18-годишен автокрадец гърми с автомат „Калашников“ по легендата в криминалния свят Димитър Димитров–Маймуняка. Опитът за покушение е само 2 години преди фактическото му физическо ликвидиране, осъществено посредством взрив във входа на панелния блок, в който живее, пише "Телеграф".

Маймуняка е сред най-свидните жертви в лагера на ВИС-2. Най-верният приятел на основателя на митичната групировка Васил Илиев. 

В края на февруари 2000 г. с изстрел от калашник затвори механа "Стражите" в Банско. По време на инцидента Маймуняка бе с бившата си приятелка, актуалната към онзи момент фолкзвезда Лия. Неслучайно тя бе и на погребението му две години по-късно, на 3 февруари 2002 в София. На опелото на централните гробища обаче не дойде последната му приятелка Надя. Точно във входа на блока й, номер 27 в квартал "Стрелбище", стана покушението срещу Маймуняка на 28 януари 2002 г.

Бомбата, убила Димитър Димитров, е истински шедьовър, толкова перфектно покушение с експлозив не е имало в България през последните 12 години, твърдят експерти по взривовете. Според тях атентатът срещу Маймуняка е много по-добре подготвен дори от убийството на Йордан Марков, който беше взривен в асансьор във Варна на 21 ноември 1996 година.

Изпълнителите на поръчката срещу Маймуняка са използвали бомба с около 500-грамов тротилов еквивалент. Приживе Маймуняка пророкува: "Ще дойде време, когато онези от нас, които поставиха началото, ще станат демоде и тогава ще почнат да ги убиват наред." Със смъртта на Димитър Димитров си отива романтичният период в групировката ВИС. Той минава през всички фази на мутренската еволюция, но винаги ще си остане момчето от тепиха, което се впуска в схватки по кръчмите, преобръща маси и търкаля тела по земята. След него умират и други, но Маймуняка е живата легенда.

Той също е от борците в школата на ВИС. Роден е в село Добрилати, Петричко. Като ученик се бие повече за удоволствие по селските панаири. Спортисти забелязват таланта му и го издърпват в школата на ЦСКА по борба. Там са вече Васил Илиев, Димитър Джамов, Младен Михалев. Дори и сред тях Маймуняка успява да изпъкне. Той е сред малкото, които могат да се похвалят, че са търкаляли Маджо в честна схватка. Има свой личен стил в борбата - пада на земята и когато противникът си мисли, че е победил, скача ненадейно и се нахвърля с устрем на петел. Петлето - оттам идва и първият му ученически прякор. "Като телосложение беше огромен, а носеше душа на дете. Остана си наивен до края", умилява се близък до Димитър Димитров от онези години.

1992 година, току-що е създадена ВИС1. Маймуняка е сред най-близките до Васил Илиев. Легендата разказва, че той го спасява при неравна схватка с конкуренцията. Димитър Димитров се зарича да служи докрай в редиците. Поверяват му наказателните бригади на групировката. Оттогава датира и славата му на брутален бандит. Хората на Маймуняка имат делегирани пълни права. Когато те отидат при някой бизнесмен и поискат отчитане на рекета, всички знаят - измъкване няма. Леко накуцващата едра фигура на Димитър Димитров всява ужас, където и да се появи. Кръщават го Маймуняка - хитър като шимпанзе, огромен като орангутан, подвижен като макак.

Негов специалитет са крадените коли. Бригадата му първа се специализира в отмъкването на мерцедеси със сложни компютърни схеми. Маймуняка джитка до Италия и Германия, краде по поръчка. Негова запазена марка стават и застрахователните измами - набелязва се автомобил, собственикът си трае, докато колата изчезне, след това отива и си получава застраховката.

1995 година. Убит е Васил Илиев. Смъртта му завинаги ще промени живота на Димитър Димитров. На погребението на боса от ВИС той носи кръста. Снимките от тогава са запечатали млад мъж, който не се срамува да плаче.

Вечерта след погребението той се оттегля дискретно от шумната компания на висаджиите и се прибира в апартамента си. Напива се до безпаметност и си пуска една и съща мелодия на оркестър "Кристал" до прималяване.

След смъртта на Васил Илиев сякаш нищо не се е променило. Маймуняка продължава да е редовното присъствие в офисите на ВИС, групата му все така си вилнее из България и никой не може да ги закачи с пръст. Но Димитър вече не е "любимото момче на шефа". Скоро оцелелият брат Георги Илиев показва, че има намерение да въдвори свои правила. Като по команда момчетата свалят анцузите и масивните златни ланци, навличат тъмните костюми. Цяла бригада счетоводители и бизнесмени заменят предишните бандити.

Маймуняка започва да се мярка все по-рядко в обкръжението на Георги Илиев. За сметка на това офисът му е превърнат в импровизиран олтар на малкия брат - над главата му са наредени няколко некролога на Васко. "Няма друг като него. Сега всичко ще отиде по дяволите", казва все по-често Маймуняка пред верни другари.

Георги Илиев също се дистанцира от някогашния приятел на брат си. "Като буре в барут е, на него не може да се разчита", казва той по адрес на Димитър Димитров.

Няколко месеца след убийството на Васил Илиев Маймуняка прави издънка. Мерцедесът му се блъска в кола на барети. Започва размяна на реплики. Верен на избухливия си нрав, той псува, сипе закани и налита на бой. Отмъщението не закъснява. Спецченгета нахлуват в офисите на ВИС. Бият наред, сред жертвите е и Маймуняка, който е с поражения по вътрешните органи, синини, мозъчно сътресение. Но най-тежко е пострадал Мико Цанов, дясната му ръка. Настанен е в „Пирогов“ с кръвоизливи и разкъсани черва. Димитър Димитров с часове дежури до болничното легло на приятеля си. Следва и изненада - когато отива при Георги Илиев и моли за отмъщение, той отсича - оправяй се сам.

В средите на мутрите Мико Цанов е известен повече като Мико Шперца. Конкурент на Ганеца. Също толкова буен, колкото и Димитър Димитров. Двамата правят взривоопасен тандем.

Годините след побоя на баретите са белязани от показни акции на Маймуняка и Шперца. Крадат коли наред. Това е периодът, в който започва преливане на застрахователните структури - „Булинс“ остава за СИК, „Юпитер“ е на ВИС. Двамата не подбират. Наказанието не закъснява. През 1998 г. Маймуняка оцелява при опит за атентат. Докато кара автомобила си по булевард "България", покрай него минава моторист, спира и започва да стреля. Димитър Димитров не губи самообладание.

Пали и с висока скорост се отдалечава. Килърът решава да се оттегли. Година по-късно Мико Цанов е прострелян в мерцедеса на Маймуняка. И този път оцелява. По това време той е приятел на Мария, дъщерята на Владимир Грашнов. Момичето често вдига скандали на Маймуняка. Техни близки приятели си спомнят: "Веднъж отиде в офиса му, застана пред бюрото и каза: "Остави го на мира. Покрай теб всички умират!"

Но приятелството си е приятелство, Маймуняка и Шперца продължават да са силен тандем. На 30 март 1999 година Мико Цанов е покосен с четири куршума в главата и тялото. Изпада в дълбока кома, от която така и не се свестява. 80 дни по-късно Димитър Димитров залепя поредния некролог в офиса си. Смъртта на Шперца го белязва завинаги.

Около Маймуняка винаги е имало много жени. Последните години от живота си той се разкъсва между три - покойната вече шефка на Митница София Шинка Манова, фолкпевицата Лия и бизнесдамата Надя Иванова. Първата е негова тайна любовница, втората - официалната, а третата - жената, с която живее.

"Знаех за Надя, но не ми пречеше това. Митко беше невероятен човек и сякаш не стигаше за една жена. С мен винаги беше най-милият мъж. Имаше много силно излъчване", спомня си Лия. Връзката им е белязана от непрекъснати скандали. Въпреки това двамата остават заедно.

Приживе Лия го възпява в песен: "Ти си дяволски чаровник и мечтаният любовник, но характера ти сложен често става невъзможен." След смъртта му тя дълго време не може да се съвземе и излива мъката в балада: "Има нощи, в които бавно се умира. Има нощи, в които трудно се заспива. Скитаща душа, къде си? Липсваш ми..." Надя Иванова също е успяла да се отърси от Маймуняка. Днес тя е управител на неговата фирма "Ирида 71“. Съдружник и партньор в живота й е Радостин Бързанов - бодигардът на Васил Илиев, който е и свидетел на разстрела му. Тайната любов на Маймуняка - Шинка Манова, е убита на 10 октомври 2005 г.

2000 година, Маймуняка вече е бизнесмен. Старите компании отдавна са забравени. Димитър Димитров се заема с футбол. Спонсорира отбора на столичния квартал "Дружба" – Искър, и го вкарва го в "Б" група. След това се заема с пазарджишкия "Хебър". Когато отборът изпада от елита, Маймуняка пререгистрира АД-то в Петрич и изтегля "Беласица" в "А" група. 3 месеца преди смъртта си той вече е вицепрезидент. Работи заедно с Константин Хаджииванов - Коце Маца. Двамата създават няколко дружества, а Димитър Димитров изтегля целия си бизнес в Петрич и региона. Паралелно с това се заема и с бизнес по морето. Става арендатор на плажовете в Поморие и Созопол. Проявява апетити и към териториите в Слънчев бряг. Трябват му спешно пари, и то много.

"Митко стана друг. Много от приятелите му вече не бяха между живите. В един момент нямаше на кого да се облегне. Стана нервен, подозрителен и предпазлив", спомня си един от най-близките приятели на Маймуняка.

Месец преди да умре, Маймуняка открива дискотека "Ирида" в Сандански. На купона се събират някогашните му приятели. Димитър Димитров сякаш се е върнал в предишното си амплоа - пие чаши с уиски и после ги тръшка една след друга в земята, танцува сиртаки и прегръща приятелите си наред. Държи реч: "Момчета, този, който остане с мен, няма да съжалява. Идват нови времена." 30 дни по-късно 400 грама тротил прекъсват жизнения път на Маймуняка.