Бивш военен от Велико Търново твърди, че вече две години живее заключен в жилището си, без право да излиза навън. Според неговия разказ причината е собствената му съпруга, която след инцидент преди години го поставила под своеобразен „домашен арест“.
Йордан Димитров е на 72 години и е бивш преподавател във Висшето военно училище в града. По думите му всичко започнало след инцидент, когато „преди две години, след като прекалих с алкохола, паднах пред блока, счупих си ръката и изгубих ключовете си“. От този ден нататък, разказва той, жена му го заключва в дома им и не му позволява да излиза.
„Сутрин, като тръгне в 8,00 ч. на работа, ме заключва и цял ден съм принуден да стоя като затворник на хляб и вода между четирите стени на шестия етаж в жилището в кв. Триъгълника. Не мога да изляза навън и да се видя с приятели. Единственото, което мога, е да ходя на терасата, но сигурно жена ми ще ми забрани и там да ходя, защото я е страх, че мога да реша оттам да избягам“, оплаква се мъжът.
По думите му, преди време той дори потърсил помощ от институциите, като се обадил на телефон 112. На място дошли двама полицаи, но намесата им не донесла очаквания резултат.
„Вместо да ми помогнат и да говорят с жена ми, те ме заплашиха, че ще ме вкарат в лудницата, ако съм продължавал с простотиите си“, споделя бай Йордан.
Бившият офицер уверява, че няма психични проблеми и е напълно вменяем човек. „Нямам психични проблеми и не съм освидетелстван като психично болен. Затова нямат право да ме изкарват луд. Аз не съм луд, просто искам да ми се гарантират гражданските права и едно от тях е да мога да излизам от дома си“, казва той с възмущение.
Йордан Димитров подчертава, че се чувства изоставен от институциите и неразбран от органите на реда. „Тези права са ограничени от съпругата ми и държавните органи застават на нейна, а не на моя страна“, допълва той, цитиран от "Телеграф".
Бившият преподавател по психология в някогашното Висше военно училище, днес Национален военен университет, признава, че ситуацията му е тежка не само физически, но и психически. Мъжът казва, че се чувства унизен и лишен от достойнство. „След толкова години служба за държавата, никога не съм си представял, че ще дойде ден, в който ще живея като пленник в собствения си дом“, добавя той.
Случаят поражда въпроси за това докъде се простират семейните конфликти и кога институциите трябва да се намесят, когато човек твърди, че е лишен от основните си граждански права.
