Бившият ни посланик в Гърция ( 2002 - 2006 г.) и депутат в VII ВНС Стефан Стоянов се свърза с редакцията на БЛИЦ по повод интервю на проф. Даниел Вачков, директор на Институт за исторически изследвания на БАН пред Телеграф.
В текста на интервюто става въпрос за репарациите, наложени на България след Първата и Втората световни войни, Спогодбата Моллов – Кафандарис и неизплатените дългове на Гърция към България, скритите репарации и финансови задължения към Съветския съюз след 1944 г., българския златен резерв през 60-те години.
По думите на Стефан Стоянов обаче има неверни твърдения в текста. Той се спира главно на частта, касаеща финансовите отношения между България и Гърция
А ето и какво ни пише Стефан Стоянов:
"Чета Блиц, защото имате бърза реакция на актуалните събития и поддържате различни гледни точки.
Миналата седмица прочетох публикувано от вас интервю с проф. Даниел Вачков, директор на Институт за исторически изследвания на БАН. Бях потресен от поредицата неверни твърдения изказани от проф. Вачков.
Изпращам текст, който категорично опровергава част от неверните твърдения"
Ето какво още ни пише Стефан Стоянов, Посланик в Гърция 2002 - 2006 г., депутат в VII ВНС, без редакторска намеса:
Миналата седмица прочетох интервю с известен професор по история, заемащ отговорни позиции в държавата. Интервюто имаше заглавие „90 000 българи чакат пари от Гърция, обяви професор от БАН”.
Бях силно заинтригуван от заглавието, тъй като официалната информация, съгласно международните договори подписани между двете държави, не дава никакви основания да се заключи, че Гърция дължи на 90 000 българи, или на техни наследници, някакви пари към настоящия момент. Първоначално помислих, че става дума за някаква ирония.
Започнах да чета текста. Видях много неточности и си помислих, че съм на прав път - сигурно професорът и интервюиращият го журналист искат да направят някакъв каламбур за да предизвикат читателски интерес и накрая да посочат неверните твърдения. Изчетох текста докрай и … останах втрещен. Никъде нямаше опровержение на неверните твърдения, включително на това в заглавието. Напротив, то се потвърждаваше с „факти”, както се „потвърждаваха” и другите неверни твърдения.
Няма да се спирам на всички неверни твърдения. Ще цитирам части от интервюто и ще изложа някои текстове от Държавен вестник. Нека читателят сам да прецени кое е истина и кое не.
В интервюто:
Заглавие: 90 000 българи чакат пари от Гърция, обяви професор от БАН
Въпрос: „Гърция също има неизплатени дългове към нас. Какви са те?
Отговор: „Гърците имат един дълг към нас, който е свързан с едни имоти, оставени от български бежанци, които гръцката държава трябва да им изплати. … Този въпрос остава висящ между двете държави.”
Въпрос: „Все още обаче има един спор, в който Гърция е длъжница на изгонените български бежанци, за които вече споменахте. Какво се случва там?”
Отговор: „С репарациите възниква един сериозен проблем, който Гърция не е разрешила и до днес. … близо 90 000 българи са прогонени, но все пак се сключва спогодба, която трябва да уреди техните имоти. На прогонените се дават документи от гръцката държава, че тя ще ги обезщети. …”
Въпрос: „Този проблем може ли да бъде възбуден?”
Отговор: „През 2027 г. проблемът става на 100 години. Преди години имаше сдружение на българите в Македония и Беломорска Тракия, които си пазеха документите. Те бяха поставили въпроса България да повдигне темата пред гръцката държава за обезщетение на тези имоти. Тогава нищо не се реши. … Смятам, че едва ли може да се намери решение на този спор, …”
Освен горното, на едно място професорът казва: „Репарациите от Първата световна война не са изчистени, за разлика от тези наложени след Втората световна война.”
Особено бях впечатлен от твърдения относно въпроси, които „Гърция не е решила и до днес”. Т.е. става дума за днес, а не за условна препратка към някаква друга дата от историята.
В Член 1 на цитираната по-долу Спогодба, съвсем ясно се казва, че с нея се уреждат всички насрещни финансови претенции „от периода отпреди Първата световна война” и „от периода от започването на Първата световна война до подписването на настоящата Спогодба” (09.07.1964 г.), независимо дали тези претенции са от някоя от двете страни, или са от отделни физически или юридически лица. В Член 2 се посочва, че такива претенции „се считат погасени и окончателно ликвидирани”.
