Европейската комисия категорично отхвърли искането на премиера Сергей Станишев за вкарване на еврочиновници в българската администрация. В специално писмо до него, изпратено в понеделник, председателят на комисията Жозе Мануел Барозу посочва, че исканите "нови институционални механизми" са неподходящи за страна - членка на Европейския съюз. Според Барозу сред останалите страни в съюза вече се наблюдава "умора от помагане" (assistance fatigue) на България и правителството първо трябва да покаже "конкретни и видими резултати", за да мотивира партньорите си да изпращат в страната още експерти и средства, съобщава "Дневник".
Председателят на Еврокомисията изразява готовността на Брюксел да продължи да помага на страната, но смята, че за това не са нужни нови структури, каквито премиерът поиска преди месец. Вместо това Барозу предлага да се подсили настоящото техническо наблюдение и сътрудничество с "по-подробен политически диалог и поставяне на цели, обвързани с резултатите", в рамките на мониторинговия механизъм, съпътстващ България от началото на членството й. И изрично посочва, че това е и позицията на останалите страни членки.

От кабинета на Станишев коментираха пред "Дневник", че не се отказват от идеята за назначаване на чужди експерти в "проблемните" административни звена и че тя е била радушно приета от страните членки и от ЕК.

Искането за пряко участие на евроексперти в управлението на България, предложено от т.нар. европейски съвет на Станишев, предизвика негативни реакции в Брюксел, а сп. "Икономист" го определи като "нов колониализъм". Изданието цитира и европейски дипломати, според които това е предизборен трик на българското правителство.

От писмото става ясно също, че Барозу е казал всичко това на българския премиер още на срещата им на 5 март в Брюксел, когато Станишев му представи идеята, дошла от неговия т.нар. европейски съвет. Той вероятно е бил принуден да изложи позицията си и в писмен вид, тъй като след разговора им Сергей Станишев многократно заяви, че планът му за пряко участие на експерти от страните членки и Еврокомисията в управлението на страната е срещнала подкрепата на председателя на Еврокомисията. Заместникът на Барозу и комисар по администрацията и борбата срещу злоупотребите Сийм Калас, който в понеделник разговаря в София със Станишев, също посочи: "Не искаме да се стигне до външна намеса, объркване и размиване на отговорностите. При всички случаи това е помощ, а не вземане на решения." По думите му "това, към което ЕК проявява особен интерес", е съдебните делата да бъдат довеждани до край. Образуването на много дела, които обаче не стигат доникъде в съдилищата, не е индикатор за подобряване на ситуацията у нас, каза Калас, като допълни, че за ЕК е "от особена важност" и законът за конфликт на интереси.

В писмото си Барозу също очертава очакванията на Брюксел преди следващия доклад през лятото. "България трябва да подготви ефективна програма за арест на заподозрените за корупция и организирана престъпност, както и обвинения и съдебен процес. Ако бъдат признати за виновни, трябва да има бързи, ефективни присъди и санкции", пише той на Станишев. Комисията очаква още реформа на Наказателно-процесуалния кодекс и убедителни резултати (дисциплинарни разследвания и прозрачност при назначаване на висши магистрати) от Висшия съдебен съвет. "Ще се радвам, ако можем да докладваме за ясен напредък в тези области", казва Барозу. Той напомня, че Еврокомисията и страните членки вече помагат на България с експертна помощ за решаване на проблемите в съдебната система, полицията и управлението на еврофондовете. В някои области помощта е безпрецедентна - като сътрудничеството на ОЛАФ и прокуратурата, подчертава Барозу. "Въпреки това ние трябва да сме сигурни, че България поема своята отговорност за управлението на европейските фондове като част от цялостната си икономическа и социална политика", смята председателят на ЕК.

Съветникът на премиера по европейските въпроси Мария Пинто, която е автор на проекта за евроекспертите във властта, обясни, че към страните членки са отправени искания, различни от тези към Брюксел. Премиерът е поискал от комисаря Калас помощ в три направления - назначаване на експерти за съветническа помощ в управлението на фондовете, обучение на български администратори от колегите им в Брюксел и стажове в Еврокомисията за експерти от българската администрация, които да усвоят управленски практики за еврофинансирането. Според Пинто Калас е приел тези идеи много позитивно. Самият Станишев пък обяви, че е поставил пред Калас и въпроса за исканите от България допълнителни компенсации за предсрочното спиране на АЕЦ. /БЛИЦ