Голяма част от българския народ трепери държавата ни да не бъде въвлечена във война.

Сънародниците ни четат и гледат с притеснение за бойните действия на километри от граничната бразда и си лягат с тревога.

Но на практика милата ни Родина е във война.

Всеки ден ни заливат вълни от убийства, грабежи и кървави катастрофи.

Станахме европейски шампиони по смърт, а до няколко години можем да сме и световни!

Улиците на София, Пловдив, Варна, Бургас, Търново и други големи градове се превърнаха в арени на саморазправи.

По пътищата се изливат реки от кръв!

Българи убиват българи!

Едно засичане на кръстовище се превръща в повод за убийство!

Спор за парче земя води до смъртоносна разпра!

Дълг от няколко хиляди лева е равносилен на обезобразяване!

Млади и стари започнаха да се гледат кръвнишки!

И как да е иначе, когато в България няма здравеопазване, нормална грижа за хората, стадионите са изпотрошени, а единственото "забавление" остават яденето, пиенето и дрогата?

И в другите държави има престъпност, но поне елементарните битови условия на работещите хора са осигурени.

А тук паяците са в пъти повече от линейките и са по-бързи от тях! Депутатите са много повече от екипите на Спешна помощ, които спасяват животи или просто фатално закъсняват заради липса на лекари.

Какво да говорим за недостатъчния брой детски градини, които отстъпват пред кръчмите и игралните салони!?

Виждали ли сте дивотия като тази - да участваш в томбола, за да запишеш детето си в детска градина? Едва ли го има и в банановите държави.

Но, ако си мислите, че на повечето политици им пука за стопяването на българския народ, сте за друга планета!

Вместо да дадат пример за смирение, политиците и институциите, които представляват, се замерят с компромати и безсмислени декларации. Всеки ден черната им енергия залива ефира и води до още повече агресия в и без това изстрадалото ни общество.

Дали с 30% избирателна активност, или с 5%, депутатите си остават 240, а министерските кресла над 20!

Затова е време поне ние, нормалните хора, да спрем да се избиваме и да помислим за децата си! 

Ивайло КРАЧУНОВ