Детски гроб с изключително рядък и ценен пигмент бе открит при спасителни разкопки във Врачанско.

Това съобщиха от Националния археологически институт с музей към БАН, цитирани от „Площад Славейков“.

Гробният комплекс, в който са положени останките на още петима възрастни индивиди, е датиран към 2900-2600 г. пр. Хр., преди около 5000 години.
Находката е направена в поле край село Крива бара, община Козлодуй, но далеч надскача очакванията на археолозите за рутинна операция.

При разкопаването веднага се забелязва необичаен червен пигмент върху костите, който почти със сигурност е цинобър. Материалът, отровен заради живака в състава си, е бил премесен с червена охра и е засечен върху три от телата – при тленните останки на детето и при двама възрастни.

Необичайното откритие е значимо не само за местната археология – това е едва третият случай, в който археолози документират употребата на цинобър при погребални практики на деца, такива находки към момента има описани в Португалия и в Бразилия.

Освен това е доказателство за най-ранната употреба на пигмента в българските земи. Цинобърът, примесен с охра, най-вероятно се е използвал под формата на прах, който се е посипвал върху телата с ритуална цел, предполага доц. Стефан Александров от Националния археологически институт с музей към БАН. 

В античността цинобърът е бил символ на богатство, власт и според религиозните изследователи е използван при обредни ритуали като символ на прераждането.

Писмени извори от Римската империя свидетелстват, че железният сулфит е бил изключително скъп и имал символно значение. По-късно – в средните векове – цинобърът бил използван като пигмент в живописта и иконографията. Той можел да се използва директно или като основа за боята вермилион.

Имал е приложение и в медицината за лечение на различни кожни заболявания. Чак до първата третина на ХХ век мехлеми на основата на живака били прилагани като цяр за сифилис

Следете актуалните новини с БЛИЦ и в Telegram. Присъединете се в канала тук