Порноатентат, подготвян от американците, трябвало да пръсне сърцето на фюрера, пише flashnews.bg

На Велика събота, 20 април 1889 г., в 18:30 ч. в стая № 3 на странноприемницата „Цум Помер“ в градчето Браунау на река Ин се ражда отроче от мъжки пол. Раждането било тежко. Два дни по-късно, на Светли понеделник, бебето е кръстено със старогерманското име Адолф, означаващо "благороден герой".

Баща му Алоиз Шикългрубер е митнически служител. Адолф се ражда от третия брак на баща си, когато той е вече 52-годишен, с истеричен и избухлив нрав. Той пие и често прави истерични скандали и заплашва жената и детето си с физическа разправа.

Майката на Адолф – Клара Пьолзел, е с 23 години по-млада от съпруга си и за разлика от него е мека и религиозна жена. Трудно е да се каже какво я е привличало в мъжа й, освен това, че го познава още от детството си, тъй като е негова племенница от втора степен. Толкова близко родство между съпрузи не се поощрява, това е кръвосмешение.

Забраната на инцеста и осъждането му от църквата съществува от незапомнени времена. Затова на бъдещите съпрузи им се налага да поискат специално разрешение за брак от римския папа, който не им отказва.

От брака на Алоиз и Клара се раждат пет деца, от които живи остават само две – Адолф и неговата най-малка сестра Паула. Като ученик, по време на петте години в австрийското народно училище, той проявил вродена интелигентност, гъвкаво мислене, трудолюбие и дисциплинираност.

А със знанията си по история и география надминавал дори своите преподаватели. Обичал да рисува. Но когато имал някакво детско провинение, татко Алоиз го наказвал сурово. Нареждал на малчугана да влезе в спалнята, да си събуе панталонките и да легне по корем на леглото. Тогава бащата влизал с камшик в ръката и пристъпвал към изпълнение на наказанието. Момчето запомнило за цял живот последното си наказание – 30 удара с камшика.

По сведения на личния адвокат на Хитлер – Ханс Франк, в началото на 30-те години той бил посветен от своя височайш довереник в следното. По думите на фюрера, ставало въпрос за „отвратителен шантаж“, чийто автор е синът на доведения му брат Алоиз – именуван Вилхелм Патрик Хитлер. Той показал на адвоката си писмото, написано от този свой роднина, „заслужаващ нищо друго, освен презрение“ –  в него неблагодарният племенник заплашвал вуйчо си с

публично разкриване на еврейския му произход.

Младежът твърдял, че бащата на фюрера Алоиз Шикългрубер е извънбрачен син на някой си Франкенбергер, евреин от Грац. И всъщност бабата на Адолф Хитлер забременяла и родила по време на работата си като домашна прислужница в това еврейско семейство. Тази версия е поддържана и от вестникарите от лондонския всекидневник „Дейли мирър“, който през 1933 година публикува и фотографията на предполагаемия дядо на фюрера, заснета на надгробния му паметник в еврейското гробище в Букурещ.

„Чудесно си спомням това слабо, бледо момче, което със сигурност беше много способно, но проявяваше способностите си в ограничен параметър. Не умееше да се самоконтролира, правеше впечатление на сприхав, арогантен и упорит. Училището не му вървеше, а и не се съсредоточаваше за по-усърдна работа.

Отнасяше се с неприкрита враждебност към всички забележки, изискваше от съучениците си пълно послушание и често се вживяваше в ролята на техен лидер.“ Това са свидетелства на Едуард Хумер, един от учителите на младия Хитлер. Поради слаб успех Адолф повтаря първи гимназиален клас.

През есента на 1905 г. Адолф се разболява от тежка бронхопневмония. Тази болест идва като добавка към психическата криза, в която бил изпаднал младежът. Така у него се оформя решението да каже „сбогом“ на школския чин. Майка му не възразила, и така синът й заживял като птичка Божия – без досадни школски ангажименти и обязаности към семейството.

Линц по онова време е най-големият град на Горна Австрия. Вярно, няма университет, но затова пък има опера. Адолф си купува билет за правостоящи и влиза вътре, за да преживее едно от най-разтърсващите го духовни преживявания – „Лоенгрин“ от Вагнер. Той е буквално покорен от музиката на гения от Байройт. И първоначалното възхищение постепенно преминава в мистичен култ към композитора и тематиката на неговите опери. Дори започва да учи пиано, но скоро се отказва.

След първата си несподелена платоническа любов към 18-годишната русокоса и синеока Стефания от град Линц Адолф остава наглед хладен към жените. През антракта в операта получава бележки от млади дами с настоятелни молби за срещи, които не удостоява с никакво внимание.

За това свидетелства неговият приятел Густъл Кубицек. „Само чрез свещения пламък на любовта, който слива мъжа и жената в цялата им физическа и морална чистота, те стават достойни за връзка, която ще увеличи здравото потомство на народа“, казвал той. Все пак Кубицек подозирал, че зад тези приповдигнати словоизлияния

стои прозаичният страх от венерическа болест.

