- Бинче, за пръв път даваш интервю за в. “Над 55”, и то в навечерието на твоя рожден ден. За нас е чест! Обичаш ли да го отбелязваш, как го празнуваш, какво ти носи той? Даваш ли си някакви обещания тогава?

- По принцип през годините не съм държала да отбелязвам на всяка цена рождения си ден, но към днешна дата като че ли поводът за празник ми носи една хубава емоция, еуфория, приготовления и много настроение. Да се събереш с близките, да се смеете, да си припомняте отминали случки и събития, да си поиграете, попеете, всичко това ме зарежда за много време напред. Приятно е, няма да скрия! 

Обещания не си давам, но когато остана сама след празника, анализирам живота си и отчитам всеки пропуснат миг поради професионална заетост...

- Твоята първа учителка по народно пеене е майка ти. Ти си от потомствен род на музиканти. Разкажи ни повече за тях и родния ти край?

- Ако се вгледам в собствените си преживявания, ще заявя, че според моите памет, сетива и чувствителност фолклорната песен е първото усещане, което съм забелязала като културен факт. Най-много обичах да пея и да слушам българска народна музика. За първи път отличих точно нея. Попивах майчините песни, възпроизвеждах ги по детски и разсъждавах върху човешките съдби, възпети и достигнали до мен, възприемах ги емоционално чрез детската си чистота и сетивност. 

Много рано осъзнах нейната сила и въздействие и знаех, че това е моето призвание, исках го, стремях се към него, търсех го и се радвах на всеки един момент, когато се доближавах все по-близо до нея и бях с фолклорната ни песен на сцена. В нея е събрано всяко човешко преживяване, всяка една емоция, историята на минали и сегашни поколения, мъдростта, радостта, героизмът, мъките, хитростта, любовта, омразата, вярата, надеждата, добротата... Тя е мистична памет, житейска философия, начин да се осмисли духовното и непреходното. Тя е живот! Темата за фолклора е вечна.

- В Музикалното училище в Котел твои преподаватели са били такива фолклорни легенди като Вълкана Стоянова, Кремена Станчева... Какво успя да си “вземеш” от тях? Има ли техен завет и съвет, които следваш и до днес?

- Нищо не е случайно в този живот. Благодарна съм на моите родители, че ме пуснаха да уча в Котел (а това не беше близко) и се чувствах на мечтаното място, което ми даваше всичко на този етап. Учех всеки ден нови песни, попивах от моите ерудирани преподаватели и вървях напред. 

Още тогава “първото място” беше единственото, към което се стремях, и не ми беше трудно

Бях изпълнителна, отговорна и амбициозна. Тогава тези преподаватели ни учиха на техния изпълнителски и житейски опит, но след 1989 г. времената съвсем не бяха така лесни, а и след тях на никой от нас, по-младите изпълнители, не му е било “комфортно” сам да търси и трасира пътя за себе си във фолклорното изкуство.

- Самият Филип Кутев те приема в едноименния хор. Каква школа бяха за теб тези 7 години?

- Огромна школа! Респект! Както ансамбъл “Филип Кутев”, така и преди това ансамбъл “Тракия”. И до ден днешен тези ансамбли са образец за репертоар, визия, изравненост, професионализъм, отговарящ на изискванията на голямата сцена. Всички песни, които там научих, по-късно можех да прилагам в изпълнителската и педагогическа практика.

Гордея се, че имах възможност да мина през школата на тези ансамбли и да бъда солистка там. Запознах се и с едни изключително добри певици, носещи фолклора на своя регион, но попаднали в редиците на един голям ансамбъл и под вещото ръководство на титана Филип Кутев, те се държаха на сцената като истински примадони на фолклорното изкуство! Грандами!

- Като солист на световноизвестния български хор “Мистерия на българските гласове” си обиколила света. Разкажи ни как се чувстваше като “посланик с песен” на България?

- Работата ми в този хор ме научи на друга гъвкавост и сценичен опит. Репертоарът беше много различен от този, който бях пяла в Държавния ансамбъл “Филип Кутев”. Програмата от две части по 45 мин. включваше само а capella произведения, от песен в песен, и в началото много се притеснявах. Но после свикнах и повече не ми беше проблем, а с нетърпение чаках да започне концертът. 

