Цял комплекс от тунели, резервоари, кладенци и сакрални помещения е открит и изследван под църквата „Света София“ в Истанбул от 2005 г. насам, пише „Труд“.

Сложна система от водоснабдителни, отводнителни и транспортни линии от различни епохи се пресичат под величествения храм и продължават частично да функционират и до днес.

Легенди отдавна обграждат църквата „Света София“, но след превземането на Константинопол от кръстоносците през 1204 г., новосъздадената Латинска империя, нуждаеща се от злато, започва да търси нови източници на доходи в до голяма степен обезлюденият град.

Тогава набезите във византийските църкви стават ежедневие, откъдето всичко, което може да се продаде на по-висока цена, се изнася за страните от Западна Европа.

Копието на Лонгин, частици от Светия кръст, плащаницата на Исус Христос, както и короната от тръни, която е продадена за 135 хиляди ливреи на френския крал Луи IX, успешно са изтъргувани на Запад.

Остава само да се намери основната реликва - Светият Граал. Дали той е бил в Константинопол не се знае със сигурност, но тогава се разпространяват слухове от приближени на Балдуин II дьо Куртене, че трябва да се търси в подземията на църквата „Света София“.

Самият Константинопол стои върху безброй тунели и подземни резервоари и не е изненадващо, че през 13 век се появяват легенди за огромно водохранилище под църквата „Света София“, където галери могат да се движат свободно.

За един невероятно дълъг тунел до самите Принцови острови, където опозорени патриарси и роднини на императори са изпращани в изгнание.

За подземните коридори, простиращи се от императорските дворци до храма, така че високопоставеният да може да стигне до службите незабелязано.

И накрая, за тайните скриптории, където са преписвани магически книги и стаите, където се крие златото на избягалия византийски император Алексий V Дука.

Историческите хроники съдържат свидетелства за редовни проверки от страна на Юстиниан I на строителната площадка на величествения храм.

За да не смущава жителите на града с ежедневните си разходки, той нарежда да се построи подземна галерия от двореца до храма.

По време на Османската империя подобни легенди стават все повече, но входовете на мистериозните тунели под храма така и не са открити.

Едва през 1847 г., по време на мащабни ремонтни дейности на „Света София“, извършени от братята Фосати, под мраморния под на храма са открити няколко кладенци с чиста вода.

През 1937 г. е направен опит за изследването им, но липсата на сериозно оборудване и растящото международно напрежение довеждат до отлагане на проучванията.

Тук легендата, родена през 1453 г., изглежда интересна. Според нея в деня на падането на Константинопол, Мехмед II влиза в храма на кон по време на литургията. Хората тичат изплашени, а свещеникът бяга през врата в една от страничните галерии.

Според легендата, когато християните си върнат Константинопол, от тази врата отново ще излезе свещеник и ще завърши литургията (според Ф. И. Буслаев, 1890 г.).

Като част от проекта за запазване на „Света София“ от евентуално унищожаване, през 2005 г. е направено проучване на кладенците, открити през 1847 г., и са търсени нови възможни кухини на територията на храма чрез геофизични изследвания.

В резултат на проучването е открита мрежа от пълни с вода тунели и сухи подземни коридори. Общата проучена дължина на разкритите подземни комуникации е 936 метра.

Сухите ненаводнени коридори се оказват функционираща вентилационна система на древния храм, предназначена да го предпазва от влага и от разрушаване.

Очевидно системата е поддържана правилно до началото на 13 век, а след това е изоставена и забравена след превземането на Константинопол от кръстоносците.

Отломките, натрупани тук в продължение на 800 години, постепенно се разчистват, за да може вентилацията отново да работи с пълен капацитет.

Изследователите се натъкват на други коридори, които може би са свързани с легендата за подземните разходки на императорите до храма, за да избегнат срещи с недоброжелатели.

И тук съществува друга, вече гръцка, легенда за дух, затворен в подземните помещения на храма, който неминуемо ще накаже виновните за падането на Константинопол.

За съжаление нищо не се съобщава за открити съкровища в подземията. Намерени са само фрагменти от витражи, мозайки, съдове и свещници, както и останки от случайно паднала тук котка.

Това, което най-много изненадва изследователите, е функциониращата водоснабдителна система на храма. Водата тече постоянно и винаги е чиста и хладна.

Акведуктът Валент, който снабдява с вода Константинопол и я разпределя чрез система от подземни канали, отдавна не е в експлоатация.

Но освен акведуктите важна роля във водоснабдяването на огромния град играят и подземните резервоари за разпределение на вода - кастелуми. Основната им функция е да изравнят налягането на прииждащата вода в неравния терен на града.

На територията на църквата „Света София“ и прилежащия дворец Топкапъ са открити и проучени два подобни огромни резервоари с каменна вита стълба.

Като част от грандиозен проект за идентифициране на подземни обекти под „Света София“ са открити още девет скрити кладенеца от византийския и османския период.

Някои са толкова дълбоки, че от тях продължава да тече чиста прясна вода, която, очевидно, частично изпълва подземните тунели с живителна влага.

Но повечето византийски кладенци са предназначени, напротив, да отстранят излишната влага от конструкцията и да я насочат към резервоари.