В превод от арабски Насибе означава "късметлийка". Със сигурност е така, защото усмихнатата баба от първомайското село Езерово вече е на 100 години. Жизнерадостна, весела, приказлива, може да изрецитира наизуст молитви от Корана, съобщават от Марица.

Родила е 11 деца, повечето на нивата, където с камък е късала пъпната им връв и е продължавала да работи! През живота си лекар не е видяла и хапче не е пила! Обича кашичка от коприва и пие много кафе и кола. 

Несибе Сюлейман Хашим е родена на 10 март 1921 година в  Керезтърлъ, днес Йончево, махала на известното село Паничково по пътя от Асеновград за Кърджали. През 1959 година се преселва в Сърница. Омъжва се едва на 16 години, а година по-късно ражда първата си рожба. След като късала пъпната връв с камък, измивала ги, повивала ги в престилката си и им правела люлка от бохча на дървото.

Първият й мъж се казвал Сюлейман, бил добър човек и грижовен съпруг, но починал рано. Оставил я вдовица с три момичета и две момчета. Споходила я и нова мъка - първородният й син загинал нелепо по време на лов с приятели.Понеже не се гледало с добро око на самотна жена, близките й я омъжват повторно за Бехчет.

Вторият й мъж бил сирак, по млад от нея с десет години

От него има още шест деца - три момчета и три момичета. Последните ги ражда на 42 години. Елфиде и брат й Мустафа са близнаци, родени 1962 г. в болница, всичките предходни са родени вкъщи и на нивата. Записвала ги по две, за да не се разкарва до Кърджали всяка година. Не помни месеците, когато е раждала. Казва, че едните са родени по жътва, когато със сърпа са жънели, а другите помни, че ги родила на посев.

Но кой да знае, че Бехчет е страдал от тежка бъбречна недостатъчност. По онова време хората по селата не са се изследвали, не са ходили на доктор. Така и Бехчет се споминал рано. За зла участ и шестте му деца наследяват проблемите с бъбреците и всички са на хемодиализа. Трима вече са починали, а на другите медицината им помага да оцелеят. Децата на баба Несибе от първия й съпруг, освен нелепо загиналия първороден син, са живи и здрави и са на по 80 години. 

Цял живот Несибе се е трудила на къра от тъмно до тъмно. Засявали декари с жито, гледали и много картофи. Имали хамбар, мелели брашно. От царевица си правили олио. Имали и един декар с тютюн. Баба Несибе помни всичко! Не бях виждала по-бистър ум от този на тази стогодишна селска жена!

Разказва за чумата и испанския грип, а сега знае дори за ковида! 

Смята, че новият вирус е пратен от Аллах, защото хората са станали много лоши, направо зверове. Младите пък страдали и боледували, защото не уважават родителите си, не се молят и нямат страх от Бога.

Столетницата е преживяла няколко войни. Помни как минавали войниците през селото, а тя ги хранела и им месела питки за път. Не може да забрави и тътена на самолетите, които прелитали над селото.

"Страшно беше. Избягахме в гората. Ядяхме каквото намерим, печехме на жарта питките“, разказва баба Несибе. Никога не е имала ток и вода в къщата си. Вода носели от бунара, светели си с фенери. Не знае какво е болница, дори и последните си деца искала да ги роди вкъщи, но родата настоявали за болница, защото била вече на 42, пък и носела близнаци. 

Несибе никога през живота си не е взимала детски надбавки или социални помощи, не е знаела към кого да се обърне и къде да отиде. Не познавала законите, останала си и  неграмотна, но пък може да брои парите. Свикнала е да ходи пеш десетки километри всеки ден. Така стигала до Искра и Драгойново, където заменяла жито срещу въглища. Стоката я товарела на магарета, а тя ходила пеш до него. 

Духът й е точно толкова здрав и бодър като тялото й. Докато й бях на гости, беше в прекрасно настроение, непрекъснато се смееше и много ми се радваше. 

Сред тежките спомени е как заради Възродителния процес през 1989 г. се преселва в Турция. Заедно с повечето й деца, братя и сестри. Но след време се завръщат от Измир и се установяват в село Воден. От двадесет години живее в Езерово при последната си дъщеря, близначката, която взема майка си при себе си, след като остава вдовица. 

Баба Несибе казва, че е много щастлива, защото, където и да живее, е сред наследниците си, а те са много - над 55 внуци, правнуци и праправнуци - 4 поколения. Невероятно е, че помни всекиго по име и знае всеки внук на кое от децата е син или дъщеря. Двете с дъщеря й Елфиде живеят добре, не се оплакват, с двете пенсии се оправят напълно.

„Човек, като си знае сметката и масрафа, винаги ще стигнат парите“,

твърди Елфиде. Къщата, в която ме посрещат, блести от чистота! Стените са боядисани, килимите са нови и чисти, навсякъде ухае на ново и чисто. Носи се миризмата на хубавото турско кафе, с което ме почерпиха. Баба Несибе обожава напитката, може да изпие десет кафета на ден и нищо и няма. Има пулс и кръвно на космонавт! Обича също кола, пие и фанта лимон. 

Сред малкото й капризи е, че не яде вчерашна манджа, иска прясно сготвена! Иначе казва, че през живота най-много е яла коприва, лапад и картофи и че те са я докарали до тия сто години. Любимото ястие на столетницата е каша от коприва, качамак със сиренце и кешкет (вид жито)! На младини си спомня, че е яла много люто, сега заради дъщеря й не готвят люти манджи, иначе би си хапнала.

На стари години си позволява пастички, тортички с газирани напитки.  Често пие компоти вместо вода.  

Несибе е единствената останала от нейните десет братя и сестри. Всички са починали над 95-годишна възраст.

Столетницата е доволна от днешния живот, обича да гледа телевизия и си има дори любими сериали. Впечатлява с паметта си близките. Когато дъщеря й скрие нещо някъде, предварително й казва къде го слага, за да го помни тя, защото Елфиде ще забрави. 

Гостуването ми при баба Несибе завършва с три сури от Корана, които тя ми каза на блестящ книжовен арабски език - Ал Фатиха, Ал Курси и Ал Самадия.