„Нека не се шуми и не се всява паника около състоянието на Валери Петров. В добри ръце е. Лекарите са много добри”, помолиха чрез „Монитор” близките на големия поет и преводач. От няколко дни авторът на „Птици към север”, „Меко казано”, „Копче за сън”и още десетки творби е във Военномедицинска академия. Приет е там по спешност след прекаран инсулт.
Мозъчният удар поразил доайена на българската литература в петък във Варна. Специализиран автомобил докарал 94-годишния лирик в болницата в София. В момента поетът се възстановява в Клиниката по интензивна терапия на ВМА. Не се движи, а напредналата му възраст не позволява операция, съобщиха от лечебното заведение.<br /> <br /> В последните години заради крехкото си здраве Валери Петров рядко напускаше дома си. Продължаваше обаче да пише и активно следеше събитията у нас и по света. Не криеше, че е огорчен, защото &quot;най-лошите черти от психиката на народа ни изскочиха на обществената повърхност и потиснаха добрите: честността, скромността, добротата, трудолюбието. Думите ми са силни, но и болката ми е такава. Дано този, който ги нарече &quot;старческо мърморене&quot;, излезе прав! Но не, други са станали критериите за добро и зло, други, &shy;знаете какви,&shy; са станали главните пружини, &quot;мотивациите&rdquo; (както е модно да се казва сега) на живота ни, личен и обществен. Не мога да се начудя на това, което стана, и което още става. Чуйте музиката, която се носи във въздуха, вижте равнището на хумора, който се излъчва от екраните...&rdquo;, каза големият поет в интервю за в. &bdquo;Монитор&rdquo; преди няколко години.<br /> <br /> Пиетета към римите той наследява от баща си, юриста Нисим Меворах, който също се изкушава да пише стихове. Малко известен факт е, че Валери Петров завършва медицина, но работи съвсем кратко като лекар. Участва в Отечествената война като военен кореспондент и оттук нататък творческата му биография е тясно свързана с журналистиката и литературата. Сред основателите е на в. &bdquo;Стършел&rdquo;, работи в Радио София, редактор е в издателство &bdquo;Български писател&rdquo;и Студия за игрални филми, преподава в НАТФИЗ. За кратко се изявява на дипломатическото поприще &ndash; три години е аташе по печата в Рим (1947-1950).<br /> <br /> Но животът му не е толкова гладък, колкото изглежда на пръв поглед. Той никога не се е страхувал да изказва мнението си по своя си деликатен начин, заради което невинаги е долюбван от властта. През 1970 г. поетът е от малцината, които не подкрепят телеграмата на Съюза на българските писатели, с която се изказва огорчение, че Нобеловата награда е присъдена на дисидента Александър Солженицин. Тази достойна постъпка на бившия военен кореспондент не остава безнаказана. Той е изключен от партията и въпреки че не е уволнен, е сред неколцината смелчаци, дамгосани с антипартийното и антисъветско клеймо. Това означава &bdquo;тотален отлив на погледи. Неканен, незван, нежелан. Вървиш молепсан по пътя си и не се оглеждаш, за да не видиш как довчерашен добър познат внезапно сменя тротоара или разсеяно извръща глава в обратна посока&rdquo;, спомня си един от участниците в събитията. В началото на 90-те, когато това е най-малко престижно, Валери Петров прави също неочаквана постъпка &ndash; става член на Висшия съвет на БСП.