"Излишно е да прибавим, че без Батак нямаше да има свободна България", е казал Патриархът на българската литература народният поет Иван Вазов. Днес почитаме паметта на светите Баташки мъченици.

През 1876 г. по време на Априлското въстание, след продължилата две седмици ожесточена и неравна битка с многохилядна турска армия гибелта си намират хиляди души от населението на Батак. В кървавата пролет градът е опожарен до основи, а смелите българи загиват в името на православната вяра.

Ролята на Батак в Априлското въстание е била да заеме складовете в околните селища и да осигури провизии на въстаниците в околните територии, да блокира важните пътища и така да попречи на турските войници да получават пратки с провизии. Батак е трябвало да се справи с околните помашки села (Чепино – днес квартал на гр.Велинград, Корово – днес с.Драгиново, Ортакьой – днес гр.Костандово). Единственият проблем бил, че през цялото време на въстанието Батак е трябвало да се пази сам от турската армия, но рискът е поет.


Една от най-ранните снимки на храма след клането (1878)

След началото на Априлското въстание, на 20 април 1876 г. част от въоръжените, боеспособни мъже от населението на село Батак, водени от войводата Петър Горанов, Войводата Стефан Трендафилов Керелов-петстотник въстават срещу турската власт. Както е застъпено в плана, бунтовниците отстраняват част от турските власти, когато срещу тях е изпратена 5-хилядна армия от башибозуци, предвождани от Ахмед ага Барутанлията.

Първенците на селото и чорбаджиите решават да спасят живота на хората в града и за това извикват Барутанлията, да му предадат оръжието си, като той заявил с клетва, че ще си отиде, веднага щом получи боеприпасите на въстаниците. По време на предаването на оръжието, някои от хората в селото успели да избягат, но след това селището било обкръжено, за да не може никой да го напусне.

Башибозуците се разпределили по къщите и започнали да ги ограбват. Много от по-крайните домове в селото били изгорени, а башибозуците стреляли напосоки. Хората започнали да се крият в сградите с по-здрава конструкция в селото, които щели да издържат, като църквата и училището, но и в някои от къщите на чорбаджиите. Впоследствие башибозукът извършва масово клане. Благодарение и на тези събития, светът узнава за волята за освобождение на българския народ.


Марга Горанова, съпруга на водача на въстанието в Батак – Никола Горанов. С кости е изписано отстрани – „Останки от 1876 година“

В продължение на три денонощия повече близо 2 000 човека, събрани в църквата "Св. Неделя" бранят своята чест и вяра. Всички те загиват след разрушителните пламъци в храма.

На 3 април 2011 г. Българската православна църква канонизира за светци жертвите на баташкото клане. Но най-напред те са признати за мъченици и светци най-напред от Българската старостилна православна църква на днешната дата - 17 май, през 2006 г.  От тогава отбелязваме деня като Събор на св. Баташки мъченици.

Историята е запазила само някои от имената на загиналите българи от Батак – местните свещеници Петър и Нейчо, великомъченикът Трендафил Керелов, Иван, Илия и други.