Но най-добре е да се обърнем към оригиналния текст на първите два члена на Спогодбата. Там всичко е пояснено изключително ясно и категорично:
СПОГОДБА
за уреждане на висящите финансови въпроси и развитие на икономическото сътрудничество
между Народна република България и Кралство Гърция
Ратифицирана с Указ № 397 на Президиума на Народното събрание от 30.07.1964 г. - ДВ, бр. 87 от 3.11.1964 г. Обн., ДВ, бр. 87 от 3.11.1964 г. В сила от 9.07.1964 г.
Правителството на Народна република България и Правителството на Кралство Гърция,
вдъхновявани от желанието да разширят икономическото сътрудничество и да заякчат добросъседските отношения,
решени да постигнат приятелско уреждане на висящите финансови въпроси между двете страни,
убедени че нормализирането на отношенията между двете съседни страни отговаря не само на техните интереси, но и на интересите на мира и балканското разбирателство,
се споразумяха за следното:
Член 1
-
Висящите финансови въпроси, които се уреждат от настоящата Спогодба, включват:
а) насрещните претенции, датиращи от периода отпреди Първата световна война;
б) насрещните претенции, датиращи от периода от започването на Първата световна война до подписването на настоящата Спогодба.
-
Висящите финансови въпроси, уредени от настоящата Спогодба, включват:
а) претенциите от всякакво естество между двете държави, в които са включени по-специално претенциите, произтичащи от Мирния договор от 10 февруари 1947 година;
б) претенциите за обезщетение на гръцките физически и юридически лица спрямо българската държава, чиито имущества, права и интереси в България са били:
-
Засегнати пряко или косвено от мерки на национализация, отчуждаване, колективизация и други, продиктувани от структурните реформи на българското народно стопанство.
-
Сведени до състояние, правещо невъзможно тяхното връщане на правоимащите.
-
Изоставени от правоимащите поради каквато и да е причина на българска територия, които са напуснали българската територия до подписването на настоящата Спогодба;
в) претенциите за обезщетение на българските физически и юридически лица спрямо гръцката държава, чиито имущества, права и интереси в Гърция са били:
-
Засегнати пряко или косвено от мерки на секвестър, отчуждаване, ликвидация или други, е изключение на имуществата, които съгласно издадените до сключването на настоящата Спогодба гръцки закони са стопанисвани, владени или управлявани от собствениците, техните наследници или пълномощници.
-
Изоставени от правоимащите поради каквато и да било причина на гръцка територия.
-
Имуществата, правата и интересите, уреждани от настоящата Спогодба, съгласно ал. "б" и "в" от § II на настоящия член, стават собственост на държавата, на територията на която се намират.
Член 2
Претенциите на двете страни, изброени в член 1, се считат погасени и окончателно ликвидирани.
След влизането в сила на настоящата Спогодба Правителството на Народна република България и Правителството на Кралство Гърция не ще предявяват и не ще поддържат по дипломатически път или по какъвто и да е друг начин претенции, произтичащи от вземания, изброени в член 1, независимо от това дали титуляри на тези претенции са българската или гръцката държава или частни физически или юридически лица на двете държави, както и без оглед на това дали тези претенции са били предявени или не до деня на подписването на настоящата Спогодба.
Не разбирам много от исторически изследвания, но ми се струва добре, тези които се занимават с такива изследвания да четат Държавен вестник, а ако нещо не са разбрали, да се обръщат към отдел Международно право в Министерство на външните работи. Там има компетентни хора."
Кой е Стефан Стоянов?
Стефан Стоянов е български политик, дипломат и бизнесмен, роден през 1954 г. в София. Завършил е математика в Софийския университет и е участвал в VII Велико народно събрание.
Член на Националния координационен съвет на СДС (декември 1989 – декември 1990). През 1990 г. е участник в Националната кръгла маса като заместник-председател на Демократическата партия.
През 1990 г. е избран за народен представител в VII ВНС от листата на СДС. Инициатор е за създаване на Комисия по парламентарна етика, на която е заместник-председател. Заместник-председател на Българската интерпарламентарна група. Подписва Конституцията на Република България през юли 1991 г.
През 2002 – 2006 е извънреден и пълномощен посланик на Република България в Република Гърция. Награден с „Големия кръст на Ордена на Феникса“.
