Тази година станаха сто години от рождението на голямата българска писателка и първата жена в историята ни, избрана за вицепрезидент на България - Блага Димитрова. Това ме накара да си припомня няколко детайли към образа й от моите интервюта и разговори с нея.

Огромен интерес, за който дълго се сплетничеше из София, бе, когато разбрахме, че световноизвестният писател Джон Ъпдайк, току-що издаден в България, беше посветил разказ на Блага Димитрова след своето идване в София през 1964 г. Всеки искаше да го прочете, но нямаше от къде.

После от “просветени” разбрахме, че Ъпдайк бил на среща с видни наши творци в Съюза на писателите. Внезапно влязла закъснялата Блага Димитрова и всичко станало в розово. Ъпдайк бил до такава степен изненадан от нейната поява, че се усмихнал щастливо. 

Срещнал най-после жената, за която мечтаел, но никога не си представял, че това ще стане в България 

Съчетание на красота и ум - така я описва Ъпдайк в разказа “Българската поетеса”, но той така и не се появи никъде по онова време. Защо ли? Както по-късно ми написа един българин от Лос Анджелис, той описва в лоша светлина социалистическата ни действителност, а българите - като прости, миришещи на пот, чесън, тютюн и сирене.

Само от поетесата писателят е възхитен и направо влюбен в нея. В онзи ден той я кани на вечеря и дори се разхождат в Парка на свободата, днешната Борисова градина. Разказва за дърво, накацано привечер от безброй птици, което писателят нарича “Говорещото дърво”. 

Това прави силно впечатление на Блага Димитрова. Впрочем споменатото дърво се намираше на входа на Парка на свободата при Орлов мост, но по някое време го отсякоха, по незнайна причина.

За този си разказ Ъпдайк печели през 1970 г. високата награда “О`Хенри”. А наскоро той излезе в “Книгата на Бек” на издателство “Кръг”, в превод на Йордан Костурков.

Навремето попитах при един от разговорите ни с Блага Димитрова за влюбения в нея Джон Ъпдайк. 

Тя ми отговори най-естествено, че я е поканил на вечеря в тогавашния ресторант на “Балкан”, най-представителният в София, и се разходили в Парка на свободата. “Получавах редовно от него издадените му книги с автограф, така беше. Но чак влюбване, не, не е било

Това са легенди, заради разказа, който той написа след посещението си в България.” 

В края на шейсетте години бяхме студенти по журналистика. Един ден излизаме, пресичаме “градинката с рози”, между Университета и Народното събрание и... какво съзираме?! На една пейка унесено се целуват Блага Димитрова и Йордан Василев. Ни виждат, ни чуват. А точно по това време Йордан посещаваше занятията в нашия курс, защото взимаше втора специалност - журналистика.

Не вярвахме на очите си. Той беше 12 години по-млад от красивата Блага. Бе време, когато да се целуваш на улицата не беше прието. Даже беше скандално за консервирания морал. А сега самата поетеса ни даваше кураж да я следваме. Беше 1967-а, в същата година двамата с Йордан се ожениха. 

Когато й разказах този случай, тя реагира съвсем естествено: “Когато си влюбен, всичко наоколо е любов, всичко е красиво и нормално...”

По време на постоянните митинги в началото на 90-те години Блага Димитрова винаги беше на площадите 

В един от тези дни бях до нея и се загледах в изключително гладката й бяла кожа. Бях като хипнотизирана, как само изглеждаше тази красива жена! Очите й - небесносини, а погледът й пълен с добрина. Не можеше да допуснеш, че е вече на 70 години. 

Първата снимка на Блага и Йордан Василев в Русе на културно събитие Автор на сньимката е Стефан Епитропов, състудент на Блага и учител в Русе.

Без да се замислям, я попитах спонтанно как поддържа така красиво лицето си, кожата си...

Тя с истинска радост обясни, чуха го и всички, които бяха наоколо, че спазва един съвет - от млада мие лицето си само със студена вода. И това е достатъчно.

В дома си, даже когато беше вицепрезидент 

на страната, тя живееше най-скромно 

Мебелите й бяха същите от старото време, холът беше и работно място, и спалня, и гостна. На ниската масичка имаше винаги нещо за черпене, приготвено от нея. Пиехме кафе или чай.

В този хол бяха идвали световни величия, бяха общували без предразсъдъци и ограничения. Там се бяха събирали дисидентите ни от “Екогласност”, там бе седял големият учен Лихачов, професорите от Сорбоната Цветан Тодоров и Юлия Кръстева... Пак там самият Булат Окуджава с китарата си изнесъл цял концерт. 

“Ей на това крайче на библиотеката седеше през цялото време” - ми показваше Блага Димитрова. Посолството на СССР тогава не му е позволило да изнесе концерт в София и бил поканен в дома на Блага и Йордан. Той свирил за тях и техните гости час и половина.

Когато Блага Димитрова през 1993-та - година и половина след като бе избрана, подаде оставката си като вицепрезидент, всички бяха силно изненадани. Защо?

Защото съвест и власт не вървят заедно. Остана вярна на своя морал, на своето безпогрешно чувство за честност и свобода. Тя не можеше да бъде изкушена от никакви материални блага.

Щрихи към биографията

От първата й книга със стихове “До утре”, “Осъдени на любов”, “Нощен дневник”, през романите “Пътуване към себе си”, “Отклонение”, “Страшният съд”, “Лавина” и забранения й роман “Лице” от 1981 г., Блага Димитрова си остава един дълбоко честен и морален автор, без компромиси.

През 1987 г. участва в създаването на “Литературно-художествен кръг 39 заради дисидентските си възгледи. През 1988 г. Блага Димитрова е сред основателите на Комитет за екологична защита на Русе, а после и Клуб за гласност и преустройство.

Елисавета Багряна имаше големия шанс да срещне приятелството на Блага Димитрова и Йордан Василев, които най-съвестно да записват разговорите си с нея, посещавайки заедно местата от нейната младост. Така те оставиха за поколенията най-подробно живота на Багряна в книгите “Младостта на Багряна” и “Дни черни и бели”, където присъстват видни личности и цялата обществена нагласа от онези времена. 

Самата Блага Димитрова не можа да има този късмет, да бъде записвана и запазена за поколенията с автентичните си разкази, с изключение на спомените на проф. Елена Михайловска, която освен литературовед е и нейна приятелка. Като и в спомените на литературната историчка Евелина Белчева и нейната почитателка и помощничка Мария Антонова. 

Савка ЧОЛАКОВА