Благодетелят на Мануела Горсова се е бил в Афганистан

София, България 01 Март 2010, 20:36 12070 прочита 0 коментара

Като се върнал продавал на сергия, а после си направил охранителна фирма и натрупал капитал

Великотърновският бизнесмен Петър Христов, който дари над 200 хиляди лева за лечението на ударената от джипа на пияния Стависки Мануела Горсова, е воювал в Афтанистан, научи &bdquo;БЛИЦ”. Христов е роден през 1968 година в Силистра. През 1983 година е приет в сержанското училище в Горна Оряховица ,което завършва през 1987 година. Показва отлични физически качества и много високи резултати в тестовете за интелигентност. Изведнъж втрещява всички като решава да замине за Афганистан и да се бие за руската армия срещу муджахидините. Издадено му е специално разрешително, за да може да стане част от прочутата 40-та армия. Там Христов прекарва година и половина и завързва големи приятелства. Самият той обаче не желае да коментира тази част от своя живот. Негови близки твърдят, че от битките там има белег на рамото. Срещу него са стреляли с ракети &bdquo;Стингър” докато е бил на руски хеликоптер. Връщайки се в България, младият Петър обаче заварва демокрацията с всичките й плюсове и недостатъци. Захваща се да пордава на сергия за няколко месеца. После основава охранителната фирма &bdquo;Дито”. Събира около себе си голяма част от бившите спортисти в местното спортно училище . Във фирмата постъпват борци, щангисти, каратисти и други любители на бойните изкуства. Създава се страховита група от 40 -50 души, която действа в целия град. Именно тези момчета &bdquo;преговарят” за договорите за охрана.Техните методи са доста ефективни. Не е нужно дълго да бъдат увещавани дребните собственици на обекти, за да сключат договори за охрана. За кратко време &bdquo;Дито” става властелин на града. Под нейната опека са близо 200 заведения, магазини, складове и дискотеки. Христов пък става най-актуалната фигура в Горна Оряховица. През 1993 година само на 25 години той се слави като най-богатия човек в града. Когато влиза в заведение, барманите застават мирно. По улиците ходи като монарх. Вози се в огромен джип, ескортиран от няколко големи мерцедеса. В същото време дарява автомобили и бензин на полицейските управления. Поема разходите за ремонти на нуждаещи се училища. Често прави дарения и на домове за сираци и възрастни хора. Става президент и на местния футболен клуб. Започва сам да води отбора, да назначава и уволнява играчи. Фенове от града помнят, че на един от мачовете дори извадил пистолет и заплашил агитката на гостите, която сипела обиди по негов адрес. Христов решава да се намеси в други бизнеси. Свързва с шефовете на местните захарни заводи и им предлага съвместен бизнес. “Захарни заводи” АД отдавна е в примката на частни групировки и фирми. През 1994 г. на входа и изхода му застава охранителната фирма “Дито”, която изтласква цялата друга конкуренция. Нейната производна “Дито шугър” сключва със завода заробващ договор, който задължава държавната фирма да продава продукцията си на “Дито” и целият пласмент да минава само през нея. В същото време “Дито” снабдява със суровина завода на високи цени. През април 1995 г. профсъюзни лидери изпращат открито писмо, в което обвиняват “Дито” в стремеж за предизвикване на фалит. След като стават известни условията по договора, тогавашният директор на фирмата инж. Христо Сеизов е уволнен, а новото ръководство дава под съд “Дито шугър” за неизпълнени доставки и неплатена реализирана продукция. Искът на завода е за 300 милиона лева тогавашни пари. “Дито” от своя страна запечатва складовите наличности и завежда дело за неправомерно прекратяване на договора. През същия период към контрол на “Захарни заводи” АД се стремят и фирмите на Дилян Дорон “Дискавъри” и “Бул интернешънъл”. Те работят по същата схема както “Дито”. “Дискавъри” беше разследвана за контрабанден внос на захар през бургаското пристанище между 1994-96 г., но разследването беше потулено. Самият Петър Христов решава да се отттегли от захарния бизнес след скандалите със завода. Той участва в приватизацията на фирма &bdquo;Лактима”, където вкарва свежи инвестиции за 1,3 милиона долара. Старите му контакти си казват думата и той привлича в проектите си руски и израелски партньори. Създава и голямата холдингова компания &bdquo;България инвестмънт груп”, където е водещ партньор. Успява да инвестира много умело в строителство и недвижими имоти и натрупва солидни капитали. Негови приближени споделиха, че има амбиции акции на компанията му да се търгуват на &bdquo;Уолстрийт”. Последният му проект е &bdquo;Велико Търново Хилс” - нов баровски комплекс край старопрестолния град. Кризата обаче стопира плановете му. Сега под ръководсвото на Христов работят близо 300 души. Той е скъсал с имиджа от годините на първоначалното натрупване на капитала. Вече е солиден и сериозен бизнесмен и дори планирал да се пробва и в политиката. Петър Ангелов, БЛИЦ