Ако анализираме внимателно библейския текст, можем да открием много интересни факти. Знаете ли как се случва така, че един мъж е баща и дядо на едни и същи хора?

Спомняте ли си кой от синовете на Адам е прародителят на Ной и от кого всъщност сме произлезли всички ние? Около 40 различни човешки автори пишат Библията за период от 1500 години, пише Труд бг.

Писателите са царе, рибари, свещеници, държавни служители, фермери, овчари и лекари. От цялото това разнообразие идва невероятно единство, с общи теми, които са преплетени в цялата история. Единството на Библията се дължи на факта, че в края на краищата тя има един автор – самият Бог. Библията е „Боговдъхновена” (2 Тимотей 3:16). Човешките автори пишат точно това, което Бог иска от тях, и резултатът е съвършеното и свято Слово на Бога (Псалм 12:6; 2 Петрово 1:21).

Чии потомци сме

След Великия потоп, който „отмива“ хората от Земята, всички нови поколения на човечеството произлизат от Ной. Кой от синовете на Адам е прародител на Ной?

Не е ясно кой от синовете на Адам е прародител на Ной.

Както си спомняме, Адам и Ева имат много дъщери и синове. „След раждането на Шет Адам живя осемстотин години; също имаше синове и дъщери” (Битие 5:4). Но в Библията само трима са споменати поименно: Каин (братоубиецът), Авел (убит от Каин) и Шет (изпратен от Бога на мястото на убития Авел; в синодалния превод името му е Сет). От кой от тях произлиза Ной, а следователно и цялото съвременно човечество? Потомците на Каин не се споменават след Битие 4. Авел, очевидно, не е имал време да остави потомство. Ной е десето поколение потомък на Шет (Сет) (Битие 5:6-32).

Какво е Армагедон

Това е мястото в Палестина, където ще се проведе последната решителна битка в човешката история. В Библията се споменава само веднъж, в книгата Откровение (16:16): „И той събра царете заедно на мястото, което на иврит се нарича Армагедон.“ Не знаем точно къде авторът на Новия завет локализира Армагедон. Учените предлагат няколко версии, но съгласие по този въпрос все още не е постигнато. Днес, благодарение на усилията на Холивуд, думата Армагедон най-често се разбира като голяма апокалиптична битка.

В миналото Магедон е град на територията на древен Израил. От историята научаваме, че в близост до това място се водят много решителни битки, някои от които са записани в Библията. Въпреки това Армагедон не може да се отнася за буквалното място край Магедон. Там няма голяма планина и дори и цялата съседна долина Йезраел не би побрала всички, които ще се изправят срещу Бога. Вместо това Армагедон е ситуация, която ще обхване целия свят, когато народите за последен път се обединят срещу Божието управление.

Последното Божие творение

Последното нещо, което Господ сътворява е разбира се, Ева. Жената е като черешката на тортата и венеца на Божествената творческа енергия. Бог не създава веднага партньор за Адам. Отначало той мисли, че човекът може да се справи сам и възлага на Адам задачата да даде имена на всички земни създания. Но сред тях няма помощник за човека. „Господ Бог каза: Лошо е за човека да бъде сам“ (Битие 2:18).

Новият ден започва вечер

„Когато се свечери, доведоха при Него мнозина обладани от демони; и Той изгони духовете със слово и изцели всички болни“ (Матей 8:16). Има много пасажи в Библията, които започват с кодовата фраза „Когато беше вечер“. Вечерта, според библейската традиция, е ново отброяване на времето от деня. Основата за такава традиция изглежда се крие в първата глава на книгата Битие (ст. 5): „Настана вечер, настана утро – първият ден.“ Вечерта започва Божият „работен ден“ в създаването на света.

Съботно пътуване

„Тогава се върнаха в Ерусалим от планината, наречена Елеон, която е близо до Ерусалим, на един съботен път“ (Деяния 1:12). Какъв е съботният път? Според библейските коментари тази мярка е равна на разстояние от 2000 лакти, което е около един километър. Всъщност точно това е разстоянието от Елеонския хълм до Стария град на Йерусалим. На евреите е забранено да ходят по-нататък в Шабат (събота, седмият почивен ден).

Изборът със сърцето

Всичко, което има човек е избор на сърцето. И ум, и чувства. И този избор трябва да е активен – въплътен в конкретни думи и действия. Древният Близък изток не познава и не практикува разделянето на човека на части, с което сме свикнали. Духът, душата и тялото се появяват по-късно и в друг регион. Противопоставянето на разума и чувствата също е чуждо на авторите на Библията (особено на Стария завет). Сърцето като орган се смята за център на човека в неговата цялост. Всичко това ни позволява да разберем по-добре реториката на главната Божия заповед: „Възлюби Господа, твоя Бог, с цялото си сърце, с цялата си душа, с всичката си сила” (Второзаконие 6:5).

Дядо на собствените си деца

Лот, праведният човек, когото Бог спаси от унищожението на Содом и Гомор, е баща на неговите внуци. Двете дъщери на Лот, които бягат с баща си, преувеличават мащаба на бедствието и решават, че целият свят е загинал, с изключение на тях тримата. За да продължат човешкия род, те напиват баща си и спят с него. Всяка ражда син. Случва се така, че Лот е едновременно техен баща и дядо, а родените Моав и Бен-Ами са синове и внуци на Лот (Битие 19).