Бони Милчева е най-прочутата ни изпълнителка и водеща на предаването за стари градски песни “Ако зажалиш...”. Следващата година ще станат 20 години, откакто е на екрана на телевизия СКАТ. Работи със сърце и душа, за да не забравяме времето на нашите родители и на техните родители. 

- Бони, последните две години сякаш ни бяха отнети, погълнати от световния Ковид?

- Горчилка е тази пандемия. Отне ни най-сладките моменти - да се срещаме, да се прегърнем и целунем
Но трябва да се адаптираме към условията. Да запазим енергията, да правим нещо, да участваме в живота. 

- Какво ти липсваше през тези кошмарни години?

- Липсваха ми срещите с хората. Аз много пътувах преди. Знаеш, канеха ме из цялата страна, журирах на всичките 9 фестивала на градската песен из България. Миналата година все пак успяхме да направим Първия фестивал на градската песен в град Бяла, Русенско. Навън, на открито, през септември, хубаво си попяхме.

Беше красиво и радостно за всички и лъхаше на надежда. Много ми липсваха и срещите с приятелки, липсваше ми клубът на Зоя Паприкова на улица “Загоре”, където правехме рождени дни, творчески вечери, различни полезни лекции, празнувахме нонстоп преди пандемията

Сега на Богоявление, на моя имен ден, се събрахме няколко верни дружки. С моята приятелка - акордеонистката Лили Мирчева, с която сме и на екран в предаването, изпяхме много от най-хубавите ни песни.

- В твоята кариера си се срещала с доста интересни хора, разкажи за някои от тях...

- Аз започнах да правя това, което най-много исках - да пея, когато бях вече на 33 години. На младини нямах възможност. Помня, като се явих на конкурс за хористки в Музикалния театър в София, толкова ми се пееше, че бях сигурна, че ще ме приемат. Като постъпих в театъра, един ден ме среща по коридорите Видин Даскалов и възкликна, както той умееше:

“Коя си ти, приличаш на Империя Аржентини!” 

Аз съм новата хористка, отговорих важно и се засмях. После на цяла София разказвах как самият Видин Даскалов ме е сравнил с героинята от стар филм, който ние тук не бяхме гледали. Той беше голям талант и закачлив чаровник. Не пропускаше да направи комплимент на хубава жена. А като направиш комплимент, кажеш нещо весело на околните, и самият ти се зареждаш положително. Ние се прехласвахме край него, защото имаше голямо излъчване. Дълги години остана звездата на Музикалния театър.

Другият голям артист, с невероятен чар, беше Арон Аронов. Да е жив и здрав! Много от момичетата в театъра бяхме влюбени в него. Той играеше вечния любовник. Омайваше и млади, и стари. А като човек се държеше прекрасно, сърдечен, с финес. И винаги беше облечен с голям вкус.

Най-големият майтапчия обаче беше големият артист Минко Босев. Мъж - исполин, много красив. Около него винаги пърхаха влюбени жени. Знаеше да каже хубава дума, нещо весело на жените. Обожавахме го.

- Кажи ми продължаваш ли да трупаш шапки?

- Да, накъде без шапка при старите градски песни?! Вече са към 400. Мои почитателки непрекъснато ми подаряват и изпращат шапки. 

- Как ги опазваш от молци?

- Нямам молци. Държа ги в кашони и са предпазени с парфюмирани картончета. Целият ми гардероб се намира на остъкления ми балкон. В предаването аз съм си и гримьор, и костюмер, и сценарист, и режисьор... Имам пълна свобода, но върша всичко по правилата на оперетното изкуство. 

- Кой от новите ти албуми ти е особено скъп?

- В албума ми “Пей, сърце” пея за двама пенсионери, които се срещат на танци в клуб “Запознай се”. След 55 е най-хубавата възраст според мен. Защо ли? Вече не те ръководят бушуващите хормони, а се проявява душата, необходимостта от приятелство и доверие.

Това си е истински случай. Двамата се срещат в клуба, танцуват заедно и си тръгват от там под ръка. Станах кума на тези пенсионери 

Канили са ме много пъти да съм кума на възрастни двойки, които са ме гледали в предаването на СКАТ за стари градски песни. Казват ми, че точно от предаването ми са се вдъхновили да се съберат и да не пропускат нито ден от живота си в тъга или самотност.

Що се отнася до “Ако зажалиш...”, имам поканени състави да ми гостуват за половин година напред. За времето на екрана на СКАТ в студиото ми са гостували над хиляда състава от цяла България. Едно нещо искам да препоръчам на всички, които гостуват в студиото, и на тези, които го гледат: 

Обличайте се красиво, носете хубавите си дрехи, не ги дръжте в гардероба

И още нещо: Винаги се отнасяйте към възрастните си колеги с уважение и обич. Аз на Мими Балканска ръка съм й целувала. По мое време тя вече не играеше, но идваше често в театъра, живееше през една улица оттам. Изпитвахме възхищение, преклонение пред таланта й.

Тя беше миньонче, а много хора мислеха, че е импозантна дама. На 55 години е играла роля на момиче, толкова не й личеше възрастта. Артисти като нея са легенди, всеки ги знае, без да са се снимали в кино или в телевизионни сериали. По мое време Оперетата правеше най-пищните представления, с богати декори, с най-красиви костюми. Ех, какви постановки се правеха по мое време! Всичко трябваше да е много красиво и весело.
 
Аз ходех на работа като на празник, с такава любов! Студ, дъжд, няма значение. Бързаш щастлив да играеш на сцената. Оттогава ми остана навикът да се преобличам, остана ми предпочитанието към по-пищни тоалети, с финтифлюшки, цветя, ръкавици, дантели, шапки. Никога не ми тежи и в студиото на предаването, когато сменям тоалетите или да си избирам поредната шапка от прословутата ми колекция, за която всички знаят.

Савка ЧОЛАКОВА