Кредитната дейност се активизира под влияние на благоприятните тенденции в макроикономическата среда, но бързото нарастване на кредита може да създаде циклични рискове, които да се проявят при бъдещо покачване на лихвените нива или отслабване на икономическата активност, посочват в своя тримесечен анализ от Българска народна банка. Подемът на икономическата активност намира отражение в увеличаване на заетостта, трудовите възнаграждения и печалбите.

На база на текущата динамика, предприятията и домакинствата продължават да формират оптимистични очаквания за бъдещото си финансово състояние, което, в съчетание с ниските лихвени равнища, засилва склонността им да използват привлечени средства при финансиране на инвестициите и потреблението.

Увеличението на търсенето на кредити е съпроводено с повишена склонност на банките да разширяват по-интензивно кредитната си дейност.

Под влияние на тези фактори, вземанията на банковата система от неправителствения сектор нарастват с най-високия си темп, считано от средата на 2009 г. насам, като активизирането на кредитната дейност е по-ясно изразено в сегмента на кредитите за домакинства.

Растежът на жилищните кредити допринася за увеличението на цените на жилищата, което, от своя страна, допълнително стимулира търсенето на заемни ресурси при финансиране на покупката им, констатират от централната банка.

В краткосрочен хоризонт разширяването на кредитната дейност се отразява благоприятно върху финансовия резултат на кредитните институции. Ако се осъществява прекалено бързо обаче, то може да създаде циклични рискове за банковия сектор, които да се проявят в дългосрочен план под влияние на фактори с негативно отражение върху способността на кредитополучателите за обслужване на задълженията.

Например бъдещо затягане на монетарните условия в еврозоната ще се пренесе и върху цената на заемните ресурси в България, което ще се отрази върху лихвената тежест за кредитополучателите.

Най-често договорите за кредит предвиждат промяна на лихвените условия, в зависимост от пазарните условия и състоянието на икономическата среда, а около 97% от новоотпуснатите кредити за последните десет години са с първоначално фиксиране на лихвения процент под една година.

Придържането на банките към политика на поддържане на лихвения марж без отчитане на възможните ефекти от евентуално бъдещо затягане на монетарните условия в еврозоната би довело до ситуация, при която промяната в лихвените равнища на местния пазар ще създаде затруднения за част от кредитополучателите (и оттам ще доведе до трансформация на лихвен риск в кредитен риск от гледна точка на банките).
Способността за редовно обслужване на задълженията би била засегната и при отслабване на икономическата активност, породено например от външни шокове, предупреждават още от БНБ.

В краткосрочен хоризонт рисковете за икономическия растеж в ЕС са свързани както с глобални фактори, като търговската политика на САЩ, така и с несигурността относно икономическите аспекти на оттеглянето на Великобритания от ЕС и несигурността около политическата ситуация и състоянието на публичните финанси в Италия.

Тези фактори биха могли да се отразят неблагоприятно в България по индиректен начин посредством каналите на външната търговия и финансовите потоци с ЕС. Извън тези непосредствени рискове, негативно влияние върху финансовото състояние на кредитополучателите би оказало навлизане на икономическия цикъл в низходящата му фаза, каквото ще настъпи в рамките на матуритета на кредитите с по-дълга срочност, главно жилищните.