Бившият парламентарен секретар Пламен Николов: Луканов подготви оплячкосването на държавата, Костов го довърши

<strong>- Всеобщо известно е, че Александър Лилов издига на върха в БСП Жан Виденов. Но как, какво се случва зад кулисите?</strong><br /> - Нашето запознанство с Жан Виденов датира от 1991-1992 г. и по-точно от партийния конгрес след палежа на Партийния дом. Сашо Лилов се стремеше да го лансира, защото си беше въобразил, че има качества на управленец и че ще му бъде лично предан. А и той се стремеше всячески да избяга от схемите, които създаваше Андрей Карлович. Луканов по това време беше обсебил реалната власт в държавата, доколкото имаше такава извън обсебената от милиционерите. Те бяха приватизирали цялата реална власт в държавата още в средата на 70-те години. Но в този преходен период им липсваха контакти на Запад и политическа легитимност. Изключение правеше само ген. Любчо Гоцев. <br /> <br /> По тази причина те тогава се съобразяваха с Андрей Карлович и бяха склонни да му делегират някаква публична власт, докато си раздадат картите и определят собствените си игри. А на Сашо Лилов бяха възложени някакви надежди от &bdquo;честните комунисти&rdquo;. Такива априори не може да има. Т. нар. честни комунисти бяха спирачката пред всякакви смислени реформи в социалистическа България, насочени към каквото и да било опазаряване на стопанските отношения. Та, Сашо Лилов се опираше именно на тези &bdquo;честни комунисти&rdquo;, а те искаха да му възложат преки властови отговорности, извън това да бъде председател на партията. Той бягаше от това. Лилов ясно съзнаваше своята безплодност - и управленски, и административно, и академично. Неговата безплодност лъсна, когато той направи един недопустим компромис с най-големия си труд, който години наред подготвяше. Текстът беше компилативен, не творчески, анонсиран първоначално със заглавието &bdquo;Свобода и творчество&rdquo;. Накрая той се уплаши от думата &bdquo;свобода&rdquo; и преозаглави текста си &bdquo;Творчество и въображение&rdquo;. Безплоден труд, както всички останали негови трудове.<br /> <br /> Макар,че моят най-близък приятел Илия Божинов се поблазни да напише предговора на книгите му и да ги издаде. По-късно, за годишнината на Лилов, <br /> <br /> <span style="color: rgb(128,0,0)"><strong>плати над 100 000 лв. за издаването</strong></span><br /> <br /> на неговите псевдоакадемични текстове.<br /> <br /> Лилов осъзна управленското си безплодие още в Института за съвременни социални теории, в който и аз работех. Там той не се справяше с административната работа. Още тогава стана ясно, че е един абсолютно кабинетен човек, който никога не е имал връзка с реалността. И затова, когато отнякъде някой му доведе Жан Виденов, той повярва, че той ще е този управленец, който ще осъществява неговите замисли. <br /> <br /> След това хората, които държаха реалната власт, но им липсваше политическа легитимност, търсеха начин да въздействат на егото му. И започнаха да наричат Лилов &bdquo;Стратега&rdquo;. Той страшно се ласкаеше от това прозвище,<br /> <span style="color: rgb(128,0,0)"><strong><br /> надуваше бузи и потъваше в мазно самодоволство. <br /> </strong></span><br /> И точно тогава аз извърших един голям грях към БСП и към България. Центърът за стратегически изследвания на БСП беше създаден по мое изрично искане и настояване от партиен конгрес. Ставах от мястото си многократно с искането незабавно да се проведе гласуване по предложението ми именно конгреса, със свое специално решение, да създаде въпросния център, да му се определи бюджет и Александър Лилов да бъде посочен за ръководител на този център. И това се случи. Не мога да кажа, че по това време съм вярвал в Сашо Лилов. Вече бях силно разочарован от него. Включително &ndash; той ми открадна книга от библиотеката. Две години ми казваше: &bdquo;Ама аз не ти ли я върнах?!&rdquo;. След това премина на &bdquo;Ама ти не ми ли я подари?!&rdquo; (смее се).<br /> <br /> Аз бях достатъчно прозрял колко този човек е безплоден, но ние бяхме в такава безпътица, че имахме нужда от някой, който да бъде публичното лице на сблъсъка с Андрей Карлович. Така си обяснявам и моето непоследователното поведение в случая. Ние нямахме нито една персона, която да бъде противопоставена на Луканов. Като казвам ние, имам предвид тези членове на БСП, които не искаха по никакъв начин да вървят след Луканов. <br /> <br /> Още в онзи момент беше ясно, че Андрей Карлович подготвя оплячкосването на държавата. Между другото, след това Иван Костов го довърши. През 1990 г. Георги Йорданов разпространи едно много обширно открито писмо до и срещу Луканов, озаглавено &bdquo;Сатис, Андрей!