Пепелянка в близост до реката край зоната за отдих "Тепавицата" притесни асеновградчани.

Отровното влечуго е забелязано от хора, които са се разхождали в района.

"Срещнахме един горски обитател към реката - на Тепавицата . Някой знае ли какъв вид е - по шарката прилича на пепелянка.", пише жената, която я е видяла.

Местни жители побързаха да потвърдят, че змията е именно пепелянка.

"Пепелянка 100-процентова", отбелязва коментиращ.

"Ако не кажа невъзможно, то почти невъзможно е да срещнете усойница в тези местности. Те се намират на съвсем различна надморска височина. Но пепелянката е наша гостенка, почти навсякъде.

Ако не я настъпите, няма да ви нападне.

И да ви ухапе, няма да пусне най-вероятно много от отровата си, тъй като виждам, че е на години, а те преценят колко да пуснат от отровата си, опасно е при бебетата пепелянчета. Не нападат, ако не ги закачате. Внимавайте къде стъпвате!", предупреждава друга жена.

Пепелянката достига дължина до 50 – 70 cm, изключително рядко над 100 cm.

Главата е с триъгълна форма и е покрита с малки неравномерно разположени люспи.

На върха на предносните щитчета има специфичен израстък („рогче“), по което много лесно се разпознава. 

На цвят е бежово, до светлокафява („пепелява“, откъдето идва името ѝ) с тъмна зигзаговидна ивица по гърба. Езикът обикновено е черен, а ирисът – със златист или медночервеникав цвят. Мъжките имат специфично петно или V-образен белег в задната част на главата, което често се свързва с ивицата на гърба. Женските са с подобен цвят, но с по-слабо контрастни шарки, като обикновено при тях липсва V-образният белег.

Пепелянката е активна предимно през деня, в низините и при топло време – също и нощем. Храни се главно с дребни бозайници и птици, по-младите екземпляри – с гущери. Понякога яде и змии, включително други пепелянки. Прекарва 2 до 6 месеца в зимен сън.

Пепелянката е като цяло летаргична и не особено агресивна, като рядко хапе без значително дразнение, пише "Глас Нюз".