Трябваха ми три години търпение, за да ме пуснат солистка на сцената, но после много бързо бях забелязана от публиката и неведнъж аплодисментите ме изкарваха втори, трети път, а моето усещане беше за вълшебство, признание, призвание, мисия... 

- Предполагам, имала си възможност да се развиваш и живееш и извън България. Стояла ли е тази дилема пред теб и ако да, какво наклони везната да останеш у нас? 

- Никога! Обичах България и мога да кажа, че нямаме член от състава, който да е останал някъде. Има много красиви места по света, но те са чужди... Имаме си нашата Родина - България!

- Имаш ли точен отговор какво прехласва чужденците по нашия фолклор?

- Имам! Вече за никого не е тайна, че българският фолклор е харесван и търсен по света - не само за да бъде слушан, но и да бъде изпълняван. Още от средата на миналия век с появата на нашите първи професионални фолклорни ансамбли, многобройните любителски колективи, индивидуални изпълнители, започват и първите срещи и семинари за изучаване на български народни песни, танци, инструменти. 

България съществува като държава от векове и до ден днешен е една от малкото страни в Европа, съхранили своите  традиции и уникалната си фолклорна култура

Благодарение на народните песни и патриархалните традиции страната ни е запазила своята национална и културна идентичност. Българинът пее и когато плаче, защото песента го съпровожда в делник и празник, в радост и скръб, във възход и изпитание.

Спецификата на българската музика и ритмичното й богатство се заключават в широтата, която се постига чрез многообразните тактови комбинации и така наречените неравноделни тактове, непознати като начин на музициране в европейските страни. Защо е толкова важно да съхраняваме и преоткриваме народната ни песен, да я развиваме като изкуство, концертна политика, медийно съдържание, образователни практики, пазарни механизми?

Защото е едновременно старинна и модерна; едновременно наша, локална и обща, глобална; защото отразява нашата културна идентичност и ни прави уникални и разпознаваеми в света; защото е едно от най-силните изяви на човешкото, естетическото, моралното. 

Огромна заслуга за вниманието и интереса към нашата фолклорна песен имат нашите изтъкнати композитори и техният уникален неподправен музикален талант да аранжират фолклорната ни песен и сътворят музикални шедьоври на световно ниво. Това са: Филип Кутев, Красимир Кюркчийски, Иван Спасов, Кирил Стефанов, Николай Кауфман, Николай Стойков, Стефан Мутафчиев, Петър Льондев, Стефан Кънев, Петър Крумов и много други, създали шедьоври, песни, за които няма граници и езикови бариери, песни - посланици на красота и човешко единение.

- А ние българите ценим ли го достатъчно? 

- Разбира се! Доказателство са всички нережисирани форуми на фолклорното изкуство! Това са фолклорни конкурси, фестивали, празници по всякакви поводи, свързани с българската традиция и бит. Специализираните училища за фолклор, училища с разширено изучаване на музика и танци, университети, частни школи, частни ансамбли и какви ли не формации и любителски ансамбли.

- Преподаваш дълго време в училище, 14 години в Югозападния университет в Благоевград. На какво най-вече искаш да научиш всички твои ученици и студенти? Или може би да ги възпиташ?

- Българската фолклорна песен винаги е била извор на идеи, вдъхновение за провокативни експерименти, които служат за изходна точка в търсенията на млади творци, които не се боят да бъдат различни в творчеството си и търсят своя уникален облик. Независимо от стила, който изпълняват, местата, на които свирят, и публиката, пред която представят новите си творби, такива творци се обръщат към традицията, пресъздават по оригинален и иновативен начин българската фолклорна песен.

Българската народна музика e част от българската, балканската, европейската, световната култура и като такава има специфично, а във фолклора - самобитно и оригинално звучене. Фолклорните ансамбли, създадени в средата на миналия век, представят своята музикална програма по целия свят и впечатляват дори и най-големите музикални критици и претенциозна публика. 

С огромен успех българските творци триумфират в най-големите концертни зали по света

Многобройни са игралните филми на широк екран, където българската народна песен се ползва за озвучаване като една старинна, архаична музика, идваща от дълбините на вековете. Все повече стават групите и хоровете по света, които изпълняват аранжиран български фолклор.