&rdquo; (&bdquo;Стига толкова, Андрей!&rdquo; &ndash; б.а.). В него го <br /> <span style="color: rgb(128,0,0)"><strong><br /> изобличаваше като главен интригант в България<br /> </strong></span><br /> Единствен той му се опълчи, всички други се спотайваха като мишки, в това число и Сашо Лилов.<br /> <br /> Та с това предложение за създаване на Центъра за стратегически изследвания на БСП с ръководител Александър Лилов аз изиграх една, бих казал, злокобна роля. Защото помогнах на един човек, в който бях силно разочарован, за когото знаех, че няма качества, няма доблест, малодушен е. Но пак повтарям - ние бяхме в абсолютна безпътица.<br /> <br /> <strong>- Какво ви накара да заподозрете Луканов в тези грехове?</strong><br /> - Луканов се втурна чрез &bdquo;Подкрепа&rdquo; да унищожава стопанския елит. Единственият автентичен елит в България беше този на стопанските ръководители. Това бяха хора, които бяха израснали до тези позиции благодарение на своите управленски качества и на способностите си. Всички останали елити в България &ndash; партиен, милиционерски, академичен и т. н., бяха едни квазиелити или дори ерзацелити с много малки изключения. Предприятията, стопанските субекти, нямаха пряк достъп до външни пазари, тъй като външната търговия беше държавен монопол преди 1989 г. и се осъществяваше от различни външнотърговски организации. Когато се казва &bdquo;външнотърговски дружества&rdquo;, се имат предвид тези външнотърговски организации, които се занимаваха с импорт и с експорт, регистрирани в България. Много често се допуска грешката те да се смесват с т. нар. външни дружества. Външните дружества са тези, в които България имаше капиталово, дялово участие, участие в собствеността или изцяло бяха българска държавна собственост, регистрирани обаче в чужбина.<br /> <br /> Луканов предприе няколко убийствени стъпки. Той обяви мораториум върху външния дълг, за да може България, неплащайки по външния си дълг, независимо че имаше финансова възможност да го прави, да бъде поставена в ситуация, в която нейните партньори да й нямат доверие и стремейки се да приберат своите вземания от България, да ги събират именно от дейността на външнотърговските дружества, които се занимаваха с експорта на българска продукция. По този начин парите от експорта не стигаха до производителите.<br /> <br /> С помощта на &bdquo;Подкрепа&rdquo; Андрей Карлович премахна онези стопански ръководители, които бяха част от онзи стопански елит, който можеше да се противопостави на политиката на оплячкосване на държавата, която беше целта на Луканов. Схемата е проста &ndash; не си получихме парите от експорта, предприятията останаха без пари, значи махаме ръководителите. А парите от експорта не идваха, защото парите на дружествата бяха прибрани поради необслужени дългове на държавата, пари, които Андрей Карлович беше спрял. Или пък по милиционерска линия се нареждаше &ndash; <br /> <span style="color: rgb(128,0,0)"><strong><br /> дръжте парите в чужбина, не ги връщайте в България</strong></span><br /> <br /> Предприятията тръгнаха да вземат кредити. Това беше една от причините за кризата през 1996-1997 г.<br /> <br /> <strong>- Наистина ли Луканов раздаде пари и назначи милионери?</strong><br /> - Наистина е имало хора, на които са раздавани пари в куфарчета. Но според мен това е било за прикритие. Да раздадем на 15-20-30 човека по някой друг милион в куфарчета, за да може да тръгне мълвата за това и там да бъде насочено общественото внимание. А да не е насочено към оплячкосването на индустрията и на сметките в чужбина, където ставаше въпрос за милиарди. Чрез пари в куфарче &bdquo;Кремиковци&rdquo; не може да се купи, но може някой да ти даде &bdquo;Кремиковци&rdquo;, да го вземеш на абордаж, да започнеш да оперираш с него.<br /> <br /> Това беше ролята на Г-13, затова се създаде този изкуствен квазиелит, за да се каже: &bdquo;Ето, идват новите собственици, които ще се грижат за предприятията. Няма как да се грижиш за нещо, което не е твое. След като не е твое, ти няма какво друго да правиш, освен да слушаш този отгоре, който те е сложил за сайбия, и да оплячкосваш придобитото. Затова Луканов създаде Г-13, а подготвяше и създаването на &bdquo;алтернативното&rdquo; Г-13.