Ажда Чаушева е млада и много талантлива певица. Тя е дъщеря на музикалната легенда Мустафа Чаушев. Името й в превод означава „капка”, „утринна роса”, и идеално пасва на вида и характера й. Ажда не говори често пред родните медии, но пред народното издание винаги е безкрайно откровена. Потвърждение за това е и този емоционален разговор, в който тя разкрива моменти и факти от живота си, за които малцина знаят.
- Ажда, от известно време се занимаваш не толкова с музика, колкото с поезия, а това определено е нещо съвсем ново за теб. Кое го отключи?
- Честно да ти призная, пиша още от съвсем малка, била съм може би на не повече от 10 години. Обикновено когато човек преминава в различни периоди от живота си, най-често в ранна детска възраст – първи любовни трепети или нещо друго, сяда и ги описва. Но те са още по-неоформени, по-сурови, незавършени. А това, което започнах да пиша от миналата година досега, смятам, че ми е спуснато отгоре. Вярвам в това. Колкото и да събира един човек емоции, през каквото и да преминава, ако не му е дадено отгоре, няма как да се случи. Много пъти, точно когато заспивам и вече съм се унесла,


започвам да чувам в съзнанието си думите

Странно е, защото вече ти се спи ужасно и започва дилемата – да станеш ли, за да запишеш, или да оставиш за сутринта. Сутринта обаче вече е изчезнало, забравено е. В крайна сметка хващам и записвам набързо в телефона, за да съхраня, каквото ми се дава. Имам някъде над 100 стихотворения може би. Като за две не много дебели книжки материал. Още ми е много ново това поприще, но имам желание да издам книга. Беше много важно за мен да получа одобрението от доказани майстори на словото, защото аз имам пълния контрол, когато съм на сцена, но тук още правя плахите си стъпки. Имам положителни отзиви, но докато не стана напълно сигурна, не правя нищо. Поетесата Жива Кюлджиева и съпругът й много ме насърчиха да не спирам да творя и да издам книга. А кое ме отключва ли? Любовта – за мен тя винаги е била абсолютно движеща сила. И не само любовта между мъж и жена, а изобщо. Точно любовта е тази, която ни кара да бъдем и по-добри някак си – цялата тази агресия, която се случва в днешно време, е точно от дефицита на любов.


Ажда и Мустафа Чаушеви – талант и обаяние в едно

- В края на миналата година ти, може би точно на базата на голямата си любов, започна да се занимаваш с благотворителна дейност. Само че бързо се разочарова. Защо се случи така?
- Наистина беше така, факт. Всичко започна след един концерт в Бургас, на който бяхме заедно с баща ми. Запалих се много по кауза, свързана с една учителка от Бургас, която за съжаление изгуби битката. И впоследствие се включих и в още няколко каузи. Работих много усилено. Включих много хора от моите приятели. Много хора помогнаха, без изобщо да искат да се дава гласност на това. В една от каузите обаче, бях обвинена, че го правя за свой собствен пиар и това много ме разочарова. Обвиниха ме, че си правя реклама на гърба на детенце, което беше в Испания, на което се правеха много химиотерапии и продължават да се събират пари за него. То е истински боец! Но в крайна сметка във век, в който всички социални мрежи играят много важна роля в живота ни заради клипчета, които съм направила, за да събера повече хора, които да помогнат, не мисля, че това може да се представи с негативни думи. Но има всякакви хора. На едни им е скимнало да не понасят някого, други са завиждали, трети, каквото и друго да е негативно, живи и здрави. Ако сега ми се случи пак, ще го подмина с усмивка и ще продължа да правя, каквото съм започнала. Но тогава, понеже си бях дала сърцето и

бях приела всичко твърде лично, допуснах да ме заболи

Но важното е, че имаме една успешна кауза – за едно момче, което му присадиха бъбрек в една турска болница. Кирил Малчев се казва и е бил 11 години на хемодиализа. Това всъщност е най-важното, защото виждаш, че усилията ти не са отишли на вятъра. Няма по-голямо удоволствие от това.

