След поклонението на червената парламентарна група, начело с новия лидер Корнелия Нинова, пред паметника на Тодор Живков, се разгоря дискусия дали трябва тоталитарните режими да се изучават в училище и какво е представлявала комунистическата система. Неправителствена организация дори даде соцдепутатите на прокурор.
По този повод "24 часа" публикува част от доклада на Петър Младенов от 11 декември 1989 г., току-що избран за генерален секретар на БКП. В документа се оценява управлението на Тодор Живков и на партията до този момент:

През последните години страната навлезе в период на сериозна криза, на нарастващо социално напрежение и стагнация в своето цялостно развитие. Имаме пред вид следните явления в обществото:

- стагнация в икономическото ни развитие, застрашително изоставяне на икономиката, застрашително нарастване на външния дълг;

– увеличаване на инфлацията, тежки трудности на вътрешния пазар и в крайна сметка влошаване на жизненото равнище, наличие на широко разпространена корупция;

– сериозни поражения в духовния и интелектуалния живот на нацията и упадък на основни морални принципи и ценности.

За всички нас тук влошаването на положението в страната не бе гръм от ясно небе. Това се виждаше много преди да стигнем до сегашния кризисен етап.

Бившето ръководство формираше екипи, създаваше „концепции”. В сферата на държавното и общественото устройство бе създадена обстановка, сходна с феодалното управление. Оформи се малка група начело с Тодор Живков, която узурпира властта. Около тази група, която много бързо придоби семейно-землячески характер, се наслоиха властолюбци и кариеристи от различен калибър. Те получаваха от върховния ръководител ключови постове и облаги, които им позволяваха от негово име и от името на партията и държавата да вършат произвол, да манипулират основни обществени институции.

Това бе дълбоко обидно за нашия народ. Същевременно трябва да отбележим факта, че в нашите условия с особена сила се прояви деформиращото въздействие на режима на личната власт, който доведе волунтаризма и субективизма в икономическата политика до рядко срещано в другите социалистически страни равнище.

За дълъг период от време и особено през последните години решенията по всички основни въпроси в икономиката се вземаха от Тодор Живков често по силата на случайни подбуди и на базата на импровизирани съждения.

Тези деформации се задълбочиха през последните няколко години, когато преднамерено се провеждаше линия на замазване на съществуващото положение и отсрочване на решаването на наболелите проблеми по пътя на повишаването на външните и вътрешните задължения на страната. Тази политика с основание може да бъде наречена „След мен потоп”.