- Г-н Харалампиев, как смятате, дали в онова напрегнато време, когато озлоблението срещу българските сестри бе стигнало точката на кипенето си, е било сложно да се намери правист либиец, който да се яви в съда, за да ги защитава? 
- Сложно е неточен израз. Не сложно, било е твърде опасно. И това е видно и от последващите действия на либийските власти. Узнах, че през последните години Бизанти е бил принуден да емигрира в Египет и малко преди смъртта си, чувствайки, че наближава краят му, се връща в родината. Затова си мисля, че българите не оценяваме неговия жест, не си даваме сметка за куража му. Това, че той се съгласи да защитава медицинските сестри, е равносилно на храброст.


Бизанти беше убеден, че българките са невинни 

- Според вас какви са били мотивите му да приеми това сложно дело. Може би парите?
- Както е известно, ние, българските защитници, не сме получавали хонорари за този процес. Какво е получавал от българската държава адвокат Осман Бизанти, ние не сме се интересували. И до момента аз не мога да кажа какво е платено на него за работата, която свърши през тези осем години.
Веднъж завинаги трябва да се разбере, че адвокатската професия е такава, че понякога само една идея може да мотивира човека.
Бизанти е бил убеден в невинността на българките. Това го знаехме и от официалните и от частните разговори, които сме водили с него. Това го е мотивирало най-вероятно да поеме защитата на българките.

- Знаете ли защо е бил избран точно г-н Бизанти и как се е стигнало до него? 
- Време да кажа, че заслугата българските медицински сестри да имат за защитник Осман Бизанти принадлежи на посолството на България в Триполи и струва ми се в частност на секретаря Румен Попов. Той е бил най-дълго в Либия и познаваше адвокатската гилдия там. Всъщност Румен Попов е човекът, посочил Бизанти за защитник на нашите сестри. Струва ми се, че това беше възможно най-удачният ход, защото покрай него ние се срещахме и с нашите противници, като твърдя, че от юридическа гледна точка те бяха на твърде посредствено ниво. 

- Къде господин Бизанти е получил своята подготовка?
- Малцина знаят, че Осман Бизанти е един от седемте адвокати на Либия, които са завършили висшето си образование в Египет. 
Либия към онзи момент се влияеше значително от египетската правосъдна система. Това се вижда и от мотивите на Върховния касационен съд, който, за да подчертае вината на българките, се позова на едно решение на Висшия касационен съд на Египет.

- Притеснен ли беше г-н Бизанти, по време на процеса? Имате ли наблюдения, че е бил разтревожен? 
- Дали той се е чувствал притеснен за жалост вече не е жив, за да ни каже, но в нашите срещи, а те са били много на брой и продължителни по време, нито веднъж не е показал, че се страхува или че е смутен от това, че е ангажиран да защитава българската кауза.


Хари Харалампиев и Георги Гатев в съдебната зала

- Но известно е, че е имало и екстремни ситуации?
- Сега вече мога да кажа следното: Когато излизахме от Върховния касационен съд, тълпата започна да скандира против своя сънародник: „Бизанти, ти си куче! Ти си жалък предател!”
Тогава той каза: „Разбирам ги, но връщане назад няма”. В същото време египетският адвокат Аман Елдит се уплаши и хукна да се крие вътре в залата. Ние останахме вън.

- Имало ли е заплахи към вас?
- Обективността налага да се каже, че ние, българските адвокати не сме имали каквито и да е проблеми с властите и съдебните органи на Либия. На нас ни беше дадена пълна възможност да развием своите тези и да изпълним професионално правния си дълг.

- Вие години наред сте работили рамо до рамо с господин Осман Бизанти. Прераснаха ли служебните ви отношение в лично приятелство? 
- Веднъж той ни покани в дома си. Създаде се непринудена ведра атмосфера. Аз му подарих графика на големия български художник Владимир Чукич, който живее и работи в Кърджали. На гърба й бях написал: „Роднинството е повеля на кръвта, приятелството е дар на съдбата.” Той се развълнува и прие подаръка ми с особена благодарност.

- За кончината на г-н Бизанти съобщи неговият син Хусам. Познавахте ли го?
- По онова време синът му беше стажант адвокат. Веднъж той ми го представи и аз казах: „Имате изключително добър баща като правист  професионалист. Но аз ви пожелавам да го надминете в юридическите умения”. След тези мои думи Бизанти ме прегърна и дълго благодари. 

- Да се върнем на въпроса. Кое според вас е накарало този авторитетен либиец да се захване с този процес, който в някаква степен ще го злепостави в очите на сънародниците му? И каква е неговата заслуга за щастливия край?
- Той казваше, ако аз не съм убеден в невинността на българските медицински сестри, Ашраф и доктор Здравко Георгиев, никога не бих се ангажирал в този процес. След като се запознах с материалите по делото, разбрах, че това е един процес, посредством който се търсят необходими грешници, за жалост българките се оказаха точно в тази роля.

- Защо се е случи точно така? Как си го обяснявате, господин Харалампиев?
- Аз пазя всичките материали по делото. Пазя и обвинителния акт. В него фигурират не само българските медици, общо обвинението беше срещу двадесет и един подсъдими: либийки, полякини, унгарки, филипинки. Нито една от тях не се появи в залата, защото стана ясно, че те са изведени извън пределите на Либия. Предполага се, че са платени огромни суми, за да не попаднат в съда и да обладават процесуалното качество на подсъдими. Единствено българките останаха. Бедата е в това, че нашата държава късно научи за задържането на тези хора, но за чест на моята родина медицинските сестри нито за миг не са били изоставени от нея. 

- Ставало ли е въпрос г-н Осман Бизанти да гостува в България?
- Не е ставало въпрос, но ние сме го канили с колегата Георги Гатев многократно. Той каза, че ако получи официална покана, би дошъл с особено удоволствие. Но дали компетентните власти са го канили, не мога да кажа.

Исак ГОЗЕС 


На гости в дома на Бизанти: Хари Харалампиев, домакинът Осман, синът му и Георги Гатев

Доказа невинността на сестрите