- Човек винаги най-качествено си пати от добротата, нали знаеш? Ти може би и друг път си патила от добро отношение към някого…
- Ами… да. Било е. В живота винаги се разочароваш по-малко от хора и то най-вече, когато те са близки. Имало е моменти, в които се затварям, но после си казвам – не може да се живее само така, като не се доверяваш на хората, като си по-затворен в себе си. Сърцето на един човек трябва да е отворено – да дава любов, да взима любов, пък другото си върви, така или иначе. В живота винаги ги има и плюсът, и минусът.

- В предварителния ни разговор си говорехме за така зачестилите през последните няколко години телефонни измами. Семейството ти ставало ли е обект на такива до този момент?
- Случвало се е, да. Правили са опит за измама. Звънели са на домашния ни телефон, а също и на телефона на баща ми. Но аз не знам наистина как изобщо се връзват тези хора – не може всички да са неуки, за да си дадат последните пари, да ги хвърлят през прозорци, балкони… Някакво безумие е! На моята баба по майчина линия също са звънели телефонни измамници – обяснили й, че дъщеря й е катастрофирала, а леля ми изобщо не шофира. Майка ми също. Страшни хора. Но и аз, и баща ми, почти веднага ги усещаме какво искат и бързо затваряме, без да ги оставим изобщо да се изкажат. Не знам тези хора изобщо как спят спокойно нощем?! Явно трябва да си тепегьоз, както казват турците.


Примата Лили Иванова е един от скъпите приятели на семейството

- Трудно ли ти е сега да вярваш в доброто у хората? След разочарования обикновено хората стават по-мнителни, трудно се доверяват.
- Аз имах такъв период, в който бях по-затворена. Не беше отдавна. Бях по-несигурна в хората, не им вярвах. Но мисля, че го преодолях. Понякога става така, че човек и сам допринася за този ефект, защото ние все търсим перфектния човек, който да е едва ли не с някакви страхотни качества, супер герой, който обаче е имагинерен. В същото време дори този, който търси такъв човек, не притежава тези суперкачества в себе си. Имало е около нас и не малко ласкатели, които искат просто да са в близкото ти обкръжение, само защото си известен или баща ти е Мустафа Чаушев.

- Неотдавна ти сподели, че имаш здравословни проблеми, свързани с щитовидната жлеза. Как си сега?
- Знаеш, че аз съм много чувствителен, емоционален човек като повечето артисти. Аз също съм от тези хора, на които е присъщо да са малко по-капсулирани, да живеят в свой собствен свят. Не знам дали здравословният проблем се дължи на емоциите, но осъзнавам, че е нещо, което създава неудобство за мен. Имам болест на Хашимото или заболяване на щитовидната жлеза. Но знаеш ли, като си връщам лентата назад, си мисля, че това е било при мен още от дете. И дали не е било заради Чернобил, защото много хора страдат от това. Ние сме чернобилски деца. В едни определени моменти имам нещо като хрип в гърлото – нещо, което открих случайно преди 5-6 години в момент, когато щях да заминавам на екскурзия в Бали, на която не заминах.

Имах много ускорен пулс

Отидох на кардиолог, откъдето ме изпратиха на ендокринолог и след направени изследвания се установи, че имам проблем с щитовидната жлеза.

- Правиш препратка с Чернобил. А на какво мнение са по този въпрос родителите ти?
- И майка ми допуска същото. Наистина е много неприятно. Проблемът ми е свързан на първо място с умората – аз две стъпала като изскача и се изморявам ужасно. Другото са килограмите, което създава ужасен дискомфорт. Ти знаеш колко слаба бях. Понякога си гледам разни дрехи, сценични тоалети, снимки и ми става много мъчно.


С Марги Хранова (вляво), на която семейство Чаушеви сега стиска палци във „ВИП брадър”

- А какво казват докторите по отношение на възможността да преодолееш, да се справиш с това заболяване?
- Направих консултация с проф. Анна-Мария Борисова в София, предстоят ми и още изследвания и ще видим какво може да се направи. Най-вероятно ще се подложа на хранителен режим, определен тип лечение. А аз съм човек, който никога не е правил диети в живота си, обичам да си хапвам. Само мисълта, че трябва да огранича нещо, ме изнервя много (усмихва се).