Не сме малко музикантите и певците от България, които пътуваме, за да обучаваме чужденците на българско фолклорно пеене. Провеждаме уъркшопове, семинари, разказваме и запознаваме чужденците с българските фолклорни традиции. Това ни задължава да съхраняваме фолклорното си богатство, като възпитаваме нашите деца в любов към музикалнофолклорните съкровища на миналото, в настоящето и за бъдещето.

- Може ли да ми изброиш три песни от твоя репертоар, колкото и да ти е трудно, които и след хиляди изпълнения те карат да настръхваш и те докосват дълбоко?

- Те са и повече, разбира се, но “Ще ходя, мамо, на гурбет”, “С любе шега не бива” и “Божура” са ми въздействали и съм се разплаквала неведнъж на сцената...

Не е поза, споделям го откровено...

- С композитора и музикант Александър Райчев имате стабилно и щастливо семейство вече колко години? Разкажи ни как започна вашата любов? Как я съхранявате толкова години, какви компромиси правите и имате ли си рецепта за щастие?

- Заедно сме почти 40 години. Преминали сме през всякакви предизвикателства на живота, но посоката, в която сме гледали и следваме заедно, е била една: да се държим и поддържаме, да успяваме с достойнство, честност и с талант, да събираме за къща и дом и да гледаме приоритетно на случващите се събития. 

- Да те попитам и за ролята ти на баба. Какво усещаш, когато някой се обърне към теб с “бабо”? 

- Безкрайно много обичам моите внуци, но, за съжаление, не съм тази всеотдайна баба, отдадена само на тях. Все още работя много активно и това не ми позволява да съм непрекъснато до тях. Най-големият е Александър (14 г., на големия ми син Райко, с мама Соня), следващият е Божидар на 4 години, Никола на 3 години и Калоян на година и половина (на малкия ми син Иван и мама Зори). Да са ни живи и здрави! Много ги обичам!

- Постоянно си сред своята публика по концерти и участия. Повече над 55 или под 55 са хората, дошли да чуят твоите песни? Как усещаш хората днес - щастливи ли са, борят ли се, какво ги мъчи, за какво мечтаят в тези нелеки времена?

- Публиката е разнородна, не мога да кажа с точност кои са повече... и добре, че е така. Хората обичат да играят хора, да слушат и тъжни, и весели песни. Старая се да подбирам репертоар за концерт според празника и региона, в който гостувам. 

Да съм на празник и да създам радост на хората чрез моите песни, това е най-голямото ми удоволствие и щастие от добре свършена работа

Българският народ е отворен към всички празници и притежава сила да се изправя и в най-трудните моменти от своя живот... Да ни пази Бог от нещастията, които се случиха на украинския и турския народ, както и на Сирия... Всичко друго се преживява. 

- Твоето пожелание към читателите на в. “Над 55”?

- Да са здрави и сплотени в семейството! Да са щастливи и щастието им да бъде споделено с любимите хора! Да има мир, топлина и благоденствие във всеки дом!

Щрихи към биографията

Доц. д-р Бинка Добрева е родена на 11 март 1960 г. в село Роза, Ямболско. Народна певица от Тракийската фолклорна област, тя е била солистка на Ансамбъла за народни песни и танци “Филип Кутев”, както и на световноизвестния хор “Мистерията на българските гласове”. Наред с това има и успешни солови изяви и работи със съпруга си Александър Райчев и неговия фолклорен бенд. Най-известните песни от репертоара й са: “Гергана, пиле шарено”, “Драгано, Драганке”, “С любе шега не бива”, “Ах, мерак”, “Божура”, “Ще ходя, мамо, на гурбет”, “Боряна мома”, “Хайде всички на хорото”, “Пей, народе”, “Севдана”, “Коледа идва, любе ле” и др. Изнасяла е концерти на 5 континента в едни от най-големите концертни зали. През 2010 г. влиза в академичния състав на Факултета по изкуствата при Югозападния университет “Неофит Рилски”. През 2013 г. защитава докторска дисертация, а от 2017 г. заема академичната длъжност “доцент”. От 2021 г. е ръководител на катедра “Музика”.

Валентина НЕНОВА