Лукреция Борджия” или личност от друго време, като Иван Кондарев.

Всичко започва от Коньовица, където Тонката, както го наричат приятелите му от махалата, мечтае 
да стане летец

Но съдбата отрежда друго. Разболява се от туберкулоза и с това всичките му шансове пропадат. Но, както казват, една врата се затваря, за да се отвори друга - хваща се в самодейната трупа при столичното читалище “Св. св. Кирил и Методий”. И един ден при децата идва самият Константин Кисимов. Веднага си харесва Антон и го кани да играят заедно в “Андрешко” по Елин Пелин. И така - напред към ВИТИЗ! 

Само че на втори кръг го къса Кръстю Мирски. Обяснява, че има “несъответствие между глас и фигура”.
И вместо студент, момчето става войник. В казармата тренира здраво гласа си и почти го докарва на фалцет. Веднъж дори отнася карцер за това упражнение. Усилията дават резултат и Антон Горчев е приет в класа на проф. Сърчаджиев.

“Бяхме страхотен клас, но имах късмет, че попаднах в компанията на Спас Джонев и Йордан Матев. С тях обикаляхме кръчмите, но даже и там се учех на актьорски мурафети”, обичаше да разказва актьорът. За да стигне до тъжната шегичка, че дублира Робърт де Ниро в “Шофьор на такси”, понеже се прехранва като таксиджия с пребоядисаната си кола

Като студент го мислят за драка, скандалджия и побойник. На сцената на ВИТИЗ обаче изиграва Хамлет. Редят се на опашка да го гледат, цяла София говори за него, а момичетата го боготворят. Всички помним неговия глас - невероятен, ярък и забележителен. 

Мнозина го смятат за надменен. Всеки обаче, който се доближи до него, разбира, че високомерното му на пръв поглед държание е само броня. 

Тони Умното, както го наричат в компанията, прави и на мравката път

Звездният му час е “Козият рог”. Всички в екипа разказват какви невероятни попадения има актьорът. Горчев е градско момче, но по време на снимките се влюбва в козите. Харесва си една и я кръщава Ленка. Преди всеки дубъл тя го лизва по лицето за кадем. Операторът Димо Коларов най-накрая моли Ленка да близне и камерата, за да има филмът успех.
 
Павел Павлов го снима в тв филма “Язовеца” по Емилиян Станев. По това време Тони е на върха на славата си. Вече е изиграл Караиван в “Козият рог” и Иван Кондарев от едноименния филм. На снимачната площадка за първи път се среща с Невена Коканова. След това повтарят тандема и в пиесата “Лукреция Борджия”. Когато започват снимките на филма “Язовеца”, вечерта в ресторанта Тони се обръща към Невена: “Венче, имам голяма молба към теб, ето ти ключа, заключи ме отвън и не ми отваряй, докато не стане време за снимки”. “Защо бе, Тонка?” А той с басовия си глас избоботва - “Абе, тъй, за всеки случай. Да не взема да се изкуша да сляза в барчето, че току-виж станало като в “Козият рог”.

Казват, че Горчев е пиел заради Дионисиевата философия, но никога не се е напивал лошо. Ставал по-жизнен, по-добър. Никой не помни скандали с него.
На сцената на Варненския театър в “Я, колко макове”

До сетния си дъх актьорът е влюбен в жена си - неговата колежка от Пловдивския театър Соня Маркова. Режисьорът Павел Павлов, който е приятел с Горчев от студентските години, разказва анекдоти с него. Когато се представя на колегите си във Варненския театър, подава ръка на по-възрастен колега, който му пожелава на добър час и назовава името си - Идеал Петров. А Тони, като не знае, че това е истинското му име, отвръща: “Аз съм Поморин Гочев, сърдечно ви благодаря”. Тогава в родината има две пасти за зъби - едната е “Идеал”, а другата “Поморин”.

Добре е да имаш приятели и спомени с тях, обичал да казва актьорът. Но след 10 ноември 1989 г. за него съдбата има съвсем други планове. Надеждите му за истинска промяна бързо се изпаряват. Изкарва по някой и друг лев като шофьор на такси и нощен пазач на строеж. Съпругата му, звездата на Сатирата Соня Маркова, пък се пробва като фризьорка. Това са най-тежките времена след 1990 г. През 1989 г. Горчев е на 49 и в зенита си. С приятелката си Катя Паскалева мечтаят за нови звездни мигове в киното, което вече няма да бъде отвъд “желязната завеса”. 

Мислил ли е тогава, че ще го съкратят от театъра, преди да навърши години за пенсия? 
Соня Маркова вдовицата на актьора

Не само че не успява да стане свидетел на по-добри времена и да изиграе мечтаните роли на персонажи от криминални филми, но затъва все повече в сивотата на ежедневие, където да оцеляваш става все по-трудно. Чашката става най-верният му приятел, а съпругата му Соня превръща семейната жигула в такси, за да свързват двата края. Когато Антон не е по строежите, за да върши това-онова като общ работник, нощно време й прави компания, докато тя обикаля с колата софийските улици. 
“За таланта няма време...

Въпреки че политиката се намеси грубо в живота на изкуството, и то в лошия смисъл. Антон владееше неуловимите приплъзвания от едно състояние в друго. Като дялан камък прилягаше за всяка роля. И съм щастлив, че му предлагах различни и съвършено противоположни характери. Той ми се отблагодаряваше с майсторски образи. Идеше ми да му ръкопляскам след всеки дубъл. Доверяваше ми се като дете, каквото си остана, докато смъртта ни го отне”, спомня си за Горчев режисьорът.
 “Със сиромашията се свиква. Тя не ме мъчи толкова. Най-голямата ми мъка е, че се чувствам ненужен. А сега ми се играе. 

Нощем сънувам и снимачната площадка, и сцената 

Мисля, че мога да дам още много, но никой нищо не иска от мен. Това е другият вид смърт за актьора!”, казва Антон Горчев, преди да отпътува от този свят на 24 юни 2000 г. Тръгна си огорчен от живота, без един добър спомен за него от “новото време”.

Последните месеци от живота на великолепния актьор са една кошмарна агония. Изпаднал и брадясал, той обикаля капанчетата около Военна академия и предлага да ги забавлява срещу една малка гроздова и една цигара “Арда”. През 2000 г. Горчев извежда за последен път двата си дога в градинката пред Театър “София” и след това го намират паднал, бездиханен вкъщи.

Подготви Поли БОЯНОВА