<br /> <strong><br /> - Да се върнем към това как точно Лилов изведе Жан Виденов на върха? </strong><br /> - Лилов го доведе, на него някой му го е довел. И каза: &bdquo;Ето го човека, той е управленец, страхотно трудоспособен е. Като го попитахме какво значи, че е страхотно трудоспособен, той ни отговори: &bdquo;Единственият, на когото му свети кабинета до 11 часа вечерта в Партийния дом, е той!&rdquo;. Партийният дом още не ни беше отнет и аз работех там като съветник, за мой срам, на този, когото наричат във футболните среди сега Сашо Апашо, а също така на Николай Камов. По това време аз бях едно комформистко копеле. Нагаждачеството, което се възпитаваше в БКП, ме е било просмукало. Въпреки че мен винаги са ме възприемали като някакъв бунтар, ако съм бил такъв, то съм бил един адски удобен бунтар. Ла-ла-ла, разказва вицове, но заради заплатката се съгласява да бъде съветник на Сашо Апашо (смее се). Презирах го още тогава. Това беше човекът, на когото Андрей Карлович възложи комисията, т. нар. вътрешнопартийна инквизиция, която трябваше да посочи виновните в партийната върхушка за кризата и за разрухата. И аз съм бил на нейни заседания. Помня, стенографките плачеха, докато стенографираха! Сашо Апашо громеше свои партийни другари, на които бе целувал задника преди 10 ноември! Та, като доведе Сашо Лилов Виденов, всички въздъхнаха облекчено: &bdquo;Ето, Стратега е намерил главния човек, който седи до късни доби в Партийния дом, значи е много работлив!&rdquo; <br /> <br /> След години, като се заинтересувах от биографията на този човек, се оказа, че<br /> <span style="color: rgb(128,0,0)"><strong><br /> Виденов е жалък милиционер</strong></span><br /> <br /> Първата му работа е в една от тогавашните съветски републики като търговец на сирене. Като се връща в България, известно време работи като стоковед или нещо подобно в едно съветско-унгарско-българско дружество в Пловдив, което се занимава с производство на елчасти за автомобили. Той е възпитаник на Пловдивската английска гимназия, а през 1994 г., когато БСП спечели изборите, той в качеството си на партиен лидер, беше подписал коледни картички, на които пишеше &bdquo;Мари крисмас&rdquo;. Когато до мен достигна една такава картичка, аз веднага отърчах при него и го попитах: &bdquo;Бе, Жан, ти какво си подписал?!&rdquo;. Тези картички отиваха по всички посолства. Той погледна картичката и вика: &bdquo;Е, какво, Мери крисмас!&rdquo; Казах му: &ldquo; Не Мери, Мари крисмас пише!&rdquo; А той: &bdquo;Е, какво значение има!&rdquo;<br /> <br /> Този човек, с тази биография, скрит зад непререкаемия авторитет на Стратега, за който имам челен личен принос, на нас ни го поднесоха на тепсия и казаха: &bdquo;Ето го ръководителя!&rdquo;. Беше избран за партиен лидер, а впоследствие оглави и правителството.<br /> <strong><br /> - Има ли пряка вина Виденов за фалита на банките през 1996-1997 г.?</strong><br /> - Фалитът на банките беше извършен в услуга на блуждаещи милиционерски групи, които му обещаваха да се пребори с Андрей Карлович да стане реален господар на положението и да има реална власт в държавата. А също и в услуга на някои средна и дребна ръка московски милиционерски групи, останали без поприще, които искаха също да прилапат нещо от България, за да могат да си вдигнат акциите в Русия.<br /> <br /> Това беше изкуствено предизвикан фалит на банките. Виденов се опитваше да дава несъстоятелни обяснения, че лоши хора, които искали да го съборят от власт, през кешовия пазар надули курса на долара. На кешовия пазар по онова време се въртяха 10-ина млн. долара дневно, пряко сили. Ако имаш стабилна банкова система и пари в държавата, как ще те съборят едни 10 млн. долара?! <br /> <br /> Виденов нареди лично, а и чрез мен, на министъра на икономиката Климент Вучев да забрани държавните предприятия, които имаха големи кредитни експозиции към частните банки, да преустановят плащанията си. Климент Вучев, понеже е един благороден човек, до ден-днешен отрича, че това му е било наредено от министър-председателя Виденов, за да срине частните банки, които бяха в ръцете на властимащите милиционери, и на тяхно място да се наместят новите банки, в частност Орсовата банка.