Седмицата започна с поредната производствена авария във военните заводи „Арсенал“ край Казанлък. От началото на войната в Украйна, а и от преди това, производството на оръжейната ни промишленост бележи рекорден ръст до степен, че на повечето места се работи денонощно.

Всичко това води логично до сериозно увеличение на рисковете от възникване на аварии, които в сектора често имат фатални последствия. Така в понеделник живота си загубиха трима служители, а четвърти е приет в тежко състояние в болница. Жертвите на производствените аварии в оръжейните заводи от  последните години вече са се превърнали в скучна статистика, макар зад всеки изгубен човешки живот да стоят още множество трагедии – особено за роднините и близките на загиналите. 

Едва вчера се разбра, че Главна инспекция по труда е извършвала проверки в „Арсенал“, включително и в тази част от производствения комплекс, където възникна поредната авария. Констатирани са били редица нарушения на трудовата безопасност, но последици за отговорните длъжностни лица на този етап няма. Работниците мълчат, защото заплатите са добри, макар да съзнават риска, който поемат. Жаждата за бързи печалби на директорите на предприятията, произвеждащи оръжие и боеприпаси, ги правят  буквално „глухи“ и „слепи“ за спазване на трудовата дисциплина от служителите. Мнозина от тях са взети на работа преди броени седмици или дори дни, без да имат нужния професионален опит, нито нужните познания за изпълнение на задълженията си при строго спазване на безопасността на труда. Всичко това вещае нови и нови аварии и за нещастие още много жертви.

Именно в опит да бъде пресечена тази тенденция, при която заслепени от печалбата ръководителите от оръжейната промишленост нехаят за условията за безопасност, в сряда от Апелативната прокуратура в Пловдив обявиха, че „по реда на надзора за законност“ в рамките на следващия месец започва цялостна проверка на всички места за производство и съхранение на оръжия, боеприпаси, взривни вещества в районите Пловдив, Стара Загора, Хасково, Пазарджик, Смолян и Кърджали. Шест окръжни прокуратури са поискали от  Инспекцията по труда и от съответните областни дирекции на МВР да засилят  превенцията и да изискат строгото спазване на нормите по Закона здравословните и безопасни условия на труд и Закона за оръжията, боеприпасите, взривните вещества и пиротехническите изделия. Това може да направи прокуратурата по закон и е добре, че го прави, най-малкото, защото шефовете на оръжейните цехове няма да могат да оправдават поредната авария със загинали и ранени, с техническа неизправност  или нехайство от страна на пострадалия. Очевидно нужда от подобна проверка е повече от належаща, ако у хората в индустрията е останала поне малко доза човещина на фона на заслепяващите печалби от свръхпроизводството. И след като проверките на инспекторите по труда не са били достатъчни, намесата на държавното обвинение е още по-наложително. Дано поне страхът от евентуално повдигане на обвинение направи по-внимателни и отговорни началните и длъжностните лица, които трябва да направят нужното, за да ограничат в максимална степен взривовете в оръжейните фабрики и складове. Защото сега загинаха трима, но следващият път може да са трийсет и едва тогава някой по върховете на държавата може и да се стресне, а обществото да започне да осъзнава, че стотици и хиляди българи работят денонощно буквално върху барутни погреби.

Големият парадокс е, че на целия този фон самата държава, в лицето на служебното правителство, само преди две седмици взе, че прие решение, с което на практика поиска да се отнемат правомощията на прокуратурата да възлага проверки по „реда на надзор за законност“. МС отправи питане до Конституционния съд, който да тълкува дали Конституцията позволява на прокурорите да изискват отделни държавни институции да извършват проверки за спазване на съответната нормативна уредба. За да онагледят  намеренията си – архивраговете на прокуратурата запитаха дали било редно държавното обвинение да се интересува от качеството на сладоледа. Пресният пример от оръжейната индустрия обаче показва, че, когато конституционният законодател е разписал в основния закон правото на прокурорите да разпореждат държавните институции да извършват проверки „по реда на надзор за законност“, то това е направено именно с цел осигуряването на повече сигурност за хората и защита на техните права и интереси. Дали инициаторите на питането до КС всъщност не целят точно това – да няма кой да контролира опасни и рискови производства, днес на оръжия и боеприпаси, а утре на опасни химически вещества, при които и най-малката авария може да застраши живота на цели градове или поне да унищожи флората и фауната в околността.

Живият живот  показва, че понякога, в опит да прокарат определени лобистки интереси като това на служебното правителство, да се опита да отнеме правото на прокурорите да възлагат  проверки по обществено значими поводи, българските управници нанасят непоправими вреди за цялото общество, част от което са и те самите. Защото, ако контролните функции в държавата са дотолкова притъпени, няма нищо по-добро от  това прокуратурата да е проактивна и да изисква от институциите просто да си вършат работата. Така авариите във фабриките за мини и патрони могат да намалеят, както и да са по-малко случаите на получилите инфекции и натравяния деца, яли некачествен сладолед. Защото всички имаме деца, нали госпожи и господа от кратковременната служебна власт, които също могат да се окажат потърпевши от  собствените ви грешки, които сте допуснали.