- В скорошен статус във фейсбук под една снимка на Лили Иванова беше написала, че тя е твоя муза. Как се случи това чувство през годините?
- Ооо (усмихва се)… много ме развълнува с това. Аз само като чуя за нея и душата ми започва да трепери – все едно вътре има едно птиче. Усещането е същото, все едно се влюбваш – трепери ти под лъжичката. Пълнят ми се очите от вълнение. Обожавам Лили Иванова! Как се разви чувството ли… Сигурно заслуга има и това, че тя е подала ръка навремето на баща ми за турнето в СССР. Двамата са работили 5 години заедно. Но натежава и фактът, че тя към мен винаги се е държала толкова мило и с една обич, с внимание. Когато я гледам на концерти, просто онемявам всеки път.

- Знаеш ли кое е най-интересното – че винаги, когато говорят за Лили Иванова, хората описват един много капсулиран, студен, твърде дисциплиниран човек. Ти виждала ли си обратното в нея – усмивката, смеха, хумора?
- Всъщност няма нищо лошо в това да си дисциплиниран и перфектен в това, което правиш. Да, наистина много хора смятат така – но това няма значение, защото
когато Лили Иванова излезе на сцената, и всички млъкват
Благоговеят пред това, което прави, защото тя наистина е страхотна, много специална. Не съм имала чак толкова много контакти на живо с нея, но помня една наша среща около юбилейните концерти на баща ми. Тогава аз се свързах с нея и получих покана да гостувам в дома й, за да поговорим за детайлите около концерта и нейното участие в него. За което още веднъж й благодаря. Тя беше толкова усмихната, говорихме си и по женски, давала ми е съвети тогава. С най-хубави чувства към нея съм. И съм благодарна, че ме е допуснала до себе си.


Татяна Лолова (вляво) винаги зарежда с много усмихната  емоция младата певица

- Част от твоите музи, доколкото знам, са още и Йорданка Христова, Татяна Лолова… Пропускам ли някого?
- (усмихва се) Точно така е. Аз съм с голямо уважение към всички колеги на баща ми, защото те са невероятни – всеки един сам по себе си е уникален. Данчето много я обичам и уважавам. С дъщеря й Ивана сме приятелки, често пием кафе. Татяна Лолова също я обожавам. Не знам за кой път вече гледам „Дуенде”, сигурно 5-6 пъти. Тези имена са величини! Но има и още един човек, на когото много се възхищавам – Миглена Ангелова. Заради интелекта, борбеността и силата на духа. Страхотна жена е и мисля, че трябва да има повече като нея – които да дават сили и хъс на другите, за да продължават пътеката, по която тя върви.

- А следиш ли как върви играта на Маргарита Хранова във „ВИП брадър”?
- О, да, редовно. И нея много я обичам. Тя е много премерен, възпитан, интелигентен човек. Страхотна е като певица. Никога няма да я чуеш да говори нещо негативно за някого. Скромен човек е. Даже си спомням една случка – преди време й поисках един автограф за моя приятелка, която я обожава, а Марги каза много скромно „стига, бе, как така…”. Средата, в която се намира сега – в Къщата на „ВИП брадър”, ми се струва твърде агресивна. Баща ми също получи предложение да участва в шоуто, и с мен се свързаха – но и двамата отказахме. Интересен експеримент е, но не е нашето място. Лично аз, например, не мога да издържа вътре без телефон (смее се)
Ето, преди да започне нашето интервю, бяхме с майка ми навън, обаче аз си забравих телефона вкъщи. Искам да ти кажа, че ми беше много криво. Много е лошо това как сме свикнали с телефоните, но това е. А в Къщата няма да издържа – вътре нито телефон, нито книга имаш?! А баща ми, ако не гледа телевизия, не може. И той няма да издържи. Категоричен е, че не би влязъл. Не всичко е пари.

- Малцина знаят за това, че с Четин Казак, който е депутат, имате чуден дует. Не дойде ли време за втори?
- (смее се) Той редовно ми праща песни, иска да пеем, но аз все му казвам, че първо искам да снимаме клип и след това ще записваме втора песен. Иначе не (смее се). И Четин, и брат му са много музикални. Познават се с баща ми още от едно време, преди още аз да се родя. Знаят песните му наизуст. И пеят много хубаво.

Интервю на Анелия ПОПОВА