С известния пловдивски фронтовак от Великата отечествена война Борис Гърнев се познаваме от дълго време от различни обществени мероприятия, провеждани под тепетата.
Въпреки своите 99 години, 4 месеца и 9 дни той има феноменална памет. Все още помни до най-малката подробност както заминаването си за фронта, така и участието си в Дравската епопея.

Бил едва 22-годишен младеж, орач, и тръгнал направо от нивата. Въпреки че са изминали 76 г. от тогава, бай Борис още не е забравил боевете през март 1945 г. 

В тежките сражения по чудо се разминава със смъртта, но загубва най-добрия си приятел Андрей Цуцуманов. На 12 март като командир на автоматично пехотно отделение в състава на 16-а дивизия Андрей повежда отделението си в атака срещу германците и загива пръв.

Очите на моя събеседник се навлажняват, той се умълчава, но намира сила и пояснява:

”Ех, Андрей, Андрей, сега като разговарям с теб, сякаш него виждам! Беше като тебе усмихнат, ведър, отзивчив, мил. С всички се държеше приятелски и това го правеше много достъпен и земен. Съпругата му Елена беше най-добрата приятелка на жена ми Илина. Двете семейства заедно се венчахме, заедно се раждаха децата ни. Какво изпитание беше за мен да й съобщя за гибелта на нейния съпруг! Бях съкрушен и едва се движех. Щом я видях, целият се вцепених и онемях. А тя, милата, веднага се досети. Прегърна ме с вик и плач. Беше покъртителна гледка, сине! На никого не я пожелавам”.

Бай Борис прехапва устни натъжено и отново добавя: ”На 2 май Берлин най-после падна, започнахме да се прегръщаме и да плачем от щастие, а душите ни - изпълнени с мъка по загинали другари, за онези, които нямаше да се завърнат. Но уви - нямаше време за радост - за българите предстоеше труден момент, незабавно трябваше да влязат в настъпателен бой при Хале.

Както се знае, и след като фелдмаршал Вилхелм Кайтел на 8 май подписа пълната капитулация на Германия, отделни немски части продължаваха отчаяно да се сражават. 9 май 1945 година ме завари в артилерийския полк, пред Грац, където се дадоха още жертви. Войната беше към своя край. 

Генерал Стойчев ни събра и нареди на дивизиите да се готвят за завръщане в родината, а 16-а дивизия остана да пази позиции край Грац. Около 2 хиляди носители на ордени за храброст се оформиха в параден полк, приключва ветеранът с нескрито вълнение. 

Бай Борис е безкрайно горд, че е участвал в първия парад на победата на храбреците в Белград, предвождан лично от легендарния генерал Владимир Стойчев през 1945 г., и в София. На московския парад на 24 юни бил изпратен единствено славният командир на Първа българска армия и герой от войните ген. Владимир Стойчев.

Днес подполковникът от запаса, моят верен приятел бай Борис Гърнев е зам.-председател на Областния управителен съвет на Съюза на ветераните от войните в Пловдив. 

Носител е на орден “За храброст” и на много други отличия за вярна служба към родината. Служил е в Осма батарея на 11-и дивизионен артилерийски полк на 11-а Македонска дивизия. Потомък на седем участници в Балканската и Междусъюзническата война, той има 4 деца, 8 внуци, 14 правнуци и 3 праправнуци. 

Мили бай Борисе, благодаря ти, че си част от моя живот и ми служиш за пример. Бъди още дълги години жив и здрав!

Андрей АНДРЕЕВ-Редкин, Пловдив