Точно 40 години след смъртта на Людмила Живкова – най-интересната и загадъчна дама в историята на съвременна България, чиито принос за популяризирането на националната култура и до днес остава без аналог, публиката продължава да се вълнува от въпросите,  свързани с гибелта й на 21 юли 1981, пише standartnews.com. 

Версиите за това какво се е случило в онзи горещ и фатален ден понякога звучат адекватно, но по-често са с откровен привкус на сензация. Евгения Живкова и Тодор Славков са категорични – майка им е починала от естествена смърт вследствие на мозъчен кръвоизлив.  

Маруся Мирчевска, бивша снаха на Людмила – женена е за брат й Владимир само за три години, също напълно неглижира хипотезите за убийство и самоубийство. Според Маруся дъщерята на Тато никога не би напуснала доброволно живота, нито пък би причинила тази мъка на децата си и семейството.  Но е била погубена „след  предателство на приятели“.

Преди време Мирчевска обаче тиражира нещо напълно неочаквано – че Людмила е била ясновидка и умеела да предвижда бъдещето в съвсем конкретни измерения.

Маруся, която се представя като режисьор с международни дипломи, покрай зълва си се запознава с Ванга и се сближава с нея, но не разкрива дали пророчицата е споделила с нея нещо повече за трагедията на 21 юли 1981.

 „За тези, които още се интересуват за Людмила, стигнах до заключение, че предателството на някои нейни „приятели“ я погуби. Затова, дами и господа, особено тези от нас, които прощаваме по седем пъти по седемдесет, да бъдем бдителни. Людмила не се е самоубила. Това не е в нейния характер. Тя никога нямаше да ме остави сама, без нея, по собствено свое желание. Тя знаеше, че може да разчита на мен, както и аз на нея. Ние живеехме заедно във вила 32.

Нямаше да остави и децата си, и моето дете, което тя специално обичаше. Тя беше изключително силна духом и физически, не е боледувала през последните три години на живота си, с изключение на последния месец“, пише в личния си профил във фейсбук Маруся, която от години живее в Щатите със сина си Тодор Живков-младши. 

„Срещнах много хора по света, но нито една личност не може да се сравни с нея. Людмила беше абсолютно самоотвержена, честна, вярваща в доброто и красотата“, казва още бившата жена на Владко Живков и допълва, че именно дъщерята на Тато ѝ дава кураж да се изправи на крака след зловеща катастрофа, която преживява.

Ето какво разказва приживе и писателят Богомил Райнов, един от най-близките хора на Людмила Живкова.

„Наричаха я ненормална, сиреч луда. А тя беше нещо съвсем друго. Тя беше аномалия – истински, нормален човек, попаднал в едно ненормално общество. Людмила бе блеснала като малка светлинка сред сивата дрезгавина на онова мразовито време. Един неразумно подранил бледен и мимолетен лъч, предвестник на някакво далечно и несигурно развиделяване”.

Също вече покойният журналист Крум Благов, автор на две книги за най-големите атентати в българската история, поставя сред тях и смъртта на Людмила. Той пояснява, че разследването му се базира на свидетелски показания, дадени доста по-късно след смъртта на Живкова.

„Някога ДС беше огромна организация, пълна с некадърници, която фабрикуваше „злодеи” и „герои”, за да оправдае съществуването си. Още пазят куршума, с който се е самоубил генерал Кашев, смъртният му акт е фалшифициран – пише „инфаркт”... Смъртта на Людмила е била тема табу, подробностите, около която можеха да се научат едва днес – в едно друго време”, казва журналистът в интервю.

Крум Благов цитира свой разговор с патоанатома Сивчо Сивчев, който е направил аутопсията на Людмила, както и шофьора й, когото открива софийско село.

„Натъкнах се на много незаконосъобразни действия... Например, протоколът от аутопсията й е подписан от академик Малеев - член на семейството, роднина, неин вуйчо. Викат го чак от Италия, за да дойде. Преди това държат трупа няколко часа – тя е мъртва, а те говорят, че я „реанимират”.

Самият шеф на Съдебна медицина – Попвасилев, също е пускал такива неверни слухове. Когато започнах разследването си, трябваше да избера на кого да вярвам. Избрах шофьора. Людмила въобще не е летяла до Евксиноград, както се твърдеше. И двамата с Живков са били в Боровец. Той й предлага да обядват заедно, тя отказва и тръгва към София. Когато пристига в Бояна, праща шофьора и бодигарда да купят нещо. Те се връщат и чакат в портиерната.

Там научават, че Людмила е намерена от камериерката удавена във ваната. Вероятно е получила припадък – тя е имала такива припадъци след катастрофата, но са ги овладявали. Имала е пластинка на черепната кутия. Версията за удавянето потвърди и професор Сивчев. Аз съм убеден, че Людмила не е била отровена или убита, както твърдеше Петър Христозов”, казваше приживе Крум Благов. В същото интервю той отрича като достоверни и твърденията на медсестрата на Живков Ани Младенова, която казва, че Людмила се е „нагълтала с хапчета”.