Бизнесменът Младен Мутафчийски: С Алексей Петров се разбрахме по мъжки

Отказах се от оръжения бизнес, защото ми бе обидно да съм прекупвач. Това казва в интервю на Кристина Патрашкова за в. "Уикенд" Младен Мутафчийски. Ето какво казва още оръжейният бос:

- Г-н Мутафчийски, коя е най-опасната новина, която сте чули напоследък?

- У нас - че може да излезем от валутния борд, което категорично ще срине икономиката. А по света най-страшна е новината за свинския грип.

- Питах ви за опасните новини заради твърденията, че заедно с Огнян Стефанов сте стоели зад сайта "Опасните", което заяви неотдавна и бившият редактор във "Фрогнюз" Александър Иванов.

- Специално мен Иванов ме описва като много ведър, оптимистичен и широко скроен човек, докато не казва същото за Огнян. Очевидно се опитва да ни противопостави. Двамата с Огнян категорично сме заявявали, че нямаме нищо общо със сайта "Опасните", а само с "Фрогнюз". Винаги сме публикували в него това, което сме смятали, че е истина. За какво ни е бил друг сайт?  По повод на Иванов ще кажа, че на Огнян кадровата полититика не му е най-силната страна, въпреки че е страхотен журналист.

- Какво е все пак обяснението ви за побоя над него вече от дистанцията на времето?

- В България съществува опасна тенденция да се стъпче реално разследващата журналистиката. За мен Оги не е персонална мишена. Трябваше да се покаже, че на всеки, който дръзва да пише истината, може да му се случи такова нещо. Това е шамаросване, което е най-нежната дума за вандалския акт. Целта е била да се покаже, че в бъдеще инакомислещи, т.е. тези, които не са казионни, са заплашени. Да си мислят всички, които примерно не са целунали ръката на патриарха. Това беше предупреждение.

- Кой го отправи все пак?

- Спорно е, има доста версии. Отправено е от един човек или от група хора. Изглежда мнозина приемат, че е добре да се действа точно така. Може би във всяка друга държава всички журналисти щяха да се вдигнат като един човек след подобен акт. У нас обаче веднага започнаха да се търсят подмолни неща

- Покрай аферата с "Опасните" се появи напрежение между вас и офицера от ДАНС Алексей Петров, който бе мишена на клеветнически статии в сайта. "Уикенд" дори излезе със заглавие на първа страница "Война Алексей Петров - Младен Мутафчийски". Какви са сега отношенията ви с него?

- За първи път ще призная нещо, което не съм казвал досега. На мен Алексей в личен план ми е симпатичен. Той е самосъздал се и утвърдил се човек, въпреки че не му е било лесно. Отново казионни хора са се опитвали да му пречат - "казионни" застрахователи, които са се опитвали да осуетят неговия застрахователен бизнес. Алексей за мен е личност, след като е успял да се наложи. С него никога през живота си не съм имал спорове - нито в професионален план, нито съм имал нещо общо с неговия бизнес. Ние нямаме допирни точки, които могат да бъдат антагонистични.
Този човек, Адалберт ли беше, или Малчика (журналистът Георги Коритаров- бел. ред.) се опита в едно телевизионно предаване доста несръчно да говори как с Алексей сме били в двора на ДАНС, пък някой ни видял, навярно от хеликоптер.
Срещал съм се и съм събеседвал с Алексей Петров само веднъж в ДАНС. Дотогава физически не се познавахме, бяхме чували един за друг. Разбрахме се по мъжки и аз съм си спазвал договорките, за които се уточнихме. Огнян ми е казвал, че и той е събеседвал в ДАНС с Алексей Петров. Нищо повече, интрига няма. За да имам проблеми с един човек, трябва да сьществуват проблеми в бизнеса с него. Случаят не е такъв.

- В интервю за "Уикенд" Любен Гоцев твърди, че мафия в итало-американския варинт в България не съществува. Какво е вашето мнение?

- Итало-американска мафия днес не може да има, времената са други. Но че съществува икономическа и политическа мафия, сенчести структури и елементи на престъпния бизнес, е безспорно. Лековато е да се твърди, че просто са се появили едни момчета, които нямало какво да правят, защото държавата им е отнела възможността да спортуват. Защо в другите държави хората спортуват до определена възраст, пък не се случват неща като при нас? Това е неглижиране на фактите. Все пак твърдя, че Любен Гоцев рядко е бил толкова откровен, както в това интервю. Между другото, наистина не бива да се преекспонира кръгът "Монтерей".

- Защо?

