Тя е била търговски директор на голям завод, дилър на автосалон за "Шевролет", мениджър в София. Докато един ден променя рязко посоката. Новото място е Пловдив. Роси Златева влиза в програмата на фондация "Заедно в час" и веднага започва магистратура за учител по математика. Подборът на хора от други професии, които искат да станат учители, е много сериозен. От всички кандидати на финала остават 10%. Роси Златева е сред тях. Избира да преподава в училище "Пенчо Славейков" в Столипиново, от тази година вече е щатен учител, предаде БГНЕС.

"Непрекъснато говорят, че няма учители в етническите училища, а на мен ми се стори, че мога да бъда полезна", припомня си тя идеята си отпреди три години, а днес потвърждава: "Тук ще остана следващите десет години. Харесва ми."

Какво е общото между лидерството в екип, което тя е практикувала и на което са я обучавали във фондацията и работата като учител по математика на деца, които трудно разбират български и най-вероятно няма да продължат образованието си? "Общото е да работиш в екип, който си създал, да има правила и те да се спазват", обобщава тя и допълва: "Сред децата от Столипиново има и такива с математическа дарба, независимо, че трудно се изразяват на български. Заради тях си струва".

На дъската на 7б тя пише "Рационални числа" и задачи, които авторът на тези редове отдавна е забравил, ако изобщо някога ги е разбирал. На последния чин седи Младенка, симпатично закръглено девойче с буден поглед. Тя очевидно схваща за какво говори учителката и решава задачите. С лекота. После следват десетични дроби, нови задачи. Младенка преминава и това препятствие. Останалите деца са по-объркани, но като цяло урокът върви.


"Има някои особености при децата от Столипиново в моя предмет", разказва Роси Златева. "Затрудняват се да смятат, ако просто им кажеш – колко правят 25 и 30. Мълчат. Ако обаче ги питаш колко правят 25 и 30 лева, веднага отговарят правилно. Умножението го правят с пръсти, много интересна система, още по-интересно е да ги гледаш, когато го правят."

Училище "Пенчо Славейков" е най-голямото в Столипиново, в него учат около 1000 деца от първи до 12-ти клас. Текучество има, то е характерно за тоя етнос, който се вдига и заминава за чужбина, когато някой се обади, че има работа. Миналата година 150 деца са напуснали. Има и такива, които се връщат и отново започват да учат. Онези от тях, които и в Германия – защото това е най-популярната дестинация – са ходили на училище, влизат бързо в материала. Останалите не. За съжаление, и пред Младенка стои същият избор, закон в махалата – ранната женитба. На човек не му се вярва много, когато я гледа с черния маркер пред бялата дъска, но трябва да се има предвид и онова съпротивление, което средата оказва на децата с амбиции в учението.


Да си учител в Столипиново е нещо специално, казва го не само Роси Златева, по-рано и други са го твърдели. Децата са живи, будни и много емоционални. Те прегръщат учителите си в коридора, показват обичта си по тях по начин, напълно непознат в останалите училища в града. А училище "Пенчо Славейков" пък се ръководи от една изключително амбицирана и всеотдайна директорка - Екатерина Делинова, която по всякакъв начин се опитва да превърне учебния процес в нещо интересно, забавно и много повече от това, което се предполага. Ключовата дума е "иновация", а преведена с факти означава, че вече десет учебни стаи са изрисувани тематично със сюжети от приказки и книги, в ъглите им има зелени кътове, децата имат свои растения и се грижат за тях, чиновете не са подредени в стройни редици, а в полукръг, а последната придобивка са хубави големи детски шкафове. Всичко е направено с цел децата да продължават да ходят на училище. Наглед не е кой знае какво, но трябва само да излезе човек от подредения двор и да настъпи в близкото сметище, в олелията от каруци и амбулантни търговци, в калта и мизерията и да си даде сметка как децата на Столипиново влизат всяка сутрин не само в училище, а и в един съвсем различен живот.

Роси Златева е една от тези, които правят този живот възможен. Както е възможно приключението да загърбиш един лъскав живот, да стъпиш на несигурната почва на неразбиране и стигма, да усетиш колко си важен там и да бъдеш щастлив. На това му викат мисия.