С много смях и закачки, заобиколен от приятели, близки и колеги, Антон Радичев отпразнува своя 75-и рожден ден във VIP залата на Народния театър. На празничната трапеза хит бяха домашно приготвените от спътничката му в живота, поетесата Емилия Боянова, зелеви сармички. 

Баба Тонка, както закачливо и мило го наричат в гилдията, е сред любимците на няколко поколения българи. Режисьорите знаят, че около него има магия, която заразява публиката. Самият той се харесва най-много в ”Оркестър без име” или в ”Маневри на петия етаж”.

Големият актьор е изиграл над 60 роли на сцената и е участвал в повече от 40 филма. “Опит за летене” го изстрелва при звездите. За превъплъщението си получава първата национална награда за актьорско майсторство. Наричат го “Радичков актьор”. Играл е и в трите негови пиеси, поставяни в Народния театър “Иван Вазов” - “Опит за летене”, “Януари” и “Суматоха”. 

- Г-н Радичев, как се чувствате на 75?

- Много добре! Е, някогашните трапчинки вече са бръчки, но какво да се прави, годинките си вървят. Имах някакви леки здравословни проблеми, но вече не ходя по лекари. Вместо това тичам по задачи и представления и се радвам на живота. Щастлив съм с приятелите си и спокоен, защото всичко в този живот съм постигнал сам, с много труд и желание 

Радвам се на голяма щедрост от страна на зрителите, от това, което правя на сцената. Хората искат да ме пипнат за късмет, радват ми се. Познават ме дори само по гласа. Непознати продължават да ми говорят на “ти”, като ме видят по улиците, защото ме чувстват много близък. Сякаш сме приятели, с които вечер си пием ракийката. 

- Имате ли си любима роля - комична или сериозна?

- Никога не съм мечтал за дадена роля. Играл съм и положителни, и отрицателни, и смешни, и сериозни. Всяка следваща е новата ми любима роля, с която се занимавам. Скоро отивам в Созопол на нещо като творческа командировка, там ще работя над нова роля - готвя моноспектакъл. 

Иначе през лятото ми предстоят няколко спектакъла с театър “Искри и сезони”. Ще играем “Втори меден месец” - много смешна пиеса, а аз и Искра Радева сме в главните роли. 

През есента отново ще бъда в Народния с “Колко е важно да бъдеш сериозен” и “Почивен ден” на реж. Камен Донев.

Любимецът на публиката живее с чувството, че дори да играе отрицателен образ, публиката вместо да намрази, започва да харесва ролята. 

Актьорът вярва, че това е така, защото има едно чекмедже в главата си, запълнено с разни лафове от живота, от махалата 

Вади ги в най-подходящия момент. Такъв бил случаят с “Ще ме цака с топла бира” от “Оркестър без име”. 

Дали щеше да бъде различен животът му, ако една щастлива случайност не го отклонява от детската му мечта да стане радист във флота? 

- Като дете мечтаех за пътешествия по света. Бях атлет и дори имах добри постижения, но се отказах, когато разбрах, че не е достатъчно да имаш качества, а трябват и връзки.

Но си мечтаех да обиколя света. Докато бях в казармата, бях свързочник. 

Та-та-ти-та-ра-та, още си спомням морзовите позивни 

Исках да стана радист на кораб. Отидох да работя в Бургас. Строяхме “Нефтохим”. Бърках бетон и носех тухли, а в почивката си тренирах морза. Щях да бъда №1 след капитана. Изпратили писмо да ме поканят на изпит до София, но брат ми се забави да ми каже и за два дни изпуснах изпита. Върнах се в София и кандидатствах във ВИТИЗ. 

- Вече 48 г. сте на сцената на Народния театър, дали съдбата се е намесила?

- Е, не съжалявам, че не обиколих моретата с кораб. Извадих голям късмет. Не ме пратиха по разпределение в провинцията. 

Моят професор Филипов направи във ВИТИЗ една пиеса на Горки - “Деца на слънцето”. Играех главната роля на проф. Протасов. Беше през 1974 г. Същата пиеса решиха да поставят в Народния театър и поканиха и мен. Знам, че тогава идваха да ме гледат от Пловдив и Варна, чаках разпределение, но се надявах да остана в София.

Един ден получих съобщение вкъщи да се явя в “Личен състав” на Народния театър. Веднага реших, че някой си прави кодош. Подозирах, че приятели са намерили бланка и печат и ми готвят голям номер. Затова и две седмици не се явих. Накрая все пак любопитството ми надделя. Отивам в “Личен състав”, а там ми се карат защо толкова време съм се забавил. Направо ми бутат документи за назначаване да подписвам.

Така изведнъж попаднах сред светила в професията

Нямаше време да се шашкам и веднага започнах да играя. 

Имаше едно диванче в гримьорната, преспя, и на сутринта по уредбата ме будят за репетиции. Хвърлях две шепи вода на очите и започвах работа. Това беше пълно отдаване на театъра. 

- По времето на соца са ви предложили да работите във Виена, как се случи? Отказали сте!

- Гостувахме в Бургтеатър с “Опит за летене”, след представлението дойдоха двама мъже и една жена и ме поканиха на вечеря. Измъкнах се тайно вечерта и отидох. Оказаха се мениджъри. Предложиха ми да остана във Виена, една година да уча език и те да ми плащат заплата и разходите, а след това да играя в техни филми и театрални постановки. Беше страхотно предложение.

По това време обаче тъкмо ми бяха дали апартамент. Времената бяха такива, че не бях сигурен какво ще стане и с близките ми. Дъщеря ми Кристина беше на 4 годинки. Още си спомням в детайли виенската сцена, гримьорната...

Никога не съм предполагал, че толкова бързо ще се променят нещата и ще мога нормално да се върна тук. Сега е лесно - демокрация, можеш да си пътуваш свободно където си поискаш. Такъв е животът, пъстър.

Г-н Радичев, екипът на “Над 55” ви пожелава крепко здраве, творческо дълголетие и много любов.

Подготви Поли БОЯНОВА