„Животът на нашия народ трябва да е свободен от вредното изкушение на еротиката и от парите, които тя носи.

Особено в големите градове все по-силно върлува сифилисът; последствията за народа са ужасяващи. Причината обаче се крие в нашето проституизиране на любовта. Явните резултати от това масово заразяване могат да бъдат открити, от една страна, в психиатриите, но от друга, за жалост, при нашите деца.

Тъкмо те са тъжният и жалък продукт на неудържимото и нарастващо отравяне на нашия сексуален живот, защото в болестите на децата се проявяват пороците на родителите…“ Това пише Адолф Хитлер в „Майн кампф“ и така подхранва догадките на неговите биографи, че в младостта си фюрерът е станал жертва на проституцията и на венерическите болести.

За да предпази от полово предавани болести немския войник, Адолф Хитлер

се заема да въоръжи Вермахта със секскукли.

Втората му цел била да се запази чистата арийска раса. За да осъществи своя план, през 1941 г. Хитлер поръчал надуваемата кукла да бъде разработена от датския лекар Олен Ханусен. Фюрерът водел редовна кореспонденция с експерта. В едно от писмата Хитлер описва как трябва да изглежда надуваемата спътница на немския боец: тя трябвало да бъде висока 1,76 м, да има бяла кожа, руса коса и нежни сини очи и да се казва Борхилда.

В разработването на проекта участвали и психиатри. Един от тях бил Рудолф Чернхаймер. „Целта на куклата е да намали стреса у войника. Тя не може да замени истинската жена, но ние все пак ще се опитаме да постигнем съвършено подобие“, написал той в дневника си. Куклите така и не били въведени на въоръжение, защото фабриката, където трябвало да бъдат произвеждани, била бомбардирана от съюзниците.

По-късно, появявайки се в светлината на прожекторите на голямата политическа сцена, Хитлер заявява, че негова годеница е Германия. Но точно тогава, след като излиза на свобода от затвора Ландсберг, той изоставя окончателно поведението си на „ексцентричен монах“.

В началото харесвал танцьорки, на които изпращал букети с цветя. Една от първите била американката Мириам Верн, която скоро била изместена от сестрата на негов познат – Жени Хауг. Следващата в любовния списък на Адолф била една католическа монахиня – Пия Елеонора Бауер,

мълвата твърди, че тя му родила син.

Инге Лей, също танцьорка по професия, макар и омъжена за важен обществен функционер, е поредното завоевание на фюрера. Години по-късно, през 1943-та, тя скача от прозореца на апартамента си, след като получава писмо от Хитлер.

През 1925 г. той се запознава в мюнхенски парк с 16-годишната продавачка Мария (Мици) Райтер. Пред непълнолетното момиче Хитлер се представил като „господин Волф“.

Прелъстена и изоставена, Мици прави опит да се обеси, оставяйки писмо. Тогава тя била посетена от хора на СА, които я заставили да подпише нотариално заверено изявление, че не е имала връзка с Адолф Хитлер. И Мария Райтер се подписва под следния текст: „Господин Хитлер е само мой приятел и нашите случайни срещи винаги са имали само приятелски характер“.

Следващата метреса на фюрера се нарича Марта Дод. Тя е на 22 години и е дъщеря на американския посланик в Берлин.

Още тогава, в средата на 20-те години, тя се облича с миниполички и скандализира все още пуританските нрави в немската столица. Но Ерих Рьом, шефът на СА, бързо подушва, че госпожица Дод, която се среща с Хитлер, всъщност работи за съветското разузнаване. След раздялата тя също прави опит за самоубийство… Но оцелява.

Даже по-късно попада на първия ред в съдебната зала на Лайпцигския процес. Според някои неофициални биографи на Георги Михайлович Димитров американката даже се влюбва в българина, който тогава бил популярен не толкова като комунист, колкото като интернационален донжуан.

Но леглото на фюрера не остава празно задълго

Мястото на Марта скоро бива заето от сексапилната Инга Арвад, датчанка. Тя е журналистка и е берлински кореспондент на американския „Таймс Херълд“; всъщност работата й е прикритие и начин за събиране на данни за американското въоръжение. Това красавицата прави по поръчка на Абвера.

По-късно, през 1941-ва, привлекателната датчанка се изпречва пред погледа и на младия поручик от щатската Марина – Джон Кенеди. Но ЦРУ не дреме и скоро поручик Кенеди бива преместен на служба в тихоокеанското подразделение на U.S. Navy; разпореждането за това е издадено лично от Едгар Хувър.

