Историята на банските костюми е тясно свързана с еволюцията на нравите и с връзката ни, първо на страх, а после на любов, с морето. През Средновековието и до XVII век морето не само не привлича хората, то дори ги отблъсква. Силно се препоръчва на хората да не се доближават до него, още по-малко да се къпят. Чак в края на XVIII век отношението започва да се променя.
В Рим археолози са открили фрески, показващи жени с нещо като препаски от плат, едната върху гърдите, другата на ханша. Изненадващо е колко приличат на днешните бански! Но тогава са били носени от жените само при спортуване. Иначе както жените, така и мъжете са се къпели голи в обществените бани. След Античността настъпват мрачни времена в много отношения. Макар жените да посещават обществените бани, в зависимост от епохата и местоживеенето, много вода е изтекла, преди хората да се върнат към широтата на мислене на римляните. Трябвало да настъпи индустриалната революция в Англия, за да се върне на мода къпането навън.


Фреска от Вила Романа дел Казале, около 300 г. след Хр.

С появата на железниците хората започнали да пътуват до морския бряг. Някои английски лекари решили, че потапянето в морска вода може да има благотворен ефект върху човешкото здраве. Този съвет излязъл извън границите на Англия и постепенно ходенето на море станало модно. Във Викторианската епоха обаче скромността била добродетел, приемана много насериозно. Банският костюм, появил се някъде около 1850 г., се състоял от най-малко шест части: бухнал панталон до коленете, широка риза, колан, боне, чорапи и обувки. Плажовете изобилствали с “машини за къпане” - кабинки на колела, теглени от коне. В тях жените можели да се преоблекат, след което ги бутали в морето, така че къпещите се нямало нужда да се показват! Малко по малко банските костюми започнали да се демократизират и да олекват. През 1907 г. австралийската плувкиня и кинозвезда Анет Келерман дръзнала да се появи на бостънски плаж, облечена в цял, прилепнал по тялото бански. И въпреки че го носела с плътен чорапогащник, облеклото й било сметнато за твърде оскъдно!

Тя била прогонена от плажа, а срещу нея било заведено дело за обида на добрите нрави.


Костюм и кабинка за къпане през втората половина на 19-и век (вляво). Анет Келерман предизвикала скандал с прилепналия си бански (вдясно).

Но първата крачка била направена, други жени не закъснели да последват примера й. Дотогава жените стоели на място във водата, навлечени с всички труфила, те естествено не можели да плуват. Келерман, истинска атлетка, която се опитала на три пъти да преплува Ламанша, искала жените да имат право на бански, с който да могат да спортуват. Изправена срещу този “женски разврат”, нравствената полиция кръстосвала плажовете в Америка и във Франция, за да проверява дали банските не били прекалено къси (най-много 5 см над коляното). През 20-те години на миналия век нещата започнали да се променят за жените - получили право на глас, подстригвали се късо. Това било началото на еманципацията, което се отразило и на банските. Започнали да се показват рамене и крака, малки деколтета... 

Първите модерни бикини се появили в Париж през 1946 г. Дизайнерът Луи Реар представил първия модел на изрязан бански от две части с помощта на стрийптизьорката Мишелин Бернардини (никоя манекенка не приела да се появи в оскъдното облекло). Моделът бил наречен “Бикини” на името на американския атол, където наскоро бил проведен ядрен опит, и бил пуснат в продажба в кибритена кутия с надпис “Бикините, първата анатомична бомба”. Банските предизвикали скандал и били забранени на много плажове - в Италия, Испания и Англия. Американското списание “Спортс Илюстрейтид” постановява през 1956 г., че: “е излишно да се губи време в обсъждане на прословутите бикини, тъй като е немислимо някое момиче с грам такт и приличие да облече подобно нещо”. Битката продължила до 70-те години, докато жените, носени от вятъра на неподчинението, задухал в следвоенната епоха, проповядвали правото да разполагат с телата си.


Мишелин Бернардини

Така бикините станали символ на женската еманципация, емблема на желанието да се освободят от диктата на мъжете. В наши дни те са вече банални и са загубили аромата на скандал. И така до появата на буркините, които отново поставиха банския костюм в центъра на политически и социален дебат - този път за правото на жените мюсюлманки да не ходят разголени на плаж!

Кристина Костова
/вестник "Над 55"/