<br /> Друг голям грях на Виденов е хлебната криза<br /> <br /> Помня много добре една госпожа, Данка Минкова, която беше ръководител на Държавната агенция за зърното, мисля, че така се казваше. Пътека направи до неговия кабинет, срещаше се мен по няколко пъти на ден, тъй като за мен се внушаваше, че аз съм един от неговите душеприказчици. Питаше ме всеки път: &bdquo;Господин Николов, вие обяснихте ли му на Жан Виденов, че зърненият баланс е нарушен, става все по-зле и по-зле и този експорт трябва да се спре!&rdquo;. Тогава милиционерски групи плячкосваха зърното в страната, изкупуваха го на безценица и го изнасяха в чужбина на няколко пъти по-високи цени! В тези групи имаше и хора от сините редици, които след това участваха в бунта около парламента и БНБ. Сини и червени участваха заедно, имам документи за това.<br /> <br /> Виденов неглижираше съзнателно тази тема, слушаше с видима досада, и аз на няколко пъти на ръба на скандала, съм му докладвал за тази госпожа Данка Минкова, която беше много добросъвестна. Тодор Тодоров, шеф на земеделската комисия в парламента, когото после го самоубиха в Добрич, също е алармирал, че зърненият баланс е нарушен, че се извършва бандитизъм и се изнася хлебното зърно, с което след 2 месеца трябва да се прави хляба, за да има хляб на пазара! Когато все пак успявах да му кажа за какво идват тези хора и го питах: &bdquo;Жан, разбра ли?&rdquo;. Той отговаряше: &bdquo;Да, разбрах! Да минем към следващата точка!&rdquo;.<br /> <strong><br /> - Как си обясняваш това?</strong><br /> - Виденов просто беше вътре в тази игра! Неговите хора плячкосваха зърното, изнасяха го, правеха 3-4 пъти маржове от продажбата на това зърно и той беше вътре в тази игра. И след това, когато те купуваха зърно от Сърбия, отново на цени над пазарните, за да се задоволи глада от хлебно зърно, той пак беше в тази игра.<br /> <strong><br /> - Но всеобщото мнение за Жан Виденов сега е: &bdquo;Може много неща да е правил, но не крадеше!&rdquo;.</strong><br /> - Разказах за два скандала по време на неговото управление, на които съм пряк свидетел, от което личи, че той е крал! Дали се е облагодетелствал лично и пряко финансово, или просто е искал да задържи властта, обслужвайки хората, които го крепят на върха, това е отделен въпрос!<br /> <span style="color: rgb(128,0,0)"><strong><br /> Предадох куфарче с $50 хил. на Жан</strong></span><br /> <br /> През 1994 г. аз правих до голяма степен предизборната кампания на БСП. Жан Виденов не очакваше, че ще спечели изборите. Нямаше никаква готовност да прави правителство, кабинетът му го правихме няколко души ентусиасти, спомня си Пламен Николов пред &bdquo;ШОУ&rdquo;.<br /> <br /> Освен моя скромност имаше една фирма &bdquo;Вивеста холдинг&rdquo;. Техните офиси се намираха на гърба на &bdquo;Булбанк&rdquo;. Там се провеждаха срещите по съставяне на правителството. Нямаше срещи на &bdquo;Позитано&rdquo;. Виденов ходеше от офис на офис. От Висшия съвет на БСП бяха резервирани, предпазливи и не му предлагаха хора за правителството. Виденов се пазеше от Андрей Карлович и се опитваше да не влезе негово лоби в кабинета. Водил съм го на срещи с Климент Вучев, бъдещия министър на индустрията. При първата среща той отказа на Виденов с думите: &bdquo;Момче, не ме занимавай с глупости, какво правителство, държавата отива на кино!&rdquo;. След това с Николай Камов го придумвахме. После ходихме пак с Жан Виденов, с Илия Божинов, с Николай Камов и той най-после се съгласи. Цялото правене на това правителство беше една недостойна импровизация, преплитане на най-разнопосочни интереси! Единствената линия на поведение, която ясно следваше Жан Виденов, беше, че се пазеше от Андрей Карлович! <br /> <br /> Руският посланик Авдеев се опитваше да се намесва, често ми се обаждаше да се осведомява от мен как тече съставянето на кабинета, но аз не му казвах, пазех се от него.<br /> <br /> Още по време на предизборната кампания веднъж Авдеев ми се обади посред нощ да ми каже, че спешно трябва да занеса на Жан Виденов 50 000 долара! Като го попитах откъде да ги взема, той ми отговори: &bdquo;Откъдето можеш, оттам ги вземи, нали си банкер!&rdquo; Намерих ги, част от тях бяха мои, другата част ги събрах от хора през нощта и по-късно ги връщах с кървави сополи! <br /> <br /> На другия ден занесох парите в куфарче на Виденов. Той беше на някакво заседание и като ме видя с куфарчето, само ми посочи да го сложа до крака му. Оставих куфарчето до крака му и си излязох, разкрива парламентарният секретар на правителството на Виденов.<br /> <br /> <br /> <strong>Валерия КАЛЧЕВА</strong><br />