БГ гении решават задачи за “Нобел”

Пловдивчанинът Станислав спечели втора награда и приз в размер на $500 от Американското математическо общество. Румен получи поощрителна награда от същата организация. Третият ни участник - Валерия Станева, също впечатли журито с уникална разработка в областта на биоинформатиката. В конкурса участваха близо 1600 ученици от над 70 държави. Финалистите в конкурса на &quot;Интел&quot; получават над $4 милиона под формата на награди и стипендии. <br /> <br /> Какво става, когато тийнейджъри от всички страни решат да хвърлят ръкавицата на възрастните? И си нарочат за решаване въпроси, по които учените мислят от десетилетия, както и глобални проблеми, вълнуващи света на големите.&nbsp;Трима български ученици не само научиха това, а и отбелязаха своя победа в тази вълнуваща битка. Показвайки, че съвсем несправедливо виним младите си хора, че пребивават единствено в комфортния свят на нета. <br /> <br /> Станислав, Румен и Валерия говорят на език, който често пъти се оказва недостъпен за връстниците им. Особено когато стане дума за любимите им занимания. На най-големия предуниверситетски конкурс за младежка наука в света, например, и тримата са представили разработки, трудно преводими на езика на простосмъртните. <br /> <br /> Станислав, който между впрочем вече е приет със стипендия в Йейл е хвърлил ръкавицата на големия френски математик Жан-Пиер Сер, разглеждайки въпрос, който ученият поставя преди няколко години. И дори намира отговор на него в някои частни случаи. Става дума за тема, която е до голяма степен свързана с криптографията и бъдещето на защитата на данни, разяснява приложението на разработката си Станислав. <br /> <br /> Румен пък атакува важен проблем в областта на абстрактната алгебра. Преди век Давид Хилберт формулира над 20 въпроса, които трябва да бъдат на дневен ред пред математическата общност. На много от тях вече е намерено решение, включително и на 14-я, на който Нагата отговаря отрицателно през 1959 г. Това обаче поражда нови проблеми, над един от които се труди Румен Данговски. &quot;Имах уникалната възможност да работя заедно с акад. Веселин Дренски от БАН, който ми даде невероятен опит&quot;, казва Румен. <br /> <br /> Той също мечтае за университет в чужбина - и най-вероятно мечтата му ще се сбъдне. Засега е все още в 11 клас на СМГ, така че има пред себе си година, за да кандидатства. Румен между впрочем е син на ексшефката на парламента Цецка Цачева, но когато го питаме пречи ли му името на майка му, свива рамене &quot;Абстрахирам се от това, то няма връзка с работата ми&quot;.<br /> <br /> Валерия, за разлика от двамата млади математици, е биоинформатик - занимава я темата за визуализацията на данните, които биолозите получават за клетката. &quot;Учените получават големи бази данни, които няма как да визуализират и обработят. Когато се опитат да ги представят визуално това наподобява едни големи космени топки разказва Валерия. &quot;Става дума за регулаторните мрежи в клетката, които й казват какво да прави или да не прави&quot;. Във визуалното решение на момичето данните наподобяват разноцветни кръгове. Това помага на учените да анализират по-точно информацията и да виждат какво се крие зад всеки масив. &quot;Моята работа може много да улесни лекарите особено при намирането на &quot;персонално&quot; лечение за всеки&quot;, твърди тя.<br /> <br /> Тримата заговорват на &quot;човешки&quot; език, едва когато стигаме до темата за самото състезание. &quot;Много яко&quot;, отсича Румен. Всъщност конкурсът е нещо като панаир, само че с &quot;гарнитура&quot; от четирима Нобелови лауреати, с които учениците могли да се срещнат. &quot;Много ме впечатли едно от нещата, които казаха: Природата е като жена - отговорите, които ни дава, са неясни&quot;, спомня си Станислав. <br /> Проектите на младежите се оценяват на място от жури с над 1200 членове, които представляват почти всяка научна дисциплина. Всеки е с докторска степен или с 6 години професионален опит, свързан с една от научните дисциплини.<br /> <br /> Презентацията не се прави пред всички едновременно - всъщност в панаирната зала всеки участник има свой щанд, при когото светилата идват, разпитват го за проекта му и той точно в рамките на 15 минути трябва да представи най-доброто от себе си. &quot;Получават се 3 часа нонстоп презентация, при което непрестанно трябва да си в кондиция, за да убедиш тези хора във важността на онова, което си направил&quot;, спомня си Румен. Успели да установят и &quot;българска връзка&quot; - един от членовете на журито се оказал българин.<br /> <br /> &quot;Иначе за тях бяхме нещо екзотично - нито един от присъстващите там не беше виждал жив българин&quot;, смеят се учениците. <br /> Не повярваха, че сме основани през 681 г. допълва Станислав. В началото, когато трябвало да представят страната си, българите направили постер с рисунка на тенис ракета и надпис &quot;Димитров&quot;. Оказало се, че много от &quot;колегите&quot; им просто не знаят, че Гришо е българин. Сега обаче със сигурност ще запомнят тройката, която дава упорити заявки, че иска да промени света. И, дай боже, чрез нея и други да научат къде се намираме на картата. /БЛИЦ<br /> <br /> <br type="_moz" />