Българите се оказват най-ниската нация в Европа, като факторите за това са както генетични, така и социални. Това обясни пред БНТ доц. Рачо Стоев – ръководител на секция „Антропология и анатомия“ към Българската академия на науките.

За пример той даде населението на Сърбия, което бележи по-голям среден ръст, но социалните фактори са сходни с тези в България. Най-ранните данни за средния ръст в България са по костни останки, обясни той. След Освобождението данни за ръста събира Българската армия, но не използва числови стойности.

Антропологичните изследвания започват в началото на 20 век, обясни доц. Стоев. Към 2-3 век населението на нашите земи е малко по-високо от средното за онова време. През ранното Средновековие населението се разрежда заради епидемията от чума, което се отразява на по-големия достъп до храна – затова не само в България, но и в цяла Европа средният ръст на населението се увеличава. В османския период българите са ниски – към 166 см., което е също в унисон с европейската тенденция.

В резултат на кризите след 80-те години в България средният ръст намалява с около 1 см. Същото явление се наблюдава в цяла Източна Европа, обясни антропологът. Най-ниските стойности в България са достигнати при родените към 1996 и 1997 г. Това изоставане в ръста заради лошите условия по време на т.нар. „Виденова зима“ най-вероятно няма да бъде наваксано, обясни доц. Стоев.