Защо да си готвач в армията е въпрос на чест и на вкус и кои са тънкостите на професията разказва военният готвач старши сержант Андрей Гуглев, цитиран от БНР.

"Не е като при мастер шефовете. Военният готвач е по-тежка и трудоемка работа", убеден е Гуглев. По думите му "много по-лесно е да държиш един тиган, отколкото една тава 50 литра".

Делникът на Андрей Гуглев започва рано, с получаването и разпределението на продуктите и задачите.

Типично за военните се работи се по точни разкладки, без отклонения, разказва готвачът.

"Грамажът, продуктите, за всеки човек точно са спазени, с калории", споделя той.

"Готвим за 400-500 човека", казва Андрей Гуглев.

"Трябва да умееш да разпределиш така порцията, че никой да не ти се сърди, да може после да погледнеш хората в очите. Ти си всеки ден с тях и ако им сготвиш вкусно, едва ли ще си намериш място в редовете."

"Рецептата за войнишния боб е държавна тайна, от българската армия не излиза", изтъква армейският готвач.

"Легендарният войнишки боб е традиция. Тя се предава по старшинство. Не може всеки готвач да готви войнишкия боб.

Продуктите са много. Обикновено ги готвим в полеви кухни, за 100-200-500 човека. Един батальон трябва да нахраниш. Обикновен готвач няма как да се справи", подчертава Гуглев.

"Българският боб си става най-хубав, вкусовите качества са различни", допълва той.

"Походната полева кухня е като ремарке, печката може да работи както на дизелово гориво, така и на дърва и въглища. Отгоре има големи казани  по 150 литра и по-малки по 80. Като съберем всичките казани, трябва да се сготви първо, второ и трето", пояснява военният готвач.

Менюто на полевата кухня обичайно включва войнишки боб, друсан кебап и мляко с ориз.

"Не съм дошъл научен", спомня си Гуглев и допълва: "Все са ме учили и аз се уча".

Андрей Гуглев е в Българската армия от 1998 г. Бил е на две мисии в Ирак и в Босна, по шест месеца всяка.

"Ние не сме само готвачи. Ние сме военни, които знаем как се борави с оръжие от всякакво естество", заяви той.