На 3-годишна възраст Христо губи баща си. Трагичният инцидент, заради който му се налага да порасне по-бързо от връстниците си, оставя своя неминуем отпечатък, част от който е изострената чувствителност към различното.
Той още не е простил убийството на баща му, извършено от брата на дядо му след пиянска свада за строежа на нова къща. Убиецът бил носител на званието „борец против фашизма и капитализма” и лежал в затвора само няколко месеца за това си деяние. „Единственото, което помня от баща си, са ръцете му - големи и силни, които ме държаха", разказа Христо.

На 12 години той попитал майка си защо има само един дядо и една баба, тогава за първи път се запознал с родителите на баща си. „Те ми показаха гроба на баща ми, но аз мисля, че той не е там, а винаги до мен и ме подкрепя. Но съм гневен, че животът не ми е оставил най-силната ми опора като дете", призна журналистът. От този гняв мислел, че ще се избави само когато се изправи срещу причинителя, но досега

още не се е решил на тази крачка


През целия ми живот майка ми е играла ролята и на баща, и на майка. Тя досега остава най-добрият ми приятел”, споделя тв водещият. Той разказва, че родителите му са се запознали и са се събрали много романтично, точно като по филмите. Били много млади и влюбени, така че баща му краде майка му от дома й. Започнал да работи като миньор, за да издържа семейството си. Успели да стъпят на краката си и се родил Христо. За съжаление приказката достига своя край, когато баща му умира. На бъдещия журналист се налага да се взема в ръце и да стане разумен и отговорен като възрастен човек. Години по-късно майка му се омъжва повторно, ражда се негова сестричка, но бракът й не издържа дълго време.

Новинарят започва да помага всеотдайно и за малката. „Излизайки от казармата, вече знаех какво исках и започнах работа в кабелната телевизия в Асеновград.

„Отидох с костюма от бала да се пробвам – драматично черен с виненочервена вратовръзка и бяла риза. Взеха ме и започнах работа заедно с учениците на 15 септември 1999 година. Не след дълго го приемат да учи за тв и кинооператор в Благоевград. Там работи като кореспондент в регионалния център на новините на БНТ.

„Това бяха първите и последните две места, за които ми се наложи да пиша автобиографии. След това просто ме харесваха и ме извикаха да работя другаде”, обяснява Калоферов.
„Нещата винаги са се разрешавали учудващо бързо, колкото и трудности да съм имал в живота си”, споделя лицето на Нова тв. Той има чувството, че баща му му помага отгоре. „Не съм от хората, които на религиозни празници тичат в църквата и показно палят свещи, а като се приберат вкъщи, правят същото като вчера. Просто, когато ми е тежко или искам да споделя с баща ми нещо хубаво,

отивам да запаля две свещи

Едната слагам горе за здраве на близките ми, а другата долу в пясъка за него”, разкрива Христо. Той разкрива и кога са първите му моменти като водещ на новините. Като малко дете е сядал на дивана в хола на баба му и дядо му и е вперил поглед в телевизора, докато тече централната новинарска емисия на БНТ. Сякаш разбира от всичко, за което водещата говори. След края на емисията Христо сядал до родителите на майка му и започвал сам да си измисля новини. За по-голяма прилика с истинската телевизия дори въртял тенджера, имитирайки шапката на „По света и у нас”. Седем години е имал сериозна приятелка, с която живеели заедно още като студенти в Благоевград. След като се местят в София, се разделят поради несходство в характерите.
 
 

Хванал умряла риба на първия си и последен риболов

Hа Калоферов рядко му остава време само за себе си. Заради това и приятелите му се нагърбват с нелеката задача да му намерят хоби. Първо предлагат да се захване с риболов. “Рибарството е измислено, за да отрови нервите на хората. Първият и последен път, в който хванах въдица, беше на язовир “Доспат”. Казваха ми, че там излизат страхотни пъстърви, а аз риба изобщо не видях. Стоях си на брега с въдица и основното, което правеха всички наоколо, беше да ме накарат да млъкна. Защото е скука, тихо е, виждаш някакви хора и искаш да ги заговориш, а те всички ми шъшкаха. И така часове, нищо не хванах. Накрая въдицата ми закачи корда от друга скъсана корда, на която имаше 4-сантиметрова умряла риба”, спомня си горчивия опит той. Открива хобито си другаде - в ездата. Преди време отива в Триград и си взема кон под наем. Язди чак до гръцката граница и обратно. “Пак ще го правя, само не знам кога”, заканва се Калоферов. Когато е сам вкъщи, чете книги или гледа филми - все научна фантастика. “Не обичам да гледам сериали, върл фен съм на “Стар трек”, “Междузвездни войни”, “От местопрестъплението”, разказва той. И си спомня като дете как разигравали със съседските деца сюжети от "Седморката на Блейк”. Христо бил Ейвън и разполагал с всякакви капачки и изрезки от „Веро” за бойно снаряжение.
 
Георги ГЮЗЕЛОВ, в. "ШОУ"