- Защото Любен Гоцев е вероятно единственият без сенилни изменения в него, останалите са по-лековати. Гоцев има престижно образование и мисли аналитично. Виктор Вълков, без да го противопоставям на Гоцев, е завършил например МЕИ. Ако това е кръг, то е кръг от "Параграф 22", където всичко взаимно се изключва. Там има хора в пенсионна възраст и те няма какво друго да правят, освен да бавят внуците си. Чувстват се хора, когато журналистите продължават да им вкарват кислород. Иначе кой ще им обръща внимание?
Проблемът е, че в България липсва йерархия и система на почит към хора, които през годините са допринесли много за държавата. По света съществуват лобистки фирми, на такива личности се дават почетни длъжности в съвети на директори. Хората от "Монтерей" имат политически пристрастия и са огорчели, че партийните централи даже им забраняват да стъпват в тях, да не би да ги дискредитират. Остава им единствено да са мистични.

- Вие в кръга ли сте?

- То няма такъв кръг. Бил съм на съседна маса с приятели и съм ги виждал. Там виреят странни птици,
има и по-млади. Един от тях е бивш депутат, известен с това, че докладваше от тоалетните на Народното събрание. Идва и един друг, който е медиен ас и излезе на едно от последните места в списъка на доносниците, защото името му е с една от последните букви в азбуката. Преминават и митничарки с нежни имена, има и човек, който е като персонаж от "Мълчанието на агнетата", защото го наричат Жоро Агнето.
Аз ходя там, защото имам номинално съдружие в собствеността заедно с основния собственик Кольо Костов. Тук може да се извърти огромна интрига, защото в "Монтерей" той приема монтерейци, а в своя пицария в "Овча купел" посреща Яне Янев. Значи той е опасен, а всъщност е браншовик, бивш шеф на бара в хотел "София" по време на развития социализъм. Виждал съм какви ли не неща в ресторанта. Веднъж се появи Владо Тодоров, когото едва го прикрепяха, придружен не от кого да е, а от Чомбе. Виждал съм Георги Нанев-Вутев, когото уважавам. Понеже той беше в една институция, където са го хранили вегетариански, си е запазил сивото вещество. На тези тържества винаги някой черпи. Веднъж този от "Мълчанието на агнетата" черпеше и обясняваше как едва ли не е бил министър. Вутев се възмути и обясни, че не е бил никакъв. Там много хора си създават биографии. Мнозина от тях не са за подценяване, но нещата са се променили.

- Ако този кръг не дърпа конците в държавата, кой го прави?

- В развитите общества е ясно кои са тези хора, както и кои са лобистите, известно е кои депутати, за какво се борят. У нас един народен представител е готов да обещае на всеки, че ще му свърши работа, а след това гледа какво ще излезе. Не върши никаква работа, но ако някой казус победи, той твърди, че е помогнал за него. В Италия например се знае кои са депутатите, които подкрепят групировката "Фиат" и на друга групировка не й хрумва да ги помоли за лобиране.

- Пак не казвате кои дърпат конците.

- Икономически структури и то не тези, които са преекспонирани. Има доста сериозни бизнесмени, банкери, структури, които не се афишират. Те обаче вършат сериозни неща в държавата, пък и имат свое лоби.

- Кой е главният конфликт на прехода у нас според вас?

- Преход въобще няма, само се говори за него. Тъпчем на място или в най-добрия случай обикаляме в кръг. Преди години имах фирми във Виена и пътувах често. Псувах унгарската действителност, защото пътищата бяха много лоши и се минаваше задължително през Будапеща. Сега вече Унгария има една от най-добре развитите магистрални мрежи в Европа. При нас от времето, когато Живков построи една магистрала, която стигна до Правец и друга, която стигна преди Пловдив - какво друго се направи? За какъв преход и стабилни икономически инвестиции говорим?

- Имате връзки с масоните. На тях чува ли им се думата у нас?

- Представителите на масонското движение, които са идвали у нас, като цяло са били доброжелателни, макар че не могат да разберат защо в България имаме 2 ложи. У нас масонството е приказка и мнозина обичат да са персонажи от нея. Все пак масони в България стават най-добрите представители на обществото - висши магистрати, уважавани юристи, лекари, бизнесмени. Ние имаме връзка с Южната юрисдикция от Щатите, По света масоните са доста възрастни. За висшите степени, които ca 33, е нужно време, за да преминеш една степен, ти трябва цяла година. Ако си приет за масон на 33 години, заемаш висша масонска степен поне на 75.

- У нас май се прескачат степени.

- Това се наложи, защото по време на социализма масонството бе забранено и отъждествявано с чудовищни неща. А преди Втората световна война едни от най-светлите личности у нас и почти всички министър-председатели са били масони. Говори се, че за да се вдъхне живот на масонството във военна база на НАТО във Виченца, високопоставеният американски масон Робърт Удуурт е приел направо в 32-ра степен редица българи. Говори се, че по това време и Румен Петков е бил във Виченца. Но какво лошо има? Той е бил кмет, възприемали са го като перспективна личност и не са сбъркали. Така че отвън ни провокират да прескачаме степени. Сега у нас има около 6000 масони от двете ложи и те са до голяма степен цветът на нацията.

- Кризата засегна ли вашия бизнес?

- Проблеми с хотелския бизнес има. Основните туроператори за България са немски и английски и записванията тази година са доста по-малко, главно заради несигурността за работните места. У нас идват главно обикновени работещи хора, които не знаят какво ги очаква в близко бъдеще. Но нещата не са трагични. Смятам, че хотелите, които предлагат качествен туристически продукт и не мислят, че България е туристическа спалня, не би трябвало да се притесняват, какъвто е случаят с нашите хотели "Хелена" в Слънчев бряг.

- Има ли проблеми с безбройните хотелиери там?

- Проблемът е с инфраструктурата, която е на "Слънчев бряг" АД. То е публично дружество със 75 процента държавно участие и 25 процента - частни собственици. Дружеството е в процедура на приватизация и през годините се е опитвало да прави всичко в полза на хотелските собственици.
Съветът на директорите на дружеството и най-вече изпълнителният директор Малина Стратиева съумяваше да стопанисва зелените площи, защото собствениците на хотели сключваха договори със "Слънчев бряг" и така се поддържаше инфраструктурата. Сега обаче те постепенно започват да отказват да плащат за поддръжка на инфраструктурата. По този повод се водят над 120 дела. Неплащането на таксите ще доведе до преустановяване на поддръжката от дружеството и ще се стигне до евентуален провал на туристическия сезон, за което предупреди и Агенцията по приватизация. Председателката на Съюза на собствениците Елена Иванова дори не сключи инфраструктурно споразумение. Курортната такса пък се плаща в общината и дружеството не получава средства, които да изразходва за инфраструктура. Парите се използват за местните села, защото техните жители са гласоподаватели. Кметът на Несебър пък само за футбол е изразходвал 5 млн. лева. Въобще продължава да се счита, че държавата е дойна крава.

- Явно сте потънали в хотелиерския бизнес. Защо се отказахте от оръжейния?

Хотелиерският бизнес за мен е предизвикателство, защото ползвам такива услуги по цял свят. И се опитах и самият аз да направя нещо. Предизвикателство преди това ми беше предприятието за производство на дискове в Стара Загора, което е водещо на Балканския полуостров. Непрекъснато укрепва и купуваме ново оборудване.
Що се отнася до оръжейния бизнес, прекъснах с него, защото Иван Костов ме уволни. Те считаха, че могат да развиват по-добре фирмата "Тератон" за търговия със специално имущество, която ръководех повече от 10 години. Нищо такова не се случи. Фирмата водеше жалко съществуване и сега или е фалирала, или има 1-2 служители, а там работеха повече от 100 човека.

- Има ли големи играчи в оръжейния бизнес?

- Сериозен бизнес със специално имущество може да се прави, ако имаш производство в държавата. А сега повечето търговски фирми, които у нас парадоксално са над 100, са просто прекупвачи, вземат стока от други държави и се опитват да пробутват сделки, които малко намирисват. В Дубай се прави панаир на оръжейните производители и търговци.
Там от Франция и Англия присъстват по 1-2 фирми, а от нашата страна веднъж са се представили над 40. В повечето от тях има само един шеф и секретарка.
С тях са се майтапели и са им отправяли провокативни искания. Питали са ги например дали могат
дадоставят червен живак , като всички професионалисти знаят, че е спорно дали той съществува. Нашите представители обаче казвали: "Никакъв проблем. Ще ви доставим червен живак!". Доста записи са направили от Би Би Си на нашите оръжейни търговци. На това трябва да се сложи край и да се създаде регламент. Единствените сериозни са "Арсенал" - Казанлък и Банко Банков в Търново. Те са истинските специалисти, които продължават да съхраняват някои производствени ниши. Всички други са псевдотърговци Ето защо за мен бе недостойно да се занимавам с прекупвачество.

- Знам,че обичате да цитирате китайски философи. Коя е любимата ви мисъл?

- Имам много, но предпочитам да разкажа един виц. По време на меден медец младоженци отиват в престижен хотел в Алпите. Изкарват чудесно, а вечерта влизат в нощния бар, където основната атракция е атлетичен мъж, който чупи с мъжкото си достойнство орехи. Те са изумени, защото не са виждали такова нещо. Минават 20 години и двамата решават да си припомнят отминалото време. Отиват в същия хотел. Вечерта слизат в същия нощен клуб. За своя изненада виждат същия човек, но побелял. Музиката свири туш. Той излиза и пак с мъжкото си достойнство чупи, но не орехи, а кокосови орехи. Те отиват зад кулисите да го питат защо прави така. И той казва: "Старост - нерадост. Недовиждам". С това искам да кажат, че все пак не бива да ни мислят за напълно отпаднали от играта. /БЛИЦ