„Гордо знаме ни е Ботев, пръв учител – Димитров“, пееха стотици хиляди комсомолци в годините, когато България беше народна република.

Портрети на комуниста Георги Димитров, най-силният човек в страната след преврата на 9-ти септември, министър председател от 1946 до 1949 година, висяха във всички български училища, читалища, университети, държавни учреждения и т.н.

Оказа се, че „вождът и учителят“ на българската нация бил непоправим женкар, преспал с десетки гражданки по света и у нас. Той имал дори тефтерче с адресите на хубавиците, пише "Флагман".

Разюзданият му полов живот станал една от причините първата му съпруга да полудее от ревност и да се самоубие преди точно 90 години, пише „Уикенд“.

Другарят Димитров се жени през 1906 г за топ дизайнерката на софийския хайлаф Любица Ивошевич, която е родом от Сърбия. Бракът им бил нормален до 1917 г., когато Любица хванала Димитров на калъп с друга жена в семейната им квартира на ул. „Козлодуй“ 32 в столицата. Месеци наред след този случай съпрузите спели в едно легло, но без да се докосват.

Следващата година Димитров бил тикнат за четири месеца в затвора заради хулиганска проява – сбиване във влака. Докато бил зад решетките, Любица едва се удържала да не му кръшне.

„Обхванала ме е луда страст, лудо желание да получа едно удовлетворение. С демонска сила нещо ме привлича към човек, който далеч не е достоен за мен. Това явление аз го считам за ненормално, мъча се да го задуша, а то все повече и повече ме изкушава“, признава Любица в писмо до съпруга си. Тя обаче не пропуска да уточни, че причина за страстта й е фаталната случка с изневярата на Димитров.

След разгрома на Септемврийското въстание, Георги Димитров бяга на Запад, а сръбската му съпруга отива в Москва. В Европа Димитров поел ръководството на Западноевропейското бюро на Коминтерна и пътувал в Сърбия, Австрия, Швейцария, Германия и други страни с „тайни мисии“. В която и държава да стъпел, си хващал любовница. Успоредно с това поддържал и извънбрачна връзка със сръбската писателка Кити Иванович.

Подивяла от ревност, Любица започнала да пише писма до ръководителите на компартиите по света, разкривайки истинския облик на комунистическия водач.

„Ако дойде другарят Димитров, пазете жените си“, предупреждавала тя.
През 1927 г. Любица била настанена за психиатрично лечение в болница край Москва, а 6 години по-късно скочила от покрива на болницата и сложила край на живота си.

Ако Димитров не си падал толкова по тънката част, нямало да бъде арестуван и обвинен в подпалването на Райхстага. Тогава от Коминтерна го предупредили да бяга от Берлин в Москва, но по това време той тъкмо се уредил с нова любовница – германката Ани - и не искал да я оставя. Двамата се запознали във влака от Мюнхен към Берлин и още в купето имали сексуално съприкосновение.

Месеци наред германката го дарявала с ласки, а той поддържал финансово нея и двете й деца с пари от касата на Коминтерна.

За ниския морал на Димитров станало въпрос и на самия Лайпцигски процес. Прокурорът Вернер размахал като доказателство тефтерът на комунистическия вожд с адреси на жени.