Името на Аспарух Лешников, по-известен като Ари, и до днес предизвиква особен интерес и спорове. За едни той е “рицарят на горното фа” - българинът, който покорява европейските сцени през 20-те и 30-те години на ХХ век и се нарежда сред най-ярките представители на вокалния джаз и естрада.
За други е артист с противоречива съдба, останал в сянка в собствената си родина и преследван от легенди и слухове.
Той е един от малкото български артисти, постигнали значителен международен успех в междувоенна Европа. Докато на големите сцени той е безспорна звезда, образът му в родината е белязан както от възхвала, така и от противоречия.
Истината обикновено е по-сложна, но и по-интересна
Аспарух Лешников е роден на 16 юни 1897 г. в Хасково в семейство на занаятчии. Още като участник в хора към църквата “Св. Богородица” в Хасково малкият впечатлява с чистия си тембър и необичайно високия си диапазон. На 10 години остава сираче и го изпращат в София да учи на държавни разноски във Военното училище. След години в столицата се среща с големия български поет Христо Смирненски, а от тяхното запознанство се ражда песента по стихове на поета “Горчиво кафе”.
В столицата се случва и втората съдбовна среща на бъдещата музикална звезда - тази с Маестро Атанасов, който го насочва към музиката. Лешников окончателно изоставя плановете за военна кариера, когато попада при прочутия музикален педагог проф. Иван Вулпе. Маестрото го убеждава да продължи образованието си в Берлин. И в Германия, след края на Първата световна война, започва неговият истински път на артист.
По онова време само четирима можели да вземат стипендия от прочутия “Щернише Консерваториум”, а кандидатите са стотици. Но нашият Аспарух Лешников е единият от избраните стипендианти
Още в началото го попарват коментарите, че ниският ръст ще му попречи да покори световната оперна сцена въпреки изумителния му глас. Но Аспарух Лешников, приел артистичния псевдоним “Ари”, за да бъде по-лесно за изговаряне и запомняне, не се отчайва. За да се издържа, младият талант работи като келнер, но паралелно с това посещава курсове по пеене. Гласът му - ярък тенор, достигащ високи регистри с лекота, бързо привлича внимание. В това време Берлин се превръща в европейска столица на модерната музика, а младият българин попада точно в сърцето на този кипящ свят
През 1928 г. той е сред основателите на вокалния секстет “Мелъди мейкърс” по модела на популярна за времето си американска мъжка група. Но съставът е само прелюдия към “Комедиан хармонистс”, с които Ари постига най-големите си успехи. Между 1928 и 1934 г. секстетът записва 234 грамофонни плочи.
Журналистът Владимир Гаджев разкрива, че със своите изяви “Комедиан хармонистс” правят и данъчен пробив - концертите им се причисляват към висшето изкуство и представленията им се освобождават от високия налог, измъчващ развлекателния бизнес.
Ари живее живот, за който мнозина българи тогава не могат и да мечтаят - пее в престижни кабарета, изнася концерти в препълнени зали, прави записи, участва във филми, пътува из цяла Европа. Критиката и публиката обявяват талантливия българин за “Рицарят на горното фа” - прозвище, което показва колко впечатляваща е техниката му.
Последната му снимка
Краят на 30-те години и Втората световна война променят всичко. Сцената в Германия става все по-ограничена за артисти от чужд произход. Политическата обстановка е несигурна, а възможностите за международна кариера намаляват. Най-успешната формация, в която Ари е звезда, се разпада, когато трима от музикантите, които са евреи, емигрират в САЩ. Певецът се връща в България, но страната на розите му поднася по-скоро букет от тръни.
Промяната на властта след 1944 г. носи нова реалност. Ари е гледан с подозрение - германските му години и слуховете не му помагат. Една от най-упоритите легенди около името на Лешников е, че е бил любим певец на Хитлер и дори е пял пред него. Фактите обаче са други. Вярно е, че вокалните ансамбли, с които той пее, са популярни в Германия по онова време, звучат и по радиото.
Вярно е и че високият му глас е будел възхищение. Но няма нито един официален документ, който да доказва лична близост или специални покани към Ари от страна на нацистките лидери. Тази митология вероятно се ражда по-късно - след завръщането му в България, когато обществото търси сензации и обяснения за неговата европейска слава. Не може да запушим устата на клюката, но е важно да си напомним, че
Ари е бил популярен артист в Берлин, но не и “придворен певец” на Хитлер
Кариерата на певеца не приключва, но възможностите се ограничават. Участва в концерти, но вече не е в центъра на вниманието, както някога.
За личния живот на Аспарух Лешников не се знае много, ако не броим слуховете и клюките. Макар и дребничък на ръст, той покорявал дамите не само с умението да взема без усилие “фа” от трета октава, ами и с тънките си мустачки, елегантността и галантните си маниери.
В апогея на славата си Ари се запознава с първата си съпруга. Английската балерина Делфин - дама от европейското висше общество, е омаяна не само от гласа, а и от милите обноски на българина. Той я ухажва настойчиво, но с чар. Както пише журналистът Венелин Митев, Делфин с изненада открива, че колкото и да си бъбрят, винаги остава нещо недоизказано. Англичанката обръща гръб на многобройните си почитатели с богатства и синя кръв и се жени за Ари по любов.
Паметникът на Аспарух Лешников в Хасково
През 1937 г. се ражда синът им Симеон. Когато две години по-късно Лешников е мобилизиран, Делфин го следва в България. Това завръщане е двусмислено - от една страна, той е вече утвърден артист, от друга - в родината му няма такава сцена, каквато познава в Берлин. Все пак започва да пее в София, изнася концерти и бързо привлича публика. Семейството живее сравнително добре, но доносът, че Ари е бил “любим певец на Гьобелс и Хитлер”, превръща живота му в ад. Делфин не издържа и през 1946 г. чрез връзките на баща си напуска България с военен самолет, като взема малкия Симеон със себе си.
Ари никога повече не вижда сина си
С голямата си любов - 19-годишната Александра, Ари се запознава на 51-вия си рожден ден. Въпреки голямата разлика във възрастта, чувствата им са дълбоки, искрени и устояват на несгодите. Сватбата им се отлага близо пет години. Лешников е все още женен за Делфин, но поради Желязната завеса му е трудно да издири адреса й, за да се разведе. Успява чрез Червения кръст чак през 1952 г. Със Сашка често преживяват само със заплатата й на детска учителка. За бившата световна звезда няма срамна работа - става нощен пазач и винаги отклонява желанието на сина си да се занимава с музика. Анри, който си изкарва хляба като техник, си спомня баща си като жив, добър и весел човек, несломен от трудностите.
Животът на Аспарух Лешников е ярък пример за съдбата на българския артист в сложното 20-о столетие. Той изживява европейска слава, попада в мрежата на исторически митове, връща се в родината си и там преминава през периоди на признание и забрава.
Истинският Ари е не митичният “любимец на диктатори” или “паднал ангел”, а голям певец, който със своя глас поставя България на картата на европейската музика.
И днес, независимо от ветровете, които брулят родните ни сцени, нищо не може да попречи на ценителите на хубавата музика да харесват обявяваните за “културно упадъчни” и за “демоде” песни на Ари и носталгично да се обръщат към нежната им мелодика.
Аспарух Лешников умира в София на 31 юли 1978 г. - година след като официалната власт все пак отдава почит на неговото изкуство и му връчва орден “Кирил и Методий” I степен.
Подготви Мариана ДОБРЕВА