21-годишната англичанка Юнита Валкирия Фриман-Митфорд е новото интернационално завоевание на фюрера. Русокосата и синеока племенница на английския фашист Осуалд Мозли е абсолютен почитател на немския нацизъм и на водача на НСДАП. Затова пристига в Мюнхен, за да изкаже лично преклонението си пред светлата личност на Адолф Хитлер. Тя го открива лесно в любимия му мюнхенски ресторант „Остериа Бавария“.

Всички очакват, че връзката им ще прерасне в брак, но това не се случва. През 1939 г., когато Кралство Великобритания обявява война на Райха, английската потомка на Карл Велики прави опит за самоубийство. Откриват я простреляна в Английската градина в Мюнхен… Разбира се, човек не трябва да е детектив, за да проумее, че зад тези „самоубийства“ стоят хора от охраната на фюрера.

Но ето и една чистокръвна германка. Ренате Мюлер, 29-годишна филмова актриса. Хитлер я харесва в ролята й във филма „Блестящата Сузи“. Според Густъл Кубицек Ренате поразително приличала на първата и несподелена любов на Адолф – 18-годишната Стефания от Линц. Хитлер се запознава с новата си любовница на прием в канцеларията на Райха. Тя е първата дама, която изнася информация, че

Хитлер страда от сексуална недостатъчност.

Своята импотентност той компенсирал чрез побой на обекта на своето желание. Но след като се разприказвала, госпожица Мюлер била посетена от двама цивилни есесовци в хотелския й апартамент в Монте Карло. На следващия ден пресата съобщила, че голямата звезда на немското кино е починала неочаквано след кратко боледуване.

И още нещо – Адолф Хитлер не изменил на родовата си традиция – кръвосмешението. Както е известно, неговата майка Клара била племенница на баща му Алоиз. През 1929 г. доведената сестра на фюрера  Ангела Раубал пристига от Виена, за да се погрижи за домакинството на своя брат. С нея са и двете й дъщери.

Както признал по-късно Адолф, той бил поразен от красотата на 21-годишната си племенница Ангела Мария Раубал, чийто темперамент и прелест я правели да изглежда на не повече от 17 години. Тя се гордеела с тъмните си коси, които я отличавали от „глупавите баварски блондинки“, така казвала.

Скоро Хитлер превърнал очарователната Гели в своя сексуална робиня, която била принудена да търпи садомазохистичните изпълнения на своя вуйчо. Един ден, през есента на 1931-ва, младото момиче решава да сложи край на това и да се върне във Виена. По този повод има бурен разговор с вуйчо си.

На следващия ден Хитлер научава, че Гели се е застреляла с неговия личен „Валтер“ в специално наетия за срещите им апартамент. Тази новина го разстройва истински…

Последна в списъка на любовните похождения на Хитлер е неговата фаворитка Ева Анна Паула Браун. Тя е родена на 12 февруари 1912 г. в Мюнхен в семейство на учител, родственица на конструктора на ракетите „Фау“ Вернер фон Браун. Веднъж някаква врачка предсказала на майка й, че нейната средна дъщеря

ще има любов, за която щял да говори целият свят.

Като ученичка се отличавала с мързела си, но и със спортните си успехи. Обичала джаз, но семейството й я изпратило в училището към манастира „Симбах“ в Австрия. Когато се завръща в Мюнхен, започва работа в ателието на фотограф-художника Хайнрих Хофман. То, за нейно щастие, се намирало в съседство с вече споменатия ресторант „Остериа Бавария“. В ателието често се отбивал мъж, облечен с черно кожено палто, на главата си носел филцова шапка, а в ръката – бич.

Возел се в черен мерцедес. Забелязвайки младата блондинка, веднъж я попитал: „Не бихте ли искала да ме целунете?“. Тя отказала. Но от този момент започнала да подпъхва кърпи в сутиена си, за да се хареса на „господин Волф“. За Коледа 1929-а той й подарил своя снимка с автограф и една жълта орхидея. Всъщност Хитлер я направил своя любовница чак през 1935 г.

Според събраната информация от различни източници може да се твърди, че Адолф Хитлер е бил импотентен, по-скоро имал проблем с либидото си.

Поради това той бил пристрастен към порнографията

Нека напомним, че той лично я забранява със закон през 1933 г. Но на практика фюрерът притежавал една от най-богатите порнографски колекции в Райха – това са книги, списания, снимки и филми. Осигурява му ги придворният фотограф Хайнрих Хофман (същият Хофман, в чието ателие Хитлер се запознава с Ева Браун).

Всъщност тази перверзна страст на фюрера е публична тайна. Хитлеристкото военно контраразузнаване попада на оперативна информация, че американците, знаейки за тази негова слабост, са възнамерявали да използват срещу него в началото на войната т. нар. „порнографско оръжие“. Те се подготвяли да изсипят от въздуха в имението му в Баварските Алпи един контейнер с най-разюздани порнографски материали, които да предизвикат сърдечен удар. И така да елиминират фюрера.

Следете актуалните новини с БЛИЦ и в Telegram. Присъединете се в канала тук