Български берачи на ягоди експлоатирани в Испания

Венка Терзийска от дупнишкото село Яхиново е заминала за провинция Уелва на 3 март тази година с договор за бране на ягоди по оферта на Агенцията по заетостта, обявена съгласно Междуправителствена спогодба между България и Испания. <br /> <br /> При първата среща с работодателите си Венка разбира, че трябвало да владее поне румънски език, въпреки че такова изискване не е имало. Впоследствие се сблъсква с експлоататорско отношение от страна на отговорниците на бригадата. Тя разказа, че се наложило да бере не ягоди, както е по договор, а малини. Освен това ден е работила, след това няколко я пращали на принудителна почивка, която не се заплащала. В часовете, които работила пък й крещели, като на &bdquo;бяла робиня&rdquo; и не й позволявали дори да отиде до тоалетна. &bdquo;Искаха работа за три дни, ние да я свършим за ден, за да не ни плащат реално изработеното&rdquo;.<br /> <br /> Венка разказа пред в. &quot;Струма&quot; още, че се наложило да пие вода, с която поливали малините, като не я уведомили, че не е годна за пиене. <br /> <br /> Уговорката за възнаграждение в размер на 35 евро на ден е спазена. За разлика от българките обаче, испанките получават за същата работа по 70 евро, освен това към тях нямало агресивно поведение от страна на бригадирите. Венка Терзийска не е била единствената разочарована. <br /> <br /> Тя се е прибрала с група от 10-тина жени, сред които е имало нейни колежки Бобошево, Гоце Делчев, Бяла Слатина и др. Много от емигрантите в бригадата от около 50-ина души от България останали, тъй като нямат друг избор. Една от жените каза, че събира пари за ин витро процедура, а в България няма шанс да събере сумата, разказа Венка Терзийска. Тя е платила 115 евро за билета до Испания, но заминаването й струвало повече, той като не може да тръгне без никакви средства. Трудно, но все пак успяла да защити правото си испанският работодател да й плати транспортните разходи за връщане в България. <br /> <br />