Милиарди левове са отишли за канализацията, за пречиствателни станции, за водопреносната мрежа, а резултатът е нулев.

Още през 2000 г. е констатирано, че загубите на води във водопреносната мрежа са 60%, а сега са 57,6%.

Това каза пред бТВ бившият министър на околната среда и водите Евдокия Манева.

„Изслушването на четиримата министри в парламента за водната криза бе абсурдно. Те повтаряха неща, които са известни много отдавна, говореха за нови стратегии и никой от депутатите не ги постави на място. Това означава, че и народните представители нямат никаква представа какво е правено досега, какви документи са разработвани и какви намерения е имало в предишните правителства. Те повтарят едни и същи неща непрекъснато“, коментира тя. 

„Първата стратегия за водите е разработена още през 2000 година. През 2012-та има нова. След това са обработени и планове за управление на речните басейни, за предотвратяване на рисковете на наводнения, за адаптация на България към климатичните промени. При тях въпросът за управление на водите е водещ, защото това е един от най-важните проблеми“, заяви бившият екоминистър. 

„Там е описано всичко.

Има и планове за действия, при които са дефинирани най-важните мерки, които трябва да се вземат.

Нищо обаче не се прави, всичко е на самотек“, добави тя. 

Проф. Емил Гачев от БАН пък каза, че за нашия климат са характерни понякога такива сухи периоди, но сегашният е много дълъг. 

„Тази година засушаването продължи много време. Именно в такива моменти нашето водоснабдяване издиша. Това се вижда и от предходните години. Не може да го наречем изненада“, добави той.

„Климатични промени има, но не е това основната причина. Винаги нашият принос за такива кризи е по-голям от този на природата. Тя ни дава повода, но ние сме причината. Нашето лошо управление на ресурсите е в основата. Отговорността е на всички – от най-високото ниво до обикновения битов потребител“, заяви професорът. 

Според него в някои райони на Югозападна България се налага изграждане на нови язовири, защото там има значителен воден обем, който се формира през зимата. Преминават едни обеми през късната зима, които не може да се хванат, а през лятото липсват, обясни той.

„Тези обследвания са направени. Те съществуват в стратегическите документи. Казано е кои са реките и източниците, които трябва да бъдат базата на тези язовири. Казано е за сезони, когато големи количества води се изпускат, а след това няма. Това се знае. То може да се изпълнява, но по-сериозният проблем е неподдържането на водопреносната мрежа“, подчерта Манева. 

„Населението ще започне да плаща едни по-сериозни суми за пречитването на водите, което е задължение, за да може да се ползва отново течността, която се връща в коритата. Всички проблеми са дефинирани, но са останали като документ, който никой не чете“, подчерта тя. 

„На всеки 10 литра 6 изтичат, а министър Виолета Коритарова говори за строеж на язовири.

Да не би в Кочериново въпросът да се реши с язовир? Хората казаха, че е запушена водопреносната мрежа.

Такива проблеми се решават не с толкова голяма инвестиция, а с поддържане на тази система“, заяви Манева. 

„Напоителните системи, които ползваха непитейна вода, бяха разграбени и селата, в които преди се поливаше с вода от язовири и реки, сега се използва питейна. Разграбени и невъзстановени са тези системи. Това са го направили хората, които страдат сега от това“, каза още тя.