Екипът от преводачи, работил по него, включва самата Деси Цветкова, Живка Ганева и Екатерина Аспарухова, които живеят в Брюксел, както и Атанас Михалев и Владимир Динев, живеещи в София. В прозата с къси разкази са включени Боян Биолчев, Йото Пацов, Кирил Топалов, Калин Терзийски, Димил Стоилов, Емил Андреев, Весел Цанков и две по-непознати на българската сцена авторки - Венета Терзиева, която живее и пише в Берлин, и София Стамболиева, която живее и твори в Ню Йорк. С поезия са представени Георги Константинов, Петър Чухов, Иван Сухиванов, Наталия Недялкова, Боряна Калистрина, Димитър Събов, Десислава Цветкова, а с българско хайку е включен Петър Павлов.

- Деси, как се роди идеята за тази антология?

- Много отдавна имах мечта - да превеждам български автори за света. Да покажа нашите прекрасни произведения пред повече хора от различни страни. На Първия фестивал на БГ книгата в Брюксел видях, че почти няма преведена наша литература, и тогава реших, че е време да направя нещо

И на 3 март 2019 г. поканих Мая Бояджиева и Живка Ганева на кафе и им предложих да направим антология, с къси форми, различни жанрове и да включим както известни вече автори, така и по-малко познати, да има класика и съвремие. Мая и Живка много харесаха идеята и с голям ентусиазъм се започна работа по проекта. 

Впоследствие събрахме толкова много материал, че станаха две отделни книги, като Мая се организира по-бързо и издаде “Шепот на мостове”, самофинансирано издание. Аз се опитах да намеря спонсорство, но в крайна сметка и “River of Words” се появи, също самофинансирано и с участие на издателство “Потайниче”, на което съм много благодарна. 

Щастлива съм, че мечтата ми оживя, и съм горда, тъй като книгата е на рафта с преведени български творби в книжарница “Тропизъм” в Брюксел, където освен нашата Антология, има само още 3 книги...

На рафта в книжарница “Тропизъм”, Брюксел

- Как са подбрани авторите и преводачите?

- За да се преведе автор, е необходимо неговото съгласие. И аз започнах да се свързвам с творци, които са носители на различни награди, утвърдени имена на българската сцена. Включихме и преведохме тези от любимите си автори, които се съгласиха да предоставят свои текстове за превод в антологията. Присъстват и не толкова популярни, които познаваме лично и харесваме, и искахме да ги представим пред по-голяма аудитория. 

Тематиката подбирахме да е общочовешка, да е с позитивни послания към бъдещето или пък свързана с традиционно български обичаи и празници, с историята ни, с народопсихологията на българите. Подзаглавието на сборника - “Български перли в европейската огърлица”, подсказва и целта на антологията. Както казах и на премиерата, не претендирам това да са най-добрите български текстове и преводи, но смятам, че нашата антология е извадка от най-доброто. Перлички!

Получи се голямо многообразие. Има разкази, есета. Аз съм превела и народна приказка. Има и притча, фейлетон, хумор, поезия, хайку - по малко от всичко, както се казва: щипка шарена сол от България 

- Класика или съвременна литература се превежда по-лесно?

- Винаги има трудности, особено ако превеждаш от роден език на чужд. На мен лично ми бе трудно да преведа някои типично български изрази или препратки към миналото и исторически събития или хора. Слава богу, прибягвах до бележките под линия, където по-обстойно съм опитала да обясня за какво става дума.

Класиката ми беше по-трудна с една идея, защото там има и някои архаизми, някои описания и думи. Исках да успея да дам подобаващата тежест и да подбера най-подходящия синоним. Трудно ми бе и да придам старинност на изказа, тъй като не познавам така добре старинния английски. Но, разбира се, имахме езикови консултанти в проекта - хора с майчин английски език. Те направиха корекциите в посока по-точни и правилни слова.

Затруднения имаше, когато трябваше да пресъздам хумора, да наподобя богатия и свободен език на оригинала. Надявам се, всички преводачи да сме успели максимално да се доближим до автентичните текстове. 

Живка Ганева (преводач) и Калин Терзийски (автор)

Антологията е оригинална и езиково. Повечето произведения са преведени на английски, но някои са на френски, има и на немски. Забравих да спомена, че трима от авторите - аз, Боряна Калистрина и Софи Стамбо, участваме с текстове, написани в оригинал на английски.  

- Книгата е насочена основно към чужденци. Как ще я популяризираш? 

- Идеята ми беше да подарим част от книгите на библиотеки и културни центрове в различни европейски градове и столици и така да достигнем до читатели във Франция, Люксембург, Белгия, Германия, Великобритания
Вече са изпратени книги на библиотеки в Брюксел, Берлин, Гент. Предстои да изпратим в Париж, Лондон. В Антверпен също е подарена една книга в Университетска библиотека. А за продажба я има в две книжарници в Люксембург и една в Брюксел.

Изпратих от книгата и в Малта, две книги са вече в САЩ. Много съм благодарна и на Българското посолство в Брюксел и на Негово Превъзходителство посланик Пламен Бончев за закупените от тях 25 броя, които ще бъдат подарявани на чуждестранни партньори по време на официални срещи. Много мои приятели я купуват, за да я подаряват на приятели чужденци. И така реката от преведени български думи ще потече по света! Дай Боже да става все по-пълноводна!

- И накрая, кажи какво ти предстои оттук нататък?

- Готова е петата ми стихосбирка, ще излезе скоро от печат. Изчаквам да дойдат топлите дни и да свърши тази пандемия, за да се събираме спокойно в някой уютен двор и да направим продължение на антологията. Да включим още от бг авторите, живеещи в Белгия, и въобще в чужбина. Предстои премиера на антологията през април в Берлин.
Аз пожелавам успех на този хубав проект!

Даниела ВЕЛИКОВА, 
Белгия, за